Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * обезщетение за ползване * връчване на съдебни книжа * обстоятелствена проверка * придобивна давност * общинска собственост * отмяна на констативен нотариален акт * отчуждаване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

С., 16.02.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1458 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 03.07.2009г. по гр.д.№246/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. са осъдени да предадат на [община] владението на собствения й недвижим имот,представляващ имот пл.№702 в кв.124а по плана на Ц. на[населено място] с площ от 166кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда от 48.24кв.м.,полумасивна сграда с пристройка от 48.24кв.м.,паянтова жилищна сграда с пристройка от 48.80кв.м. и гараж от 8 кв.м.,както и да заплатят сумата 17780лв., представляваща обезщетение за ползуване на имота без правно основание за периода от 28.12.2001г. до предявяването на исковата молба на 28.12.2006г.,а възраженията на Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. за осъждане на [община] да им заплати подобренията в имота на стойност 94.750лв. и за задържане на имота до заплащането им са отхвърлени като неоснователни и е отменен констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху имота №115,том ХІІ, н.д.№6767/1993г.
С определение №307/25.03.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали призоваването по телефона по реда на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване,както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е недопустимо като постановено при нарушаване правилата на родовата подсъдност по отношение на предявения от [община] иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване,респ. неправилно тъй като Б. окръжен съд е приел,че са редовно призовани за съдебното заседание на 02.06.2009г. чрез надлежно известяване по телефона на Т.,майка на Ч. Т. Ч.,за която поддържат,че не е получавала подобно съобщение и не им е предала същото,при което не е била изпращана и призовка на адреса. Поддържат също така,че при направена проверка на място са установили,че делото е било отложено за 23.07.2009г. съгласно изготвения протокол за съдебно заседание,проведено на 02.09.2006г.,след което в протокола е била извършена поправка, посочена е друга дата на съдебното заседание и същото е било проведено на 23.06.2009г.,като по този начин те са били лишени от възможност да защитят правата си и да представят доказателства.Излагат съображения и за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон.Молят обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС [община] е предявила иск за предаване владението на недвижим имот,както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на имота.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че общината се легитимира като собственик на имота по силата на извършено по реда на ЗПИНМ/отм./ отчуждаване на имота от Н. П. Н.,наследодател на Щ. Н. Ч.,въз основа на взето от ГНС-Бургас през 1962г. решение за отчуждаване,от момента на влизане в сила на което настъпва ефектът на отчуждаването. Прието е,че наследодателят е бил уведомен за извършената оценка на отчуждения имот и е обжалвал същата,а освен това е получил в обезщетение апартамент в групов строеж на [улица]. Възражението на Ч. Ч. и Щ. Ч.,че са придобили имота по давност е прието за неоснователно по причина,че е упражнявано владение върху реална част от парцел,а при действието на чл.40 ЗПИНМ/отм./ и чл.59 З./отм./ до изменението от 2000г. е недопустимо придобиване по давност върху реална част от парцел преди обособяването й. Прието е също така,че с оглед разпоредбата на чл.86 ЗС през периода от отчуждаването до изменението на ЗС през 1996г. имотът не би могъл да бъде предмет на валидно владение,след което с разпоредбата §1 ДР на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
Прието е,че ответниците по иска ползуват имота без основание, ползували са го без основание и за периода от 28.12.2001г. до 28.12.2006г., за който дължат обезщетение по чл.59 ЗЗД. Възражението за подобрения е прието за неоснователно,макар недобросъвестният владелец да има правото да получи по-малката сума измежду сумата на направените от него разходи и сумата,с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения по причина,че подобренията не могат да бъдат узаконени и използувани от общината,подлежат на премахване и общината няма да се обогати,получавайки ги заедно с имота. С оглед дадените в ППВС №6/1974г. указания е прието,че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат,освен ако собственикът на имота желае да ги задържи,каквато воля в случая не е налице,защото процесният имот е предназначен за обществен паркинг.
По въпроса дали призоваването по телефона по реда на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване,както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата.
В решение №926/24.07.2001г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1933/2000г. е прието,че призоваването по телефона е редовно,ако длъжностното лице от съдебното ведомство предаде лично на страната съобщението за датата на насроченото съдебно заседание,тъй като процедурата не предвижда отбелязване на обещанието на някое трето лице да предаде за насрочено съдебно заседание.
В решение №1151/30.03.1983г. по гр.д.№592/1983г. на ІІ ГО на ВС е изразено становище,че за да се приеме,че една страна е редовно призована по телефона по делото следва да бъдат вписани трите имена и длъжностното състояние на лицето,извършило призоваването,на коя дата и в колко часа,както и на лицето,получило уведомлението по телефона, отношението му с призованото лице и задължението да го уведоми.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВС и ВКС и в решението,постановено от Б. окръжен съд по поставения въпрос за възможността призоваване по телефона да бъде извършено и чрез лице от домашните по смисъла на чл.46,ал.2 ГПК/отм./ ,на основание чл.290,т.1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение №1151/30.03.1983г. по гр.д.№592/1983г. на ІІ ГО на ВС като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.41 ГПК/отм./ предвижда начините,посредством които едно лице може да бъде уведомено за датата и часа на провеждане на открито съдебно заседание или посредством които може да получи съобщение или съдебни книжа по дело,по което то е страна,а именно:чрез връчване на призовка от надлежен съдебен служител,чрез връчване чрез община или кметство,чрез препоръчано писмо с обратна разписка,по телефона,телекса,факса или с телеграма.Разпоредбата на чл.46 ГПК/отм./ пък урежда начина на извършване на самото уведомяване,като изрично предвижда възможност уведомяването да бъде извършено лично,чрез пълномощник,законен представител или попечител,пълнолетно лице от домашните или съсед.По смисъла на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ с оглед предвидените в чл.46 ГПК/отм./ възможности и при отчитане особеностите на съответното техническо средство за призоваване,призоваването по телефон, регистриран като домашен на адреса на лице,имащо качеството страна в общ исков процес,може да бъде извършено и чрез лицата, посочени в чл.46,ал.2 ГПК/отм./,а именно чрез пълнолетни лица от домашните му,които живеят на същия адрес и които се съгласят да предадат съобщението.
Призоваването следва да бъде оформено като длъжностното лице извърши отбелязване по делото за датата,на която е извършено призоваването и за лицето,чрез което е извършено. Следва да бъде посочено и от кого е извършено уведомяването.
Призоваване по телефона може да бъде извършено и без да е изпращана призовка на адреса,тъй като подобно изискване в разпоредбата на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ не е предвидено. Достатъчно е случаят да е бърз, т.е. времето,оставащо до датата,за която е насрочено делото за разглеждане в открито заседание,да не е достатъчно за изпращане на призовка.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.41,ал.4 ГПК/отм./ и чл.41,ал.6 ГПК/отм./и правилно е приложен материалният закон/чл.108 ЗС,чл.59 ЗЗД,чл.86 ЗС,чл.79 ЗС/.
Както е посочено изрично и в определение №307/25.03.2010г., в случая претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване е предявена при условията на субективно съединяване срещу две лица,поради което посочената цена на иска от 17780лв. не обуславя разглеждане на спора от окръжния съд като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност.
Призоваването по телефона за съдебното заседание,насрочено за 02.06.2009г. е извършено от въззивния съд при спазване на установените в ГПК/отм./ правила-уведомяването е извършено от съдебен секретар чрез майката на Ч. Ч. на 25.05.2009г.,като това обстоятелство надлежно е удостоверено чрез извършено от секретаря отбелязване върху списъка на лицата за призоваване,с оглед на което следва да се приеме,че е налице надлежно уведомяване за датата и часа на провеждане на откритото съдебно заседание.
С оглед разпоредбата на чл.41,ал.6 ГПК/отм./ следва да се приеме,че след като страните са били редовно призовани за първото съдебно заседание по делото,то за останалите съдебни заседания е следвало да следят за развитието на производството.
Неоснователно е оплакването на касаторите за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по насрочването на делото за следващото съдебно заседание,които да са довели до нарушаване правото им на защита и да са ги лишили от възможността да ангажират доказателства в подкрепа на поддържаната от тях защитна теза.
В протокола от съдебното заседание,проведено на 02.06.2009г. е посочено,че делото е отложено за 23.06.2009г. Действително в самия протокол е извършена поправка на месеца,но доколкото протоколът представлява официален документ,то следва да се приеме,че длъжностното лице, което го е изготвило /съдебен секретар/,както и председателят на съдебния състав,подписвайки протокола са удостоверили,че към момента на неговото изготвяне в същия като дата на провеждане на следващото съдебно заседание е била посочена датата 23.06.2009г.,както и че именно за тази дата делото е било отложено. Същата дата е посочена и в изготвеното на 03.06.2009г. писмо №246,намиращо се в кориците на делото /лист 16/. Още повече,че в постъпилата молба от 02.07.2009г., изходяща от Ч. Ч. и Щ. Ч. е посочено,че същите са били информирани след справка,че делото е насрочено за 21.07.2009г.,т.е. твърденията им за информацията,която са получили след извършена справка са противоречиви,при което не се посочва нито начинът,по който са получили тази информация,нито датата,на която е станало това.
За датата на следващите съдебни заседания по смисъла на чл.41,ал.6 ГПК/отм./ страната следва да се уведоми чрез проверка на съдебния протокол, подписан от председателя на състава. Уведомяването чрез други способи,което страната е извършила без да се съобрази с установените в ГПК правила по определяне на датата на разглеждане на делата,сочи на грешка, дължаща се на поведението на самата страна,а не на допуснато от съда съществено процесуално нарушение и в този смисъл не може да обоснове наличие на основание за отмяна на постановеното решение.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон.
След като по делото е установено,че на Н. П. Н. е била съобщена оценката на отчуждавания имот, същият е отправил молба за промяна на оценката и е получил определеното му имотно обезщетение,снабдявайки се през 1966г. с констативен нотариален акт за собственост върху придобитото на това основание жилище в[населено място], [улица] на основание чл.55г ЗПИНМ/отм./,което е изрично установено в производството по гр.д.№1773/2001г. по описа на Б. окръжен съд и възприето като такова по настоящето дело, правилно съдът е приел,че същият е бил надлежно уведомен за провежданото отчуждаване,а оттам и че отчуждителният ефект е настъпил. Обстоятелството, че през 1993г. касаторите са се снабдили с нотариален акт за собственост,издаден по реда на обстоятелствената проверка само по себе си не сочи на липса на отчуждаване на имота. Извършеното отбелязване от длъжностно лице,че имотът няма държавен или общински произход,необходимо при извършване на обстоятелствена проверка, следва да бъде преценено в съвкупност с всички събрани по делото доказателства,което въззивният съд в настоящия случай е сторил и правилно е възприел данните,съдържащи се в преписката по отчуждаване,а именно в протокол №4/20.02.1962г. на ИК на БГНС,протоколи №№94 и 95/13.07.1962г. на комисията по §85 ППЗПИНМ,протокол №14/27.09.1963г. на ИК на БГНС и др.,доколкото отбелязването, извършено по повод извършване на обстоятелствена проверка удостоверява извършена проверка за наличие на съставен акт за държавна или общинска собственост за един имот,а правото на собственост се придобива от държавата не с факта на съставяне на такъв акт,а с факта на отчуждаването.
Правилно е прието също така,че обстоятелството,че Ч. Ч. и Щ. Ч. са владели имота повече от 10 години,грижели са се за него и дори са заплащали данъци и такси удостоверява само и единствено намерение за своене на имота,което обаче не е достатъчно,за да може правото на собственост да бъде придобито по давност. От съществено значение в случая е обстоятелството спрямо кого тази фактическа власт е била упражнявана и дали е възможно придобиване по давност на право на собственост на имот,принадлежащ на определен правен субект,в случая общината. Както правилно е приел въззивният съд,налице е установена от закона забрана за придобиване по давност на право на собственост върху имущества,държавна и общинска собственост /чл.86 ЗС/ за периода до 1996г., а от 1996г. и понастоящем изрично е предвидено,че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече,т.е. осъществяването на това придобивно основание по отношение на имоти, държавна или общинска собственост е невъзможно,дори фактическата власт върху такива имоти да е била упражнявана явно,необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и намерението за придобиване на собствеността също да е установено.
Неоснователно е и оплакването,че действието на съда по отмяна на съставения през 1993г. по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт №115 е недопустимо,доколкото искане за това не е било направено още с исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.431,ал.2 ГПК отмяната на нотариалния акт представлява последица от уважаването на иска. Искането за това не се възприема от законодателя и от съдебната практика като самостоятелен иск и в този смисъл може да бъде направено до приключване на устните състезания.
За да достигне до извода,че процесният имот е собственост на [община],че е ползуван без правно основание от ответниците по предявения иск,които следва да заплатят и определеното обезщетение за лишаване на собственика от ползуването на имота за исковия период, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, правилно е преценил доказателственото им значение,вкл. и на изслушаните по делото експертизи,които не са били оспорени и правилно е преценил правното значение и последици на установените при този анализ факти и обстоятелства. По всички направени от страните доказателствени искания съдът своевременно се е произнасял,вкл. и по направените във въззивната жалба /протоколно определение от 23.06.2009г./.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 03.07.2009г. по гр.д.№ 246/2009г.


Председател:

Членове: