Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386

гр. София, 23.06.2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 545/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Ж. Л. С., Г. К. Б. и Р. Й. В., чрез процесуален представител, против Решение № 1213 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1104/21г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 262029 от 29.12.2020г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 443/19г. е отхвърлен предявеният от Ж. Л. С. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът й по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лв. до 300 000 лв.; - в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. В. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 3 000 лв. до 20 000 лв.; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Й. В. срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., ведно със законната лихва върху всички главници от 15.05.2018г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова- ност. Касаторите излагат доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливите размери, които да репарират претърпените от ищците болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в липса на анализ и извършване на цялостна преценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетенията, а по отношение това на ищцата Ж. Л. С. – и необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, включително и на приетите експертни заключения, довело до отричане на причинено от пътния инцидент заболя- ване „посттравматична епилепсия“.
Допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставя следните въпроси:
1. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“ Касаторите твърдят, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са в противоречие със задължителна съдебна практика по чл.236 ГПК и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. „ Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справед- ливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреж- дания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“ Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е основана на ППВС № 4/68г.
3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“ По третия поставен въпрос счита, че решенето е постановено в противоречие с Решение № от 26.03.2012г. на ВКС по т.д. № 299/2011г., ІІ т.о.; Решение № 28 от 09. 04.2014г. на ВКС по т.д. № 1948/2013г., ІІ т.о. и Решение № 4 от 08.03. 2021г. на ВКС по т.д. № 2940/2019г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е депозирал отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред въззивната инстанция не се спори досежно механизма на произшест- вието, противоправното поведение на делинквента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, както и сезиране на последното от пострадалите ищци с писмена претенция преди съдебното производство. По спорния във въззивното производство въпрос за размера на обезщетенията за неимуществените вреди за всеки от ищците решаващите мотиви на въззивния съд са следните:
По отношение на предявения от Ж. Л. С. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и експертното медицинско заключение на допусната във въззивното производство експертиза, като получени вследствие на пътния инцидент телесни увреждания въззивният съд приема следните травми: черепно-мозъчна травма със следните компонентни: сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с дължина около 1.5 см.; гръбначна травма, изразяваща се в изкълчване и навяхване на ста- вите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб – Дисторзио коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра. Изложено е, че те не са животозастрашаващи, а са довели до временно разстройство на здравето. Възстановителният период от черепно-мозъчната травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, е от три до пет седмици, сътресението е в лека степен, оценено по Глазгоу кома скала с 15 точки, непосредствено след инцидента, характеризирало се със замайване и гадене. За да отрече твърдението на ищцата за възникнала от ЧМТ посттравматична епилепсия, въззивният състав се позовава на двете медицински експертизи, дали категоричен отрицателен отговор на този въпрос, както и на липсата на гласни доказателства, които да описват получени от нея епилептични припадъци. При нея не се наблюдават травматични увреждания в главния мозък или тежка ЧМТ, в които случаи като последица е отключването на травматична епилепсия. Отразено е предположението на вещите лица, че епилептичните припадъци може да са в резултат на голямата Арахноидна киста в дясното слепоочие. По отношение на останалите травми е прието, че болките от полученото дисторзио коли са били за период от 15 дни, като най-силни са били първите 7 дни; нормалният възстановителен период е около месец и половина; контузията на гръдния кош е причинила болки и страдания за период около 1 седмица, с възстановителен период от две седмици. Обобщено е, че общият възстановителен период от всички увреж- дания на Ж. С. е около два месеца, през които е изпитвала дискомфорт в ежедневието си; престоят в болничното заведение непосред- ствено след инцидента е кратък, изписана с подобрение, приятна прогноза за възстановяване, и след съобразяване, че няма трайни негативни после- дици от получените от ПТП травми; нормалния възстановителен период; възрастта – на 49 години, е счетено, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 5 000 лв. За неустановени са намерени твърдените в искова- та молба контузия на главния мозък и че трудно преодолява стреса от пътния инцидент, а именно, че се страхува да управлява автомобил, опровергано от показанията на свидетеля С., че тя шофира след произшествието.
По отношение на предявения от Г. К. Б. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че получените от нея вследствие на ПТП травми са: ЧМТ, състояща се от мозъчно сътресение, травматичен подкожен кръво- излив в дясната теменна област на главата с диаметър около 4 см; гръбначна травма, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхване на ставите и ставните връзки – Дисторзио коли; травма на гръдния кош без рентгенови данни за счупени ребра; травма на опорно двигателния апарат, състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови данни за счупени кости. Мозъчното сътресение е преминало с количествено наруше- ние на съзнанието – зашеметяване, обърканост, без данни за настъпило без- съзнателно състояние, оценено при приемане във ВМА в деня на инцидента с 15 точки по Глазкоу кома скалата, т.е. в лека степен, преминаващо с общомозъчна симптоматика, с болки и страдания около двадесет дни, най-интензивни през първите десет. Изложено е, че травматичната увреда на шийния сегмент на гръбначния стълб е довела до болеви усещания за 15 дни, най-интензивни през първите седем, с възстановителен период около месец и половина. Контузията на раменната става и гръдния кош е отзву- чала за около две седмици. След съобразяване продължителността на общия възстановителен за всички травми период от около два месеца; факта, че не се е наложило оперативно лечение; краткия болничен престой; липса на остатъчни последици, които да й създават затруднения; възрастта й към момента на инцидента – на 38г., въззивният съд приема за справедливо обезщетение сумата от 3 000 лв. За неустановени са приети твърденията за получен вследствие на ПТП конюнктивит на дясното око, че се страхува да излиза и че не спи спокойно.
По отношение на предявения от Р. Й. В. иск, след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззвният съд приема, че получените от него вследствие на ПТП травми са: повърхностна травма на устните и устната кухина, контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупени ребра, които са му причинили болки и страдания да период от две седмици. Обсъдено е, че получените травми не са създали опасност за живота му, нито се предизвикали сериозен диском- форт в ежедневието му. След съобразяване краткия период на възстано- вяване, през който предизвиканите неудобства са били в минимален обем; обстоятелствата, че не се е наложил болничен престой, че няма данни за трайни последици, както и възрастта на ищеца – 24 г. към датата на ПТП, въззивният съд приема за справедливо обезщетение сумата от 2 000 лв.
При определяне на всяко от обезщетенията въззивният съд излага съображения досежно момента на настъпване на произшествието през 2017г., икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната, както и че размерът на застрахователните лимити не следва да бъде да бъде водещ критерий.
Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за спра- ведливост, при определяне на размера на дължимото обезщетение за при- чинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължител- ната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/ 1968г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовават жалбо- подателите.
За разглеждане на касационната жалба се дължи държавна такса по чл.18, ал.2,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съди- лищата по реда на ГПК, която за касационната жалба на Ж. Л. С. възлиза на 5 900 лв., на Г. К. Б. – 340 лв. и на Р. Й. В. – 160 лв. Като съобрази постановеното от първоинстанционния съд Определение № 2827 от 04.02. 2019г., с което на основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата Ж. Л. С. е освободена от заплащане на държавна такса за сумата над 500 лв. до пълния дължим размер, ищцата Г. К. Б. - за сумата над 300 лв. до пълния дължим размер, а ищецът Р. Й. В. е освободен изцяло, ще следва да се укаже на жалбоподателката С. да внесе по сметка на ВКС сумата от 500 лв., а на Б. съответно – 300 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1213 от 19.11.2021г. по в.гр.д. № 1104/21г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касационните жалбоподателки в еднодседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500 лв., дължима от Ж. Л. С. и 300 лв. – от Г. К. Б.. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ отделение при Търговска колегия на ВКС – за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.