6 Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 06.03.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Eлеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3430 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано по подадена на 18.07.2014г. молба от [фирма], София за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на постановеното по реда на чл.409,ал.1 ГПК решение № 538 от 16.12.2010г. по в.гр.д.№ 520/2009г. на САС и на Решение № 118 от 11.07.2012г. по т.д.№ 537/2011г. на ВКС, 2 т.о. в частта за оставянето му в сила. Позоваването е на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването на спора, а именно - издадено в хода на изпълнителното производство по изп.дело № 333/2013г. на ЧСИ И. Ч. Постановление от 21.03.2014г.. В него било отразено, че към настоящия момент изпълнителният лист – обект на изпълнението е изгубен, откраднат или унищожен. Твърди се, че посоченото в постановлението обстоятелство за изгубването или унищожаването на изпълнителния лист е релевантно за правилността на решенията, чиято отмяна се иска, и то не е могло да бъде известно на дружеството при решаването на спора по искането от 03.09.2010г. за снабдяване с дубликат от изпълнителния лист, издаден на 21.07.2010г., въз основа на решение № 373/05.07.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. на САС. С последното [фирма], [населено място] и [фирма], Варна са били осъдени да заплатят солидарно на основание чл.265,ал.1, предл.второ ЗЗД и чл.286 ТЗ на [фирма], [населено място] сумата 601 107лв. - стойност на разходи необходими за поправка на вреди, причинени от некачествено изпълнени СМР по договор за изработка от 01.10.2002г., ведно със законната лихва от завеждането на иска - 12.08.2004г. Към молбата е представено и Постановлението от 21.03.2014г. на ЧСИ И. Ч. в мотивите на което е направена констатация, че „изпълнителният лист, обект на изпълнението е изгубен, откраднат или унищожен, поради което не може да бъде намерен в оригинал”. С постановлението е оставено без уважение искането на взискателя [фирма] за присъждане на равностойността по реда на чл.521,ал.2 ГПК на ненамерената движима вещ, чиято ревандикация е предмет на изпълнението. В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил съвместен отговор от ответниците [фирма] /със старо наименование [фирма]/ и [фирма], [населено място], с който се оспорва допустимостта на производството по отмяна. Изложени са доводи, че едновременно молбата по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, [фирма] сезирало САС и с ново искане за издаване на дубликат от изпълнителния лист, като обвързал администрирането на настоящата с изхода от произнасянето по чл.409,ал.1 ГПК с цел да заобиколи преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. Посочени са и съображения за неоснователността на настоящото искане по чл.303 ГПК като се твърди, че дружеството не сочи нови обстоятелства или факти, а се позовава на мотиви на постановление на ЧСИ, които по своята същност не са факти с доказателствена тежест, а и са неверни и голословни твърдения, тъй като в производството по реда на чл.521,ал.2 ГПК по образуваното изпълнително дело не е установено нито в един момент, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен. Възразява се, че постановлението от 21.03.2014г. е ново обстоятелство, създадено и възникнало след приключване на устните състезания по спора по молбата от 03.09.2010г. за издаване на дубликат от изпълнителен лист, поради което не отговаря на изискванията на чл.303,ал.1,т.1 ГПК- да е съществувало, но да не е било известно на страната по извинителна основателна причина. Посочва се, че към настоящия момент спорът между страните по повод държането на изпълнителния лист е решен по същество с Решение № 255/31.10.2014г. по гр.д.№ 3109/2014г. на Първо гр.отд. на ВКС. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 11.07.2012г., на която дата с Решение № 118 по т.д.№ 537/2011г. на ВКС, 2 т.т. след допуснато касационно обжалване, е оставено в сила. Доколкото молителят под ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК визира постановлението на ЧСИ от 21.03.3014г., за което представя доказателства, че му е връчено на 23.04.2014г., следва да бъде прието, че с депозирането на молбата за отмяна на 18.07.2014г., тримесечният преклузивен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК е спазен. Хронологично фактите, на които молителят се позовава са настъпили както следва: С решение № 373/05.07.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. на САС, след отмяна на първоинстанционното решение, [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата 601 107лв., ведно със законната лихва от 12.08.2004г. Въз основа на това решение на 21.07.2010г. е издаден изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело № 1137/2010г. на ЧСИ М.Д.. На 05.08.2010г. е била подадена молба от взискателя чрез управител А. Б. за прекратяване на изпълнителното производство и то е прекратено на същата дата. Изпълнителният лист е бил предаден от А. Б. на длъжника [фирма] /в какъвто смисъл е признанието на Б. в нотариална покана от 21.09.2010г., в която се сочи, че това е станало в изпълнение на споразумение от 04.08.2010г., в което подписите на представляващите трите дружества са с нотариална заверка на подписите/. На 03.09.2010г. е подадена молба вх.№ 8061 от [фирма] за издаване на дубликат от изпълнителен лист, която с решението № 538 от 16.12.2010г. на САС е отхвърлена по съображения, че първообразният изпълнителен лист не е изгубен или унищожен, а се намира у длъжника: в съдебното заседание на 08.12.2010г. пълномощниците на двете дружества са представили първообразният изпълнителен лист в оригинал. С решение № 118 от 11.07.2012г. по т.д.№ 537/2011г. на 2 т.о. решението на САС е оставено в сила с мотивите, че изпълнителният лист не е изгубен. Междувременно, през 2011г. [фирма] е предявило иск по чл.108 ЗС и с Решение № 1217/14.06.2013г. по в.гр.д.№ 143/2013г. САС, след отмяна на решението на СГС, е осъдил [фирма] да предаде на [фирма], на основание чл.108 ЗС издадения на 21.07.2010г. изпълнителен лист по гр.д.№ 520/2009г., а ревандикационният иск по отношение на [фирма] е отхвърлен по съображения, че изпълнителния титул не се намира в държане на това дружество. Въз основа на решението по това дело, на 19.07.2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на [фирма] и на 22.08.2013г. е образувано изпълнителното дело № 333/2013г., по което е издадено постановлението от 21.03.2014г., послужило като основание на искането за отмяна. На 20.06.2014г. е депозирана нова молба по чл.409,ал.1 ГПК вх.№ 7598, която с определение от 06.08.2014г. е оставена от САС без разглеждане по съображения, че по предходна молба, подадена на същото основание по същото дело е постановено решението № 538/16.12.2010г. С решение № 255 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 3109/2014г. на ВКС, 1 г.о. е отменено решение № 1217/2013г. по гр.д.№ 143/2013г. на САС и предявеният иск по чл.108 ЗС –за осъждане [фирма] с променено наименование [фирма], София да предаде изпълнителния лист е отхвърлен, с оглед дадения отговор на правния въпрос, по който обжалването е било допуснато: изпълнителният лист е ценна книга и правата по него могат да се реализират по пътя на принудителното изпълнение, но при постигане на споразумение за погасяване на правата, които материализира, отпада основанието на кредитора на държи листа, който вече не материализира неговото вземане. По съществото на спора е прието, че сключеното на 04.08.2010г. споразумение между „Т. Т.”, представлявано от Б. и двете ответни дружества за уреждане изцяло на отношенията им, предмет на образуваното изпълнително дело № 1137/2010г. на ЧСИ М.Д., е основание [фирма] да държи изпълнителния лист; споразумението урежда отношенията между страните по повод на договора за строителство и погасява вземането по изпълнителния лист, поради което дори изпълнителният лист да се държи от ответниците, това не е без основание. По съществото на молбата за отмяна: Неоснователно е становището за недопустимост на искането по чл.303,ал.1,т.1 ГПК поради паралелно сезиране с ново искане за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Формално срокът по чл.305,ал.1,т.1 ГПК е спазен, поради което и произнасянето по повторната молба за издаване на дубликат от изпълнителния лист не е процесуална пречка за развитието на настоящото производство. Молбата е неоснователна: 1. Новото обстоятелство, на което страната се позовава не е от визираните от разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК; то е нововъзникнал и новосъздаден факт, който не би могъл да бъде известен на страната и който тя обективно не би могла да релевира в процеса по молбата вх.№ 8061 от 03.09.2010г. за издаване на дубликат от изпълнителния лист. Дори да се пренебрегне въпросът за доказателствената стойност и обвързващата сила на становището на съдия изпълнителя, остава фактът, че констатациите в постановлението за „изгубване или унищожаване” на оригинала са направени в хода на образуваното на 22.08.2013г. изпълнително дело № 333/2013г., т.е. повече от две години след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска, и с които е прието, че първообразният изпълнителен лист е налице към момента на постановяването им. Извод за съществуването /или липсата/ на първообраза в предхождащ образуването на изпълнителното производство момент, не се съдържа в постановлението. 2. Възможността констатациите в мотивите на постановлението, че „изпълнителният лист, обект на изпълнението е изгубен, откраднат или унищожен, поради което не може да бъде намерен в оригинал” да е от съществено значение за изхода на спора по молбата от 2010г. по чл.409,ал.1 ГПК е изключена, тъй като протоколът от съдебното заседание, проведено на 08.12.2010г. по т.д.№ 520/2009г. на САС е официален свидетелстващ документ относно удостоверения в него факт, че оригиналът – първообразният документ е бил представен пред съда- т.е. към този момент е съществувал. Поради това не е налице и втората предпоставка на фактическия състав на отмяната по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК. 3. За молителя липсва и правен интерес от уважаване на молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист- дори след отмяна на решенията той да постигне максимално възможния резултат – уважаване на искането за издаване на дубликат от изпълнителния лист, правото му да притежава такъв документ –дубликат е отречено /с решението по гр.д.№ 3109/2014г. на ВКС, 1 г.о./ с отричане на правото му да притежава първообразния лист поради погасяване на вземането, което изпълнителния лист /първообразен или дубликат/ ще материализира. Доводът в становището по същество на спора, на който молителят акцентира в съдебното заседание - че страната няма друг път за защита, освен да се домогне до получаване на дубликата, е изцяло неотносим към предпоставките на извънинстанционното производството. [фирма] претендира заплащане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК - сумата 20 000лв. за адвокатско възнаграждение, чието плащане е доказано с писмени доказателства, поради което искането се явява основателно по смисъла на т.1 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Молителят е противопоставил възражение по чл.78,ал.5 ГПК – за прекомерност. Съставът на ВКС намира възражението за основателно. Делото е с фактическа сложност, но и при отчитането на това обстоятелство, заплатеното възнаграждение се явява несъобразено с нея. Същото на основание чл.78,ал.5 ГПК следва да бъде редуцирано до размер на 10 000лв. /при минимално 7 159.95лв., изчислено по реда на чл.9,ал.4 във вр. с чл.7,ал.5 Наредба № 2 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, ред ДВ 28/28.03.2014г./. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на постановеното по реда на чл.409,ал.1 ГПК Решение №538 от 16.12.2010г. по гр.д.№ 520/2009г. на САС и на Решение № 118 от 11.07.2012г. по т.д.№ 537/2011г. на ВКС, 2 т.о. в частта за оставянето му в сила. Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 000лв./десет хиляди лева/ разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.