определение по гр.д.№ 587 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148
София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 587 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. срещу решение № 434 от 09.12.2021 г. по в.гр.д.№ 620 от 2021 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 305 от 28.04.2021 г. по гр.д.№ 3942 от 2020 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Д. И. В. срещу И. И. Н. и В. И. Н. иск за съдебна делба на следните недвижими имоти:
1. апартамент, представляващ жилище на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 93 кв.м., заедно с принадлежащите към него 1/2 ид.ч. от избено помещение на сградата с площ от 93 кв.м., 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ от 100 кв.м. и 230/430 ид.ч. от УПИ ІІІ-....., кв.188 по регулационния план на [населено място], в който е построена сградата и
2. гараж с площ от 18 кв.м., построен в южната част на същия имот.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните въпроси:
1. Съставлява ли установяването на точната площ и вида на жилищния имот задължително условие за неговата индивидуализация?
2. Достатъчно ли е за доказването на собствеността установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства – индиции (косвени доказателства) като например: разписен лист, данъчни декларации, удостоверения за родствени връзки и наследници на общ наследодател?
Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.- по първия въпрос; решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 1602 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о.- по втория въпрос.
В писмен отговор от 02.02.2021 г. ответниците И. И. Начева и В. И. Н. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд и по двата поставени от касатора въпроси:
1. Първият поставен правен въпрос, доуточнен от настоящия състав на ВКС, е следният: Съществен индивидуализиращ признак на имотите ли е тяхната площ ?
По този въпрос в посоченото от касатора решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о. се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, от където започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че искът за делба е неоснователен поради няколко причини, една от които е че от събраните по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод относно индивидуализацията на делбения имот- относно точния му вид и площ.
2. Вторият поставен въпрос, доуточнен от настоящия състав на ВКС, е следния: Може ли да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот на дадено лице само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни ?
По този въпрос в посоченото от касатора решение № 141 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 478 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о. се приема, че пълното доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Във второто посочено решение- решение № 131 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 1602 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че записванията в разписния лист и в имотния регистър не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но в редица случаи съдебната практика отчита тези документи като косвено доказателство за собствеността и за установяване на идентичността на един имот.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че представените по делото косвени доказателства- разписен лист, данъчни декларации и др.- не са достатъчни за доказване правото на собственост на съделителите върху процесните имоти.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 09.12.2021 г. по в.гр.д.№ 620 от 2021 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.