Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  190   гр. София,  21 юни 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март............. две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова......………......……………………………в присъствието на прокурора Колова.....…………....................………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………......……наказателно дело № 59 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. К. С. против въззивно решение № 188/22.12.2009 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 210/2009 г., с което е била потвърдена присъда № 22/10.09.2009 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 427/2009 г. С тази присъда Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия С. К. С. за виновен в извършването на престъпления по чл. 219 ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 1, вр. чл. 26 от НК, по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 ал. 1, вр. чл. 26 от НК и по чл. 201 ал. 1, вр. чл. 26 от НК, като след като е определил наказанията за всяко едно от тях, (за първото – 11 месеца лишаване от свобода и кумулативно лишаване от права за срок от 3 години, за второто – 2 години и 8 месеца и кумулативно лишаване от права за срок от 5 години, а за третото – пробация), на основание чл. 23 от НК е наложил общо най-тежкото – 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединил и лишаването от право да заема ръководна длъжност, свързана със съхранение, пазене и боравене с материални ценности в държани и общински институции и предприятия, търговски дружества и кооперации за срок от 5 години. Подсъдимият е бил осъден да заплати разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана единствено от подсъдимия, като с атакуваното понастоящем въззивно решение Бургаският апелативен съд я е потвърдил изцяло. В касационната жалба, поддържана лично от подсъдимия и служебния му защитник, се излагат доводи за явна несправедливост на отделните наказания и общото такова, като се иска намаляването им и прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Счита, че проявената престъпна упоритост и осъществяване на деянията в реална съвкупност оправдават отказа за прилагане на чл. 66 от НК. В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Доводите за явна несправедливост на наказанието са основателни.   Потвърждавайки присъдата на първата инстанция, включително в частта относно наказанията, отмерени при ползване на техниката по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, въззивният съд поначало правилно е оценил обстоятелствата от значение за тяхната индивидуализация. Законосъобразно е определил и общото такова по реда на чл. 23 от НК. Същевременно, като се има предвид, че деянието по чл. 219 ал. 4 от НК е било реализирано в периода м.януари 1998 г – 29.03.2004 г. (за което му е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода при предвиден минимум 1 година), деянието по чл. 202 ал. 2 от НК – в периода 06.01.1999 г. – 03.10.2000 г. (за което наказанието е 2 години и 8 месеца при предвиден минимум 3 години, като този размер е определящ за общото наказание по чл. 23 от НК) и деянието по чл. 201 от НК – в периода м. ноември 2001 г. – м. декември 2003 г. (за което му е наложена пробация) и отчетените смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, както и признания още на етапа на досъдебната фаза, е очевидно, че продължителността на наказателното производството за деянията, осъществени в горепосочените периоди (повече от 6 години за първото и близо 10 години за второто), не е намерила никакво отражение. Подобна продължителност по дело без особена фактическа и правна сложност, което без съмнение не се дължи на поведението на подсъдимия, оказал съдействие за разкриване на действителната картина на случая още на досъдебната фаза, е винаги съществен фактор, повлияващ преценка за смекчаване на наказанието, при това не само в контекста на намаляване размера на лишаването от свобода за всяко едно от престъпленията, но и с оглед отлагане на изпълнението на наложеното общо по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. Избраният подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ. Извън това, във времето преди и след периодите на реализиране на престъпното поведение, подсъдимият не е имал никакви престъпни прояви, които да формират преценка за неговата лична обществена опасност и необходимост от изолирането му с оглед постигане целите на наказанието, вкл. генералната превенция. Затова, отчитайки значението и тежестта на тези обстоятелства, както и данните за неговата възраст – вече 56 годишен и семейно положение, ВКС намира, че за едновременното реализиране на всички цели по чл. 36 от НК не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно общото наказание от 2 години и 8 месеца. В същата степен това може да бъде постигнато чрез отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години, като в този аспект следва да се измени въззивното решение. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 188/22.12.2009 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 210/2009 г., КАТО на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия С. К. С. общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.