Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 01.02.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1352/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Н. В. В. - адв.Р. К. срещу решение № 178 от 17.11.2016 година по ВНОХД № 186/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО. В касационната жалба на подсъдимия В. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение, намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отлагането му на основание чл.66 ал.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Н. В., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.К. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Частните обвинители К. Д. и Д. Д., редовно призовани не се явяват. Явява се техният повереник – адв.Д., който изразява становище в подкрепа на въззивния съдебен акт, като намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП също намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на САС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 121 от 09.06.2016 г., постановена по НОХД № 274/2016 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. В. за виновен в това, че на 07.12.2013 г. около 04,45 ч. в района на вилната зона на [населено място], [община], при управление на МПС – л.а.”Ф.Г.” с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Д. Д., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 %о, а именно 0,90 %о, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” пр.1 /ред.ДВ бр.60/2012 г./ вр.чл.342 ал.1 вр.чл.2 ал.2 и чл.58а от НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, което на основание чл.59 ал.1 вр.чл.61 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата си БОС наложил на подсъдимия В. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ години на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от защитника на подсъдимия Н. В. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 186/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд, като с решение № 178 от 17.11.2016 г. въззивният съд на основание чл.337 ал.1 т.1 вр.чл.334 т.3 от НПК изменил присъдата на БОС като намалил наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия В. от 2 /две/ години 4 /четири/ месеца на 2 /две/ години, а на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на БОС в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия В., депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Н. В. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от защитника на подсъдимия В. – адв.К. са насочени както срещу размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което и след намаляването му от въззивната инстанция е преценено като несъразмерно тежко и явно несправедливо, така и срещу неговото ефективно изтърпяване. Защитникът твърди, че определящ фактор за решението на съда досежно размера и начина на изтърпяване на наказанието се оказала високата динамика на този вид престъпления в страната и по-специално на територията на област Бургас, поради което фактически се явява насочено към постигане целите предимно на генералната превенция. В същото време обаче, според адв.К., то не е съобразено с характеристиките и степента на обществена опасност на конкретното деяние, изразило се в допуснати само две нарушения на правилата за движение, причинили вредоносния резултат. От друга страна то изобщо не отчита подчертано ниската степен на лична обществена опасност на подсъдимия, единственото отегчаващо отговорността на който са предходните нарушения на правилата за движение, за които бил санкциониран по административен ред и на което въззивният съд е придал изключителна тежест. Въз основа на тези съображения и като подчертава, че пострадалият бил близък приятел на подсъдимия В., което само по себе си се явява лична загуба за него самия, адв.К. обосновава необходимостта от намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода” и отлагане изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК, което в пълна степен би допринесло за постигне целите по чл.36 от НК. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Бургаския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на жалбоподателя и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, равняващ се на минималния на предвидената в закона санкция за това престъпление преди редукцията му по правилата на чл.58а от НК. В решението си БАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му, трудовата му и семейна ангажираност. В противовес на тях като отегчаващи наказателната му отговорност са приети почти двукратното превишаване на допустимата скорост в пътния участък на ПТП, което е и в основата на неговото настъпване, както и предходните санкционирания на подсъдимия В. по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение, характеризиращи го като водач, системен нарушител на пътя. Основателно въззивната инстанция се е разграничила от некоректното отчитане от първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността обстоятелство поведението на подсъдимия на досъдебното производство в качеството му на обвиняем. В същото време като такова е приела поведението на подсъдимия В. преди да придобие процесуалното качество на обвиняем, което настоящият състав на ВКС не споделя. Независимо от последното обаче, касационната инстанция изцяло възприема извода на БАС за това, че установените смекчаващи отговорността му обстоятелства нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Признанието на фактите по обвинителния акт, което подсъдимият В. е направил, е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Тук е мястото да се посочи, че тезата на защитата за това, че загубата на близък приятел (какъвто подсъдимият твърди, че му е бил пострадалият Д.) следва да бъде отчетена като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство не следва да бъде споделена за настоящия случай, тъй като конкретните причини, довели до настъпване на тежкия вредоносен резултат изключват възможността причиняването на смърт на близък човек да бъде оценено като по-малко укоримо. Независимо от констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства за жалбоподателя, въззивната инстанция е счела, че за да бъде справедливо, определеното спрямо него наказание следва да бъде намалено до минималния размер на санкцията преди редукцията й по чл.58а от НК. С оглед на това наказанието на подсъдимия В. е намалено от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК е определено на 2 /две/ години „лишаване от свобода“. Така въззивният съд е отчел и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал Д.. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия В. по вид и размер, БАС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че независимо от наличие на законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, с прилагане на института на условното осъждане не би се постигнал необходимия поправително – превъзпитателен и превантивно – възпиращ ефект спрямо него. Като доказателство за това е отчетена липсата на положителен ефект за подсъдимия от налаганите му по административен ред наказания също за нарушения на правилата за скоростта при движението по пътищата. Като допълнителен аргумент наред с посочения в подкрепа на необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде отчетен размерът на алкохолната концентрация в кръвта, почти двойно надвишаващ законовия минимум за квалифициране на деянието като извършено в пияно състояние. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия В. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК. То е в размер, равен на минималния на предвиденото в санкционната част на НК наказание преди редукцията по чл.58а от НК, поради което допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода“ ефективно не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 17.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 186/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.