Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 260

[населено място] ,17.06.2022 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова
Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 812/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Определение № 3021/ 16.11.2021г. по в.ч.гр.д. № 3161/ 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 260231/02.06.2021г. за прекратяване на т.д. № 25/2020г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, според който не са налице предпоставките за допустимост на иска по чл.694 ТЗ, а именно – процесните вземания да са включени в списъка на неприети вземания, срещу този списък да е подадено възражение от страна на кредитор и това възражение да е било оставено без уважение от съда по несъстоя- телността. Поддържа, че в случая е налице отклонение от нормалното развитие на процедурата по приемане на вземания от синдика и тяхното одобряване от съда по несъстоятелността, довело до постановяване на незаконосъобразен, но неподлежащ на обжалване съдебен акт, с който съдът по несъстоятелността по свой почин, без възражения от легитимирани лица, е извършил промени в списъка на приетите вземания, изключвайки процес- ните вземания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следния процесуалноправен въпрос, който намира, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: „ Как следва да се защити кредитор с прието от синдика вземане, чието вземане е незаконосъобразно изключено от списъка на приетите вземания по почин на съда, без да са налице предпоставките за постановяване на такова определение, а именно подадено възражение от длъжника или от кредитор?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, след служебна справка по партидата на ответника „Евробилд 2003“ ЕООД /н/ и преценка на данните по делото, въззивният съд е констатирал, че: - в изготвения от синдика списък № 5 с приети вземания по реда на чл.688, ал.1 в производството по несъстоя- телност на посоченото дружество, развиващо се по т.д. № 76/2014г. по описа на ОС-Кюстендил, в т.2 като прието е отразено вземане на НАП в общ размер от 5 071 100.95лв., представляващи: 1/ публични задължения по 29 бр. данъчни декларации в размер на 3 079 318.86 лв., от които главница 2 477 036.58 лв. и лихви до 20.01.2020г. в размер на 602 282.28лв., които вземания са предмет на предявения положителен установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ; - списъкът е публикуван в ТР на 09.03.2020г. ; - служебно коригиране от съда по несъстоятелност на списъка под № 5, чрез изключване вземането на НАП по т.1, обективирано в определение № 127/01.04.2020г. в производството по реда на чл.692 ТЗ, с указание до синдика да се произнесе по основанието на дължимите данъци по предявеното вземане на НАП в размер на 3 079 318.86лв.; - липса на изготвен от синдика списък с неприети вземания, в които процесното вземане да е включено, респ. - липса и на постановено от съда по несъстоятелността определение по реда на чл.692 ТЗ по възражение на кредитора НАП срещу този списък.
За да сподели извода на първостепенния съд за недопустимост на пре дявения иск по чл.694, ал.2 ТЗ, след посочване на процесуалните предпо- ставки за неговата допустимост, а именно: предявяване на вземане от кредитора в сроковете по чл.685 ТЗ и/или чл.688 ТЗ; включване на спорното вземане от синдика в списъка на неприетите вземания; подаване на възра- жение от кредитора срещу неприемането на вземането по реда на чл.690, ал.1 ТЗ; произнасяне на съда по несъстоятелността по това възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ и предявяване на иска по чл.694 ТЗ в посочения по ал.1 срок, въззивният съд приема, че в хипотезата на предявено вземане, по което, след указания на съда относно привеждане на изготвения списък от синдика в съответствие с чл.686, ал.1,т.1 ТЗ няма изготвен списък по чл.689 ТЗ от синдика, от който да е видно дали вземането се включва в списъка с приети или с неприети вземания, предявяването на иск по чл.694, ал.2,т.1 ТЗ се явява процесуално недопустимо, като преждевременно предявен.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. Изложените от въззивния съд съображения, обусловили изхода на делото, са за преждевременност на предявяването на иска по чл. 694 ТЗ - преди изпълнение указанията на съда за привеждане на изготвения списък от синдика в съответствие с чл.686, ал.1,т.1 ТЗ, а не досежно вида на исковата защита в случай на служебно /без развито производство по чл.692, ал.2-5 ТЗ/ изключено от съда вземане от списъка на приетите от синдика вземания. Не налице и допълнителната селективна предпоставка, тъй като не се налага тълкуване на нормата на чл.694 ТЗ, която е ясна, формираната по същата съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, е изобилна и непротиворечива, като не са налага ново тълкуване. Твърдението на частния касатор за непълнота на разпоредбата, тъй като не урежда защита на кредитори, чийто вземания са изключени служебно, без да е налице възражение от кредитор или от длъжник, не води до различен извод. Касае се за частен случай, при който съдът по несъстоятелността, установявайки в производството по чл.692, ал.1 ТЗ нередовност на приетото от синдика вземане, с определението от 01.04.2020г. дава указания на синдика по чл.686, ал.1,т.1 ТЗ за произнасяне по действителния предмет на сезиране и по основанието за дължимите данъци, като същевременно коригира списъка на приетите предявени вземания, изключвайки процесното вземане на НАП в този му вид.
Произнасянето на синдика в изпълнение задължителните за него указания на съда, дадени с определението от 01.04.2020г., е определящо за статута на процесното вземане като прието или неприето и възможното в тази връзка осъществяване на различните хипотези на подаване на възражения. При неизпълнение на указанията, съдът по несъстоятелността дължи извършване на контрол върху действията/ бездействията на синдика, за което няма пречка за сезиране от страна на кредитора, особено в случай, като настоящият, при който не е даден срок за изпълнение на указанията.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3021/ 16.11.2021г. по в.ч.гр.д. № 3161/ 2021г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящия акт да се изпрати на съда по несъстоятелността по т.д. № 76/2014г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.