Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за неимуществени вреди * доказателства * трудова злополука * причинно-следствена връзка * справедливост * пенсия за инвалидност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 553
гр.София 27.06.2013г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 196/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. С. И. срещу въззивно решение от 11.10.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 755/2009 г.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос при ексцес, кои обстоятелства са от значение за преценката на съда какъв е дължимият по справедливост размер на обезщетение за търпените неимуществени вреди, и по процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/ , нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Както е изяснено в Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, т. 10 нужно е още при присъждането на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние да не е било предвидено и съобразено от съда, съответно влошаването да е дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за имуществени вреди.
В решение № 196/2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания на личността, болки и страданията върху целостта на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото състояние. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице
При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание.
На процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение, следва да се отговори утвърдително. Последователно в съдебна практика е застъпено разбирането, че съдът при формиране на фактически и правни изводи се ръководи от правилата по чл. чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК /аналогични чл. 188, ал. 1, чл. 127 и чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), който са и приложимите в случая, защото делото е гледано при действието на ГПК от 1952 г., отм./.
Въззивният съд е съд по съществото на спора и формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна ДП „С ”, София не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е частично основателна.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 КТ.
Искът за неимуществени вреди от ексцес на здравето в резултат на трудова злополука е уважен до размера на 1000 лв. Искът за обезщетение на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната пенсия и заплатата, която пострадалият би получавал през исковия период от време е отхвърлен като недоказан.
Установено е по е по делото, че Ц. И. е получила тежка съчетана височинна травма след падане от кулокран, която е призната за трудова злополука, отразено с начална дата на инвалидизиране 23.01.1992 г. и потвърдено от ЕР на ТЕЛК.
След проведено лечение в специализирана болница, като последица е с ограничена подвижност от перитраханерна фрактура, фрактура на L4. Последица е значителният функционален дефицит на стъпалото след многофрагментарни фрактури на дясна петна кост, констрактрата на лакетна става, пареза.
Въззивният съд е посочил, че наличието на ексцес в здравословното състояние на работника е основание да се присъди обезщетение, но при доказана причинноследствена връзка с получените травми. Липсата на доказателства за влошаване на здравословното състояние и усложнения в пряка връзка с причинените травми, водят до извода за отхвърляне на претенциите над присъдения по-рано от съда /между страните има приключени съдебни спорове за по-ранни периоди от време/. Въззивната инстанция е допълнила, че доводите в обратен смисъл не са в съответствие със закона и в същото време, че „основният въпрос е за размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД”. Прието, че уврежданията продължават да създават дискомфорт, болки и страдания, с оглед нарушената динамика и функционален дефицит, поради което „съобразявайки всички обстоятелства по делото и принципа за справедливост” е определил обезщетение в размер на 1 000 лв., както и лихва, считано от 01.01.1999 г. Посочено е, че съдът съобразил датата на инцидента – 27.03.1990 г., възрастта на пострадалата и оценката за работоспособност, но също и липсата на доказан ексцес по делото.
Относно имуществените вреди искът е отхвърлен, защото нямало доказателства за размера на получаваната пенсия и за размера на работната заплата.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Решението е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Мотивите на въззивния съд са взаимно изключващи относно това налице ли е ексцес в здравословното състояние на И. – ако такъв няма, няма основание да й бъде присъждано и обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът не е обсъдил всички обстоятелства по делото, поради което и не е проследил развитието на здравословното състояние на И. в резултат на увреждането от трудовата злополука, а от там и противоречивото му заключение за наличие на ексцес и причинна връзка между него и страданията на И..
С влезли в сила съдебни решения в отношенията между страните е установено, че на 27.03.1990 г. И. е претърпяла трудова злополука - паднала от височина 12 метра. В резултат е получила множество фрактури. Получила е ІІ гр. инвалидност и трайна загуба на работоспособност от 40 %. За претърпените по време на инцидента, последвалото лечение, както и с оглед трайните увреждания на здравето, работодателят е осъден да заплати на И. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 30 000 стари лв.
Присъдено е още и имуществено обезщетение за времето 27.03.1990 г. – 23.01.1992 г., представляващо разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и болничното обезщетение.
С последващи съдебни решения е установявано влошаване на здравословното състояние на И. в пряка причинноследствена връзка с трудовата злополука, като съдилищата са й присъждали обезщетение за неимуществените вреди, причинени от ексцеса, както и обезщетения за имуществени вреди за определени периоди от време.
По настоящото дело се търсят обезщетения за вреди, считано от 01.01.1999 г. – неимуществени за търпените болки и страдания и имуществени за разликата между получаваната пенсия и трудовото възнаграждение, което И. би получавала за длъжността при работодателя до 01.02.2006 г..
От представените по делото експертни решения на ТЕЛК се установява, че от 13.01.1999 г. се установява влошаване на здравословното състояние, като наред с вече установените заболявания на И., е констатирано и коксартрозис, гонартрозис, тонартрозис. В решението на ТЕЛК е записано, че те са също последица от трудовата злополука. Определена е намалена работоспособност от 88,97 % с причина трудовата злополука. Без значение е установеното общо заболяване – бъбречнокаменна болест. За него е установен отделно процент на намаление на работоспособността на И..
Това състояние е установено и със следващото експертно решение на ТЕЛК от 23.01.2001 г. Констатираните вече увреждания на здравето са установени и с експертно решение от 28.02.2003 г. на ТЕЛК, като допълнително е определено, че И. се нуждае от чужда помощ.
При тези данни изводът е, че е налице ексцес в здравословното състояние на И., считано от 13.01.1999 г., когато това променено състояние е проявено и установено. Болката се е увеличила, като се е появила и нова. Допълнително страдание страната изпитва и от състоянието си, което налага ползване на чужда помощ.
По настоящото дело, съдът без да дублира вече присъдените обезщетения, трябва да определи такова за новото по-тежко състояние на И. от възникването му и занапред.
От значение за размера на обезщетението са възрастта на И., в каква степен е влошено здравословното й състояние, как то се отразява върху физическото и психическото й състояние, възможността да се обслужва сама, изпитваната болка и затруднения; трайността на състоянието и липсата на перспектива за сериозно подобряване.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че справедливото обезщетение на И. за причинените й болки и страдания от ексцеса, установен на 13.09.1999 г, съобразно обществените критерии и нагласи, е в размер на 20 000 лв. Наред с това тя вече е получила обезщетение за причинените й неимуществени вреди, включително и за всички бъдещи, резултат от увреждането според здравословното състоянието до 13.09.1999 г.
Лихва се дължи от датата на ексцеса, а той е проявен и установен на 13.09.1999 г.
При намалена или загубена работоспособност в резултат на увреждането, увреденият има право на обезщетение за търпените вреди от загубата на трудов доход. В случая съдът е установил, че от 23.01.1992 г. И. е пенсионирана по инвалидност. Размерът на получаваната от нея пенсия и трудовото възнаграждение, което би получавала за заеманата преди трудовата злополука длъжност е установен от заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната и изслушана от втората инстанция. В противоречие с дадения по-горе отговор, съдът не е обсъдил доказателството.
Допуснатото нарушение на чл. 188 ГПК е съществено, защото са е отразило върху правилността на извода му за недоказаност на имуществената щета. Искът по тази претенция е за времето 01.01.1999 г. – 01.02.2006 г. и според заключението на вещото лице Б. размерът на брутното трудово възнаграждение, което И. би получила за исковия период от време е 27 313,00 лв., пенсията по инвалидност за същото време възлиза общо на 9 654,13 лв. Разликата е 17 658,87 лв.
Искът й е за 10 000 лв. и е изцяло основателен.
В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано изцяло в частта по иска за обезщетение на имуществени вреди и за разликата над 1000 лв. до 20 000 лв. по иска за обезщетение на неимуществените вреди от влошеното здравословно състояние на И., установено на 13.09.1999 г.
Ищецът, който е и касатор, не е претендирал заплащане на съдебноделоводни разноски – нито в исковата молба, нито в някоя от следващите съдебни инстанции, включително и пред Върховен касационен съд.
Насрещната страна следва да заплати дължимите по делото държавни такси – общо 2 430 лв. и поетите от съда разноски за изготвяне на експертизи – 85,71 лв., съразмерна уважената част от исковете.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.10.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 755/2009 г. в частта, с която е отхвърлил иска на Ц. С. И. против ДП „С”, София за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв и неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв. до 20 000 лв., на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, ведно с лихва върху главниците, считано от 13.09.1999 г. и вместо това ПОСТАНОВИ/
ОСЪЖДА ДП „С”, София [улица] да заплати на Ц. С. И. от С, ж.к „Д.” [жилищен адрес] обезщетение за причинени вреди от ексцес на здравословното състояние, проявен и установен на 13.09.1999 г. за неимуществени вреди още 19 000 лв. и за имуществени вреди, представляващи разлика между получавана пенсия за инвалидност и брутно трудово възнаграждение, което би получавала за длъжността, заемана преди трудовата злополука в периода 13.09.1999 г. – 01.02.2006 г. в размер на 10 000 лв., ведно с лихвата, считано от 13.09.1999 г. до окончателното изплащане на главниците.
ОСЪЖДА ДП „С”, София [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд 2430 лв. дължими по делото държавни такси, както и 85,71 лв. заплатени за възнаграждение на вещи лица от бюджета на съдебната власт съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: