5 Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 24 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2235/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Й. Ш. Б. срещу въззивно решение № 132/15.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 187/2013 г. от Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда № 49/28.05.2013 г. по НОХД № 94/2013 г. на Окръжен съд – Търговище. С последната подсъдимият Б. е бил признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления, както следва : - по чл. 330, ал.3 във вр. с ал.2, т. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода ; - за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода; - на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци Х. И., Б. С., А. М. и В. М. обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 330, ал.3 от НК. В жалбата, подадена от името на подсъдимия Б., се поддържа касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, придружено с искане за приложението на чл. 66, ал.1 от НК В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, взема участие само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който дава становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни в производството не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Жалбата е неоснователна. Производството по делото е проведено по глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил всички задължения, вменени му при провеждането на диференцираната процедура : назначил е защитник на подсъдимия, извършил е проверката по чл. 372, ал. 4 от НПК, разяснил е на подсъдимия, че направеното от него самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. Проведената процедура е предопределила прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК като за престъплението по чл. 330, ал.3 от НК, след извършената редукция с една трета, наказанието, определено и като общо по чл. 23 от НК, е под законоустановения минимум. Доводите, изложени в касационната жалба, за недостатъчна оценка на обстоятелства, имащи значение при решаване на въпроса за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, са неоснователни. Необходимо условия за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е не само наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 66, ал.1 от НК, но и положителна констатация, обоснована с данните по делото, че личната и генерална превенции могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. Настъпилата реабилитацията по отношение на предходните осъждания на подсъдимия Б., така както са приели съдебните инстанции, и размерът на наложеното общо наказание формално са открили възможността да се приложи институтът на условното осъждане. Правилно обаче е прието, че в конкретния случай поправянето на подсъдимия не би могло да се постигне извън пенитенциарно заведение. Всички сочени от защитата обстоятелства (употребата на алкохол, отказът на свидетелката С. да разговаря с подсъдимия, приет от него като накърняващ достойнството му, социалният му статус), са взети предвид от предходните инстанции при решаване на въпросите както за размера на санкциите, така и за начина на изтърпяването на общо наказание. Оценката е направена в най-благоприятната за подсъдимия светлина. Проявлението на личността на подсъдимия при осъществяването на престъпната дейност очертава необходимост от по-интензивно въздействие върху него. Подсъдимият Б., определен в жалбата като „беден човек”, тоест, изпитващ затруднения при осигуряване на нормални условия за живот, не е проявил каквато и да е съпричастност към пострадалите, негови съседи, които също изпитват идентични затруднения. С престъпното си поведение подсъдимият е лишил пострадалите от нормален подслон за определен период от време и от продукция (вещи), необходими за осигуряване на прехраната им. Данните по делото очертават, че в инкриминираната дейност подсъдимият е показал престъпна упоритост, ескалация на агресивността, проявена към правата на пострадалите – действията са му преминали през хвърляне на камъни срещу прозорците, унищожаване на бетонни блокчета и ограда, което е отчетено от него като недостатъчно накърняване на имуществото на свидетелката С., за да кулминира с действията по палеж на сгради и селскостопанска продукция. Подсъдимият Б. напълно е пренебрегнал съзнаваната от него последица за имуществото на лица, които не само, че не са го предизвикали с нищо (семейството на св. А. М.), а напротив били са благосклонни към него, приемайки го в дома си непосредствено преди инцидента. Употребата на алкохол от подсъдимия не може да се третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а само като фактор, способстващ да отпаднат задръжките му, както е приел и съдът. Ето защо настоящият съдебен състав намери, че възпитателните и въздържащи цели на наказанието не биха могли да се постигнат без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. ІІ. За изчерпателност на проверката, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че във въззивното решение е допусната непрецизност. При излагане на съображенията си за справедливостта на наказанието, наложено за деянието по чл. 330, ал.3 от НК, съдът е споменал следното : „правилно съда е интерпретирал мотива за извършения грабеж”. Очевидна е допуснатата грешка. Същата обаче не води до неяснота относно формираното убеждение на въззивния съд по въпросите за справедливостта на наказанието. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 132/15.10.2013 г., постановено по ВНОХД № 187/2013 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.