О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 40 София, 30.01.2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3081 /2019 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. М. против решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 73/2019 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018г., постановено по гр.дело №791/2018г. по описа на Районен съд-Видин, с което е отхвърлен иск за делба, предявен от касатора против бившата му съпруга Л. Д. Й. по отношение на следните вещи: - недвижим имот : УПИ № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община], обл. В., целият с площ 8 000кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда – краварник със застроена площ 990кв.м., при съседи на УПИ : от три страни улици, - движими вещи: трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; автомобил „Л. Нива“ 1,9 D, с рег. [рег.номер на МПС] ; товарен автомобил „Форд Транзит“ –бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел; фуражораздаващо ремарке марка „S.“ – 12, моно, рама № ...., произведено през 1998г. и доставено от Германия; балирачка марка „Ф.“, идентификатор № ...., произведена през 1882г.; фуражомелки – 3броя; хладилна вана с вместимост 750 литра, произведена в С.; окопен култиватор - 7 редов, руско производство; електропастир със соларен панел, като неоснователен. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 СК, защото не е съобразено, че приносът се предполага до доказване на противното, а презумпцията не е оборена, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът се е позовал на десетгодишна фактическа раздяла между съпрузите, без да е наведен такъв довод от ответницата, че не са обсъдени свидетелските показания, че е възприето негово твърдение по бракоразводното дело за фактическата раздяла, но не е съобразено твърдението на ответницата по същото дело, че доказателствата са обсъдени едностранчиво и за неправилност, и необоснованост на извода, че движимите вещи не са придобити по давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по пет въпроса: 1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по отделно и в съвкупност и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи, защо приема за доказани едни доводи и възражения, а други не приема и ако не обсъждането им е повлияло на крайното решение, това съществено процесуално нарушение ли е; 2. представлява ли съществено процесуално нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК обсъждането на част от доказателствата, което да налага отмяна на въззивното решение, 3. Признанието на неизгоден за страната, която го е направила факт освобождава ли другата страна от задължението да докаже този факт и длъжен ли е съдът да го прецени заедно с всички доказателства по делото; 4.Дали предметът на делото се предопределя от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят предмета на доказване. Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали или да обсъди доказателства, на които страните не са се позовали. Постановяването на решението на не заявени факти и обстоятелства води ли до неговата недопустимост; 5. За да се приеме, че една вещ е придобита от съпрузите на основание давностно владение в режим на СИО необходимо ли е да се доказва, че необходимия по закон срок е изтекъл и за двамата съпрузи или е достатъчно да се установи, че поне за единия съпруг този срок е изтекъл. Ответниците по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касаторът П. К. М. е предявил иск за делба против бившата си съпруга Л. Д. Й. за недвижим имот и движими вещи. Гражданският брак между страните е сключен на 30.10.2002 г. и е прекратен с развод с решение, влязло в сила на 25.01.2017г. По делото е установено, че през времетраенето на брака съпругата Л. Й. е придобила с нот.акт № ....г. описаният в исковата молба недвижим имот, съставляващ УПИ № .... в кв. .... по плана на [населено място], [община], обл. В., целият с площ 8 000кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда – краварник със застроена площ 990кв.м. за сумата 29 400 лв., платени по банков път. Не се оспорва, че цената е изплатена с банков заем, който ответницата е изтеглила, като земеделски производител, за какъвто е регистрирана. В този смисъл са твърденията на П. М. в копието от исковата молба, по която е висящо друго дело между същите страни за заплащане от ответницата на сумите, които ищеца твърди, че е изплатил за погасяване на този заем. В настоящото производство ответницата твърди, че тя е изплатила с лични средства от дейността си като земеделски производител изцяло заема. Въззивната инстанция е възприела изводите на РС относно това, че ищецът няма принос в придобиването на недвижимия имот защото той е купен по време на фактическата раздяла между страните, настъпила десет години преди предявяване на иска за развод. Този извод съдът е направил от мотивите на бракоразводното решение, в частта, където са описани твърденията на страните, като се е позовал на задължителната съдебна практика - ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС. Затова е приел, че по отношение на недвижимият имот не следва да се допуска делба, тъй като той е придобит по време на фактическата раздяла, ищецът няма принос в придобиването му и имота не е СИО. Затова след прекратяване на брака липсва трансформация в обикновена съсобственост. По отношение на движимите вещи, ищецът е поддържал в исковата молба, че лек автомобил е купен през 2011 г., останалите вещи са придобили по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от пет години. Не е посочил периода, в който е упражнявано владението за всяка от движимите вещи. В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че се е регистрирала като земеделски производител и е отглеждала едър рогат добитък, че процесните движими вещи не са придобити от съпрузите и не представляват СОИ. Посочила е, че те представляват земеделска техника и машини, че част от тях не са придобивани от съпрузите, а друга част е получила по наследство от баща си, който също се занимавал със земеделие. Не е уточнено за коя от вещите кое твърдение се отнася. Тъй като не счита, че вещите са СИО моли за тях иска за делба да се отхвърли. Въззивният съд е приел, че не са събрани доказателства, тъй като ищецът не е посочил кога е установено владението върху вещите от него за да може да се приеме, че същият заедно с бившата си съпруга е станал собственик на движимите вещи въз основа на придобивна давност. Ищецът е представил констативен протокол от 12.04.2017г., съставен от три физически лица и него. В него е отразено, че на посочената дата комисия в състав от ищеца и други лица е направила проверка в обект /ферма/, находяща се в [населено място] и е констатирала наличието на движимо имущество, описано в констативния протокол. Това доказателство е оспорено от ответницата досежно истиноста му, и във връзка с това са разпитани от РС като свидетели, лицата които са го подписа и за които е отразено, че са присъствали при описа. По отношение на тези показания, въззивната инстанция е приела, че не установяват чии са вещите и от кога се намират в двора на фермата, като заявяват че не са виждали документи за закупена техника. По отношение на протокола, РС е приел, че оспорването на истинността на документа не е доказано, а въззивният съд е приел, че той не представлява писмено доказателство, защото е съставен с участието на ищеца и по съдържанието си представлява свидетелски волеизявления на подписалите протокола, които не могат да се обсъждат като писмено доказателство по делото, а могат да се преценяват само като свидетелски показания. По отношение на движимите вещи са представени писмени доказателства само за лекия автомобил, от които е видно, че е купен от Германия на 03.11.2011г. За останалите вещи не се представят писмени доказателства, въпреки, че някои от тях като трактор „Б. ТК 80“; ремарке РСД – 4 тона; товарен автомобил „Форд Транзит“ –бордови самосвал с английски номера, двигател 2,5 литра, дизел; са с регистрационен режим. По въпросите, касаещи задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като събраните доказателства са обсъдени. Отделен е въпроса дали те са били достатъчно за установяване на твърденията на страните. По въпроса за преценката на признанието на неизгоден за страната, която го е направила факт не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по делото не е налице признание по настоящото дело, а представеното решение по бракоразводното дело е писмено доказателство, което съдът е обсъдил. Относно фактическата раздяла не е имало други доказателства или твърдения. По въпроса за придобиването по давност на вещи от съпрузите също не следва да се допуска касационно обжалване. Съдебната практика – ПП-8-80, т.2 е изяснила, че дори при установяване на владението само единия съпруг да е започнал да владее, ако давността е изтекла по време на брака, владяната вещ е станала СИО. В случая обаче ищецът не е посочил кога е установено владението върху всяка от вещите, поради което съдът е приел, че не е доказал периода на владение. Съдът не е формирал извод, който да сочи на противоречие с цитираната съдебна практика. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по следната група въпроси, съдържащи се в част от първия и в четвъртия формулиран въпрос, които съдът уточнява така: Предметът на делото определя ли се от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят и предмета на доказване. Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и какви са последиците от това и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и възражения на страните. По тази група въпроси съдебната практика приема, че предметът на делото се определя от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения. Тази твърдения и възражения определят и предмета на доказване. По тях съдът е длъжен да се произнесе, но не може да разгледа непредявени възражения, освен когато се касае за приложение на императивни правни норми или когато е задължен служебно да следи за интересите на определени групи лица. Страните не могат да се извличат правни последици от факти, които не са навели / ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р № 58/12.05.2014 г. по гр.д.№ 7025/2013 г. ІІ гр.о. и Р № 156/10.06.2013 г. по гр.д.№ 1497/2013 г., І гр.о., Р № 264/ 21.03.2017 г. по гр.д.№ 2060/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., Р № 7/08.02.2012 г. по гр.д.№ 510/201г. на ІІ гр.о. В конкретния случай съдът е разгледал иска и се е позовал на фактическа раздяла, каквото възражение ответницата изрично не е правила. Ответницата е твърдение, че е придобила имота със заем като земеделски производител и че движимите вещи са за упражняването на професията й – земеделски производител. Това възражение има правонот си основание в чл. 22, ал.2 СК, което въззивната инстанция не е обсъдила. Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 73/2019 г. на Видински окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. К. М.. УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационата жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: