Р Е Ш Е Н И Е № 332 София, 28.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1350 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на М. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на СГС от 10.ХІІ.20131г. по гр.д. № 7767/20131г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 912/15.VІІ.2014г. по въпроса „произвела ли е заповед № 1/03.VІ.2011г., мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ, правен ефект прекратяване на трудовото правоотношение от момента на узнаването от ищеца за нея, настъпил в течение на съдебен процес по оспорване законността на уволнението по връчена преди това заповед, обективираща изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с посочване само на конкретна разпоредба от КТ като основание за това” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика. Жалбоподателят М. К. С. чрез процесуалния си представител адвокат И. е заявил в с.з., че отговорът на поставения въпрос следва да бъде отрицателен. Ответникът по касационната жалба [фирма] в молбата си от 08.Х.2014г., подадена чрез адв.К., е заел становище за нейната недопустимост поради „недостатъчен материален интерес” на основание чл.280 ал.2 ГПК, както и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на касационната жалба с оглед предмета на спора по делото – искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, които не са изключени от касационен контрол, какъвто е допустим и по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, въпреки размерът му под 5000лв., с оглед акцесорния му характер /каквато преценка съдът е направил още с определението си по допускане на касационно обжалване/. По въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Трудов договор се прекратява по начините и предпоставките, изрично предвидени в КТ. Сред тях са тези за прекратяване без отправяне на едностранно предизвестие. В случаите на прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие по силата на чл.335 ал.2 т.3 КТ прекратяването настъпва от момента на получаването от насрещната страна на писменото изявление за това. Без значение за настъпването на такава правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към момента на настъпването му. Изявления за прекратяване, отправени след друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна последица и не внасят каквито и да е изменения в първото. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С решението си от 10.ХІІ.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 11.ІІ.2013г. по гр.д № 29183/2011г., с което са отхвърлени предявените от М. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 10.VІ.2011г. на ищеца е връчена заповед № 13/04.VІ.2011г., в която е обективирано изявление на работодателя му – ответника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, че тази заповед сама по себе си няма конститутивно действие, тъй като актът, с връчването на който настъпва прекратяване на правоотношението, е заповед № 1/03.VІ.2011г. по чл.195 ал.1 КТ, която ответникът не доказва да е връчил на ищеца преди предявяване на иска, но е представил по делото с отговора на исковата молба, тя следва да бъде приета за връчена на 29.ХІ.2011г. /тъй като на тази дата е подадена молба от ищеца за оспорване автентичността на положения върху нея подпис/ и, следователно, от този момент трудовото правоотношение е прекратено, че не е налице едното от заявените две основания за незаконност на уволнението /неспазване на изискването на чл.195 ал.1 КТ/, тъй като заповед № 1 съдържа всички предвидени в тази разпоредба реквизити. Уволнението е законно и тъй като е установено /от обясненията на ищеца и от показанията на свидетел/ извършването от С. на вмененото му със заповедта /№ 1/03.VІ.2011г./ дисциплинарно нарушение – на 02.VІ.2011г. той товари стока на товарните бусове на предприятието за изнасяне от складовия район, без същата да е упомената в поръчките за деня. При тези обстоятелства и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, се налага извод, че атакуваното въззивно решение е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно е приетото, че връчената на ищеца на 10.VІ.2011г. заповед № 13/04.VІ.2011г. не е произвела целеното действие – прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, т.е. поради дисциплинарно уволнение. По силата на чл.335 ал.2 т.3 във вр. с чл.330 ал.2 т.6 КТ именно такъв ефект е настъпил от момента на получаването от С. /на 10.VІ.2011г./ на съдържащото се в тази заповед писмено изявление на работодателя за това. Изявлението не отговаря на задължителното изискване на чл.195 ал.1 КТ за мотивиране /с индивидуализиране на нарушението – в него като основание е посочена само разпоредбата на чл.330 ал.1 т.6 КТ/, което само по себе си обуславя незаконността на уволнението. А тъй като преценката за това се прави към момента на прекратяването на правоотношението, впоследствие получената от ищеца /с отговора на ответника на исковата му молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело/ мотивирана заповед № 1/03.VІ.2011г. нито е санирала първата, нито е произвела прекратително действие. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за разрешаване на спора по същество /тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия/. Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен, тъй като уволнението на ищеца е незаконно. С оглед този извод и сключеният трудов договор за неопределено време основателна е и претенцията за възстановяването му на работа на длъжността „склададжия”. Доказана и основателна е и претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ. От констатацията по трудовата книжка на ищеца, направена в с.з. на 06.ІІ.2012г., се установява, че през исковия период 11.VІ. – 11.ХІІ.2011г. ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение. Ето защо и на основание чл.225 ал.1 КТ на него му се дължи обезщетение в размер на 4403.26лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за този период, ведно със законната лихва, считано от 06.VІІ.2011г. до окончателното му изплащане. На основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 950лв. разноски за производството пред въззивния и касационния съдилища /за производството пред първоинстанционния съд няма доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.VІІ.2011г./. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав, № 8298/10.ХІІ.2013г. по гр.д № 7767/2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА уволнението на М. К. С. от [населено място] със заповед № 13/04.VІ.2011г. ВЪЗСТАНОВЯВА М. К. С. от [населено място] на предишната му работа при [фирма] - „склададжия”. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. К. С. от [населено място] 4403.26лв., представляващи обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода 11.VІ. – 11.ХІІ.2011г., ведно със законната лихва, считано от 06.VІІ.2011г. до окончателното им изплащане, както и 950лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: