Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60108
София 22.11.2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3534/2020г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. В., срещу въззивно решение №153/2020г. по гр. дело № 76/2020г. на Окръжен съд - Смолян.
С определение № 160/15.04.2021г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка съответствието с практиката на ВКС на даденото във въззивното решение разрешение по обобщения въпрос относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС и допълнителните признаци на владението като относим към конкретния спор и приетото от въззивния съд досежно признаците на владението „необезпокоявано“ и „непрекъснато“.
Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.Твърди, че въззивният съд е обсъдил само част от относимите към спора доказателства. Той превратно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.116 ЗЗД като е приел, че подаването от страна на ответника на жалба за незаконно строителство в имота е довело до прекъсване на давността и до обезпокояване на владението, осъществявано от ищеца.
Ответникът по касационната жалба С. А. Т., [населено място], не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №12/2020г. по гр.д.№165/2019г. на РС-Златоград и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Р. В. срещу С. Т. иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на имот №* по картата на възстановената собственост на [населено място] с площ 11,922 дка – нива, на основание придобивна давност.
Въззивният съд е приел,че по делото не се спори относно факта, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС и е реституиран с решение № 1070/06.04.1999г. на ПК-Неделино, влязло в сила на 15.05.2004г., в полза на ответника С. Т.. Правото на собственост е възстановено в реални граници -върху поземлен имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с площ 11,927 дка с начин на трайно ползване – нива, находящ се в местността „Б.“ при описаните граници. Ищецът Р. В. е наследник – внук на М. Т. М., поч.1991г. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС и е приел, че когато реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./, според който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона, то началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност тези права да бъдат защитени. След завършване на реституцията на процесния имот – 15.05.2004г., в полза на ищеца може да тече придобивна давност. Във връзка с твърдяното от ищеца давностно владение, и оспорването му от ответника, въззивният съд подробно е обсъдил събраните гласни доказателства. Приел е, че свидетелските показания не са безпротиворечиви относно осъществяваното от ищеца владение, но дори той да е осъществявал такова през релевантния период след 15.05.2004г., тази фактическа власт не е осъществявана непрекъснато, тъй като от 2005г. ищецът работи в Испания и не е осъществявана необезпокоявано, след като действителният собственик се противопоставял на осъществяваното от ищеца строителство на вила в имота, а освен това между страните имало спорове и караници по повод ползването на имота от ищеца и съпругата му. Оттук е направен извод, че не е установено по делото осъществяването на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот от страна на ищеца.
С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното :
По прилагане института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, вкл.посочената от касатора, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл.79,ал.1 ЗС. С разпоредбата на чл.116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл.84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност /решение №115/2018г. по гр.д.№3954/2017г., ВКС, І г.о., решение №376/2013г. по гр.д.№260/2012г.,ВКС, Іг.о. и др./. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението.Само обстоятелството, че владелецът не осъществява непрекъснато действия в един имот, а през интервали от време, не води до изгубване на установената фактическа власт, а по силата на презумпцията на чл.83 ЗС следва че владението е продължило през целия период /решение №330/2011г.по гр.д.№1519/2010г., ВКС, ІІг.о., решение № 17/2016г. по гр.д.№4335/2015г., ВКС, ІІ г.о. и др./.
По основателността на касационната жалба.
От приетите по делото доказателства, вкл.свидетелските показания, може да се направи извод, че процесният имот, който се владее още от 1980г. от дядото на ищеца, е владян и от последния и през релевантния период за повече от десет години до завеждане на иска, поради което е придобит по давност. Въззивният съд е установил, че имотът е бил включен в ТКЗС и реституиран с решение № 1070/1999г. на ПК-Неделино /влязло в сила на 15.05.2004г./ в полза на ответника С. Т. и правото на собственост е възстановено в реални граници. Правилно е приел, че след като реституцията по ЗСПЗЗ е приключила след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997г./, според който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона, то началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. Това е така, защото разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност те да защитят правата си. След завършване на реституцията на процесния имот – 15.05.2004г., в полза на ищеца може да тече придобивна давност. С оглед посоченото по-горе по правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване и с оглед конкретните факти по делото обаче, следва да се приеме, че в противоречие с практиката на ВКС са изводите на въззивния съд, че упражняваното от ищеца владение не е осъществявано непрекъснато и необезпокоявано, след като ищецът пребивавал в чужбина и действителният собственик се противопоставял на осъществяваното от ищеца строителство на вила в имота и между страните имало спорове и караници по повод ползването на имота от ищеца и съпругата му. От показанията на свидетелите Й.Д., З.С. и И.С. /собственици на съседни на процесния имоти/ се установява, че процесният имот още от 70-те години се е ползвал от дядото на ищеца, който имал в имота стопанска сграда и плевня и там отглеждал животни.В горната част на имота била построена и вила с водоем. След смъртта на дядото през 1991г., а и преди това, имотът се ползвал и от ищеца. За периода 2005 – 2010г. ищецът и съпругата му заминали за Кралство Испания като периодично се прибирали в България. Съпругата В. пребивавала в чужбина по 3-4 месеца, а през останалото време била в България и посещавала и обработвала процесния имот - засаждала картофи, ягоди, подрязвала овошките, чистела двора. За времето, през което ищецът и съпругата му отсъствали, те давали разрешение на съседка Р.Е. да обработва имота и да ползва водоема, а свидетелят З.С. да коси частта, представляваща ливада и да пасе там кравите си. Свидетелите Й.Д. и З.С. и И.С. познават ответника, но никога не са го виждали в имота. Показанията на тази група свидетели са подробни, последователни, взаимно допълващи се и са резултат на непосредствени впечатления. Липсват данни тези свидетели да са заинтересовани. От друга страна показанията на свидетелите С.М. и А.А. /брат на ответника/ се основават главно на предположения и не са резултат на преки впечатления. Свидетелят М. сочи, че познава ответника и сина му, има имот, който се намира в съседна местност, не знае дали в процесния имот има стопанска сграда, кой е засадил овошките, но твърди, че виждал ответника да обработва мястото. Знаел за спорове между страните, защото ищецът искал там да строи вила през 90- те години и построил такава. Чувал е, че има пусната жалба от ответната страна срещу ищеца. Виждал е и ищецът, и ответникът да копаят имота. Свидетелят А.А. минавал край имота и не е ходил там в близките две години. Знае, че ищецът е направил вилата в имота, че има водоем до вилата. Показанията на този свидетел са по-категорични за събития през седемдесетте години на миналия век, когато семейните имоти били поделени и процесният се паднал на брат му, но се градят на предположения за последващи събития – състоянието на имота, прокарването на пътя до него, обработването на мястото. От анализа на гласните доказателства, вкл. след кредитиране на показанията на първата група свидетели като последователни, непротиворечиви и следствие на преки впечатления за целия процесен период, се налага извод, че ищецът е започнал да владее имота през деветдесетте години на миналия век, упражнявал е фактическа власт с намерение за своене, включително и за периода след 2004г. до завеждане на иска през 2019г. като волята му да свои имота е била явно демонстрирана и на собственика. Налице са предвидените от закона предпоставки за приложение института на придобивната давност. Посочените от въззивния съд факти, че ищецът отсъствал от страната и че между страните имало караници за имота, и собственикът се противопоставял на строителството в него, не обосновават извода му, че владението не е било непрекъснато, явно и необезпокоявано. Установен е началният момент на владението, както и че владелецът във всеки момент е могъл и е реализирал владелческата си власт. И без да се е намирал физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия, водещи до прекъсването на владението, или създаващи съмнения за това, че е явно, то не може да се направи извод за изгубване на установената фактическа власт. Не е установена и някоя от хипотезите на прекъсване на давността, визирани в чл.116 ЗЗД, а посочените от въззивния съд действия /противопоставяне от собственика и караници/ не могат да прекъснат течението на придобивната давност.
Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора като се уважи така предявения иск.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1770 лева, представляващи платени възнаграждения за един адвокат и държавни такси за съдебните инстанции /770 лева за касационната, 530 лева за въззивната и 470 лева за първата инстанции/.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №153/2020г. по гр. дело № 76/2020г. на Окръжен съд – Смолян и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.79,ал.1 ЗС по отношение на С. А. Т., [населено място], [улица], че Р. Б. В., [населено място], [улица], е собственик на имот №* по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] с ЕКАТТЕ *, с площ 11, 922 дка, начин на трайно ползване – нива, находящ се в местността „Б.“.
ОСЪЖДА С. А. Т., [населено място], да заплати на Р. Б. В., [населено място], разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1770 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: