3 РЕШЕНИЕ N 124 С., 20,11,2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретар: Наталия Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N1063/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. ЗК “Б. ” – [населено място] e подал касационна жалба срещу решение № 967 от 13.07.2009г. по гр. д.884/09г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради това, че отговорността за вреди от ПТП, при наличие на уважени искове в наказателното производство срещу деликвента вече е реализирана, което прави прекия иск срещу застрахователя недопустим.Страната е посочила и довод за неправилност на постановения съдебен акт във връзка с началния момент на дължимост на законната лихва върху обезщетенията. Ответниците по касация-Е. Д. Г. и Г. С. Г. и двамата от [населено място], чрез процесуалният си представител – адв. М.М. са на становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски. Ответникът по касация – Ю. С. Б. от [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №318 от 26.04.2010г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Касационната жалба е неоснователна. Касаторьт е поддържал довод за недопустимост на съдебния акт, който е извел от цитирана от него казуална и задължителна практика на ВС и ВКС.За да обоснове недопустимост на акта, страната се е позовала на недопустимост на заведения от пострадалия срещу застрахователя пряк иск, поради наличие на изпълнителен лист срещу деликвента, чието неизпълнение не обуславя възможността отново да се реализира съдебно производство срещу друго задължено за същата вреда лице. Касаторът е поддържал още, че по делото са налице достатъчно доказателства установяващи реализираната съдебна отговорност срещу деликвента. Тези доводи са неоснователни, тъй като с оглед развитото от нея разбиране, не се обосновава недопустимост на заведения иск. ВКС – ТК към настоящия момент е отстъпила от разрешенията дадени с ППВС №7/77г. / цитиран като задължителна практика от касатора/ с ТРОСТК на ВКС на РБ №1 /2010г. от 06.06.2012г., с което изрично е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”. Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим. С оглед обстоятелството, че касаторът, като оплакване по същество е заявил неправилност на решението в частта, с която е била присъдена законна лихва върху обезщетенията, но такъв довод по реда на чл.280, ал.1 ГПК не е правен, нито е допуснато касационно обжалване по иска по чл.86 ЗЗД, който макар и обусловен от решението по иска по чл.407 ТЗ, има самостоятелен характер, то тези доводи не следва да бъдат разглеждани. И тъй като страната не е заявила други оплаквания за неправилност на съдебния акт, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на ответниците по касация бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 1850лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 967 от 13.07.2009г. по гр. д.884/09г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА ЗК “Б. ” – [населено място] да заплати на Е. Д. Г. и Г. С. Г. и двамата от [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 1850лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: