О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 София, 14.02.2019 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4562 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 26534/17.09.2018 г. на Д. И. В., подадена чрез адв. Е. Д., против определение № 2238/04.08.2018 г. по възз.гр.д. № 1733/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено определение № 12606/05.12.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на Районен съд – Варна и е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на Д. И. В. за присъждане на разноски по прекратеното първоинстанционно дело на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради груби нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Заявена е претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства, че такива действително са сторени. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуални действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото и може ли въззивният съд да посочва при новото разглеждане на делото различни основания от тези, които е посочил касационният съд?“ и „Има ли ответникът право на разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на иска преди първото съдебно заседание по делото и това право на ответника обвързано ли е с наличието на данни по делото за осъществени процесуални действия от ответника чрез пълномощник-адвокат, както и с удостоверяване участието на адвоката при подаване на писмен отговор?“. Сочи се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 18/22.07.2014 г. по гр.д. № 25/2013 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д. № 1062/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 387/17.05.2010 г. по гр.д. № 3956/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 128/29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 193/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 246/15.01.2014 г. по гр.д. № 3117/2013 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 2174/03.07.2012 г. по гр.д. № 579/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., а вторият е разрешен в противоречие с определение № 101/12.03.2012 г. по гр.д. № 102/2012 г. по описа на ВКС, II г.о., определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.д. № 352/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., определение № 309/05.10.2011 г. по гр.д. № 192/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 736/23.12.2010 г. по ч.гр.д. № 689/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 168/22.06.2015 г. по гр.д. № 981/2015 г. по описа на ВКС, II г.о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата П. Х. М., чрез адв. С. Н.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба и е отменил първоинстанционното определение за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските, поради което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. С искова молба с вх. № 25249/28.08.2015 г. П. Х. М. е предявил против Д. И. В. в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД. С определение № 3233/15.09.2015 г. по гр.д. № 2418/2015 г. по описа на ОС-Варна производството е разделено, като по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е образувано гр.д. № 2684/2015 г. по описа Окръжен съд – Варна. Исковата молба е връчена на ответната стана и е постъпил писмен отговор с вх. № 24652/01.09.2017 г. Предвид разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК производството по гр.д. № 2684/2015 г. по описа на Окръжен съд-Варна е прекратено и на основание чл. 118 ГПК същото е изпратено на Районен съд – Варна, където е образувано е гражданско дело № 14573/2017 г. Пред районния съд е подадена молба с вх. № 56737/05.10.2017 г., подадена от ответната страна Д. И. В., чрез адв. Е. Г. С. – Г., с която е приложено пълномощно на адвоката и е посочен съдебен адрес, направено е искане във връзка с насрочването на делото. На 24.10.2017 г. по делото е постъпила молба, с която ищецът П. М. е оттеглил предявения иск и с определение №10964/25.10.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК. Последвало е производство по чл. 248 ГПК. С молба с вх. 64570/08.11.2017 г. Д. И. В., представлявана от адв. Е. С. – Г. е поискала допълване на определението в частта за разноските и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие, сключен между Д. В. и адв. С., като предмет е посочено оказване на правна защита и съдействие „за изготвения отговор по иск с пр.осн. чл. 92 ЗЗД, заведен от П. М. и за проц. представителство по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на ВРС“, отразено е, че договореното възнаграждение от 650 лв. е заплатено в брой. Съдът се е произнесъл с определение № 12606/05.12.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г., без да съобрази подадения в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищеца отговор. Уважил е направеното искане за допълване на определението в частта за разноските и е осъдил П. Х. М. да заплати на Д. И. В. сумата от 650 лв. Постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Варна. С определение № 516/26.02.2018 г. по ч.гр.д. 365/2018 г. по описа на ОС-Варна е потвърдено определение № 12606/05.12.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна. Въззивното определение е атакувано пред касационната инстанция. С определение № 327/16.07.2018 г. по гр.д. № 2432/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното определение и същото е отменено. В мотивите на касационния съд е посочено, че долните инстанции са допуснали процесуални нарушения като не са разгледали възраженията на ищеца в първоинстанционното производство, обективирани в подадения отговор на молбата по чл. 248 ГПК и този пропуск следва да бъде отстранен, поради което ВКС е върнал делото на Окръжен съд-Варна за ново разглеждане на частната жалба. С определение № 2238/04.08.2018 г. по възз.гр.д. № 1733/2018 г. по описа на Окръжен съд – Врана определение № 12606/05.12.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна е отменено. Съдът е посочил, че в производството пред първостепенния съд не се съдържат данни за осъществени процесуални действия от страната Д. И. В., извършени чрез адв. С., поради което не се доказва извършен реален разход за осъществено процесуално представителство до прекратяване на производството по делото и не се осъществява основанието по чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски. Последното определение е предмет на обжалване в настоящото производство. Осъществява се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана и в цитираните от касатора определения, отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, без значение е в кой момент ищецът е оттеглил иска си. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските. Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, за които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява единствено по волята на насрещната страна по спора. Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да оставя в тежест на възложителя по договора, само защото производството по делото е прекратено по волята на другата страна преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си. Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да осигури защитата си. Като е приел противното Окръжен съд – Варна се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. По същество жалбата е основателна и атакуваното определение следва да бъде отменено, като първостепенното определение № 10964/25.10.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на РС-Варна за прекратяване на производството поради оттегляне на иска следва да бъде допълнено в частта за разноските. Д. И. В. е приложила доказателства по делото за сторени разноски с нарочната молба по чл. 248 ГПК, а още преди производството да бъде прекратено, поради оттеглянето на иска от страна на П. Х. М., са представени доказателства за редовното упълномощаване на адв. Е. С. - Г.. Във връзка с възраженията на ответната страна по жалбата следва да се посочи, че в приложения договор за правна защита и съдействие № 305175, като предмет е посочено изрично защитата по това гр.дело и твърдението, че е договорен хонорар за подаване на отговор на въззивна жалба, не кореспондира със съдържанието на процесния договор. Напротив, уговорено е, че възнаграждението е дължимо за подготвения отговор. В този смисъл и тезата на съда, че не са извършени никакви процесуални действия от адвоката не може да се възприеме, защото приложения договор е индиция, че на клиента е оказано съдействие и помощ при изготвянето на отговора на исковата молба. Но както беше посочено в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното определение такива фактически действия са без значение, доколкото по делото се доказва, че действително са направени разноски да участието на страната в съдебното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Към момента на упълномощаване на адвоката, сключване на договора и заплащането на хонорара, ответната страна не би могла да знае какви бъдещи действия по движението, респективно по разпореждането с предмета на делото, ще предприема ищецът. Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Цената на предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е 7 823, 32 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска е в размер на 721,16 лв., следователно договореният и изплатен адвокатски хонорар от 650 лв. е под минимума и не може да бъде допълнително редуциран. Разноски не следва да бъдат присъждани по следните съображения: Производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС/. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК/. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Посочената практика на ВКС се споделя от настоящия съдебен състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2238/04.08.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1733/2018 г. на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ определение № 2238/04.08.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1733/2018 г. на Окръжен съд – Варна. ДОПЪЛВА определение № 10964/25.10.2017 г. по гр.д. № 14573/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, както следва: ОСЪЖДА П. Х. М. с Е. [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Д. И. В. с Е. [ЕГН] сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ съдебни разноски. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: