2 гр. д. № 672/2012 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 449 София, 19.11.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 13 ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 672/2012 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Д. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 265 от 08.12.2006 г. по гр. д. № 233/2005 г. на Павликенски районен съд. Ответникът по молбата не е взел становище по основателността й. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, с което е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: С решението, отмяна на което се иска, е отхвърлен предявен от молителя в качеството му на наследник на П. С. С. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено че наследодателят му е бил собственик на земеделски земи с обща площ от 74, 05 дка, които са внесени в кооперативното стопанство, поради което следва да бъдат възстановени на наследниците му. От фактическа страна е прието за установено, че наследодателят П. С. С. е починал през 1923 г. По данни от емлячния регистър на [населено място] том 2, партида № 300 на името на наследниците му са записани 40 земеделски имота и 7 броя гори, с обща площ от 81.4 дка. След смъртта си наследодателят е оставил за наследници С. С. – син, Е. П. Ж. и М. Б. С. - дъщери. По искане на наследниците на низходящите на общия наследодател, са възстановени земеделески земи на наследниците на общия наследодател: две ниви от 1.7.220 дка и от 5.449 дка. Въз основа на декларация от 1950 г. съставена от Е. А. Д. (П. П.) е прието за установено, че тя е дала съгласие притежаваните от нея 6 броя зем. земи, с обща площ от 33.00 дка, да бъдат внесени в ТКЗС от съпругът й А. Д. П.. Към датата на приемането на Д. за член кооператор, той е притежавал собствени земеделски земи с площ от 34 дка установени по партидата му от 1949 г. и е внесъл в ТКЗС общо 70.900 дка, които са заявени и възстановени по преписка вх. № 135/1991 г. Третата пряка наследничка на общия наследодател М. Б. П. (по мъж) е заявила, че притежава 60 дка земеделски земи в подадената молба-декларация до ТКЗС през 1950 г., но не е била приета за член кооператор. За такъв е приет съпругът й Б. С.. Той през 1949 г. е открил партида за притежавани недвижими имоти на свое име, в която е записал земи на обща площ 38.700 дка, а при приемането му в ТКЗС е декларирал като глава на семейство земи на обща площ от 67.500 дка, от което е прието, че в тези земи са включени и притежаваните от съпругата му М.. Внесените земи са заявени за възстановяване и част от тях с обща площ от 33.900 дка са възстановени с план за земеразделяне, а за останалата част наследниците са обезщетени с компенсаторни записи. Ищецът е син на М. Б.. След обсъждане на така установените факти съдът е приел, че притежаваните от общия наследодател земеделски земи са възстановени на наследниците на преките му наследниците по описания по-горе начин, като общо възстановената земя възлиза на 89.620 дка в землището на [населено място], колкото е била записана по партидата на П. С. от 1929 г. Обсъдено е и становището на молителя, което е променено в хода на процеса в смисъл, че претендира земеделски земи до размер на 66.100 дка, тъй като част от първоначално описаните в исковата молба и допълнението към нея в размер на 32.00 дка са възстановени на наследниците на съпругът на Е. Д., пряка наследничка на общия наследодател. Преценено е и писменото становище, депозирано във въззивното производство, което е в смисъл, че претенцията му е само за 32.2 дка, и е направен извод, че притежаваните земи от общия наследодател, са възстановени наследниците на неговите преки наследници – син и две дъщери, тъй като са били внесени от тях в кооперативното стопанство. Не е установено да е извършена между преките наследниците делба, по предвидения в закона ред, както и дали са съставяне индивидуални партиди за всеки един след откриване на наследството, но при съпоставяне на данните от декларираните от тях или от съпрузите им земи е направен извод, че са внесени придобитите по наследство от П. С. С. имоти, които преките наследници са били разпределили помежду си. По делото не са събрани преки доказателства за придобиване на описаните земи от общия наследодател както и от наследниците му към момента на обобществяването на земеделските земи към 1950 г. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е основано на новооткрити писмени доказателства: публично нотариално завещание, съставено от Р. Г., в полза на сина й Б. Г. Т. на 10.02.1941 г., за два земеделски имота и гора. Представени са два протокола съставени от т п с комисия при [населено място] на 4 октомври 1951 г. и на 12 ноември.1951 г., от които се установява че е извършвана замяна земи на Б. Г. С. и отнемане на обработваните в повече от декларираните. Счита, че с удостовереното в тях се опровергава извода, че Б. С., като съпруга на М. П., е внесъл в кооперативното стопанство и притежаваните от нея земи. Молбата за отмяна е неоснователна. Представените писмени доказателства са съществували по време висящността на процеса и ако молителя беше проявил дължимата грижа за неговото добро водене, е могъл да се снабди с тях и ги представи по делото. Извънредното производство за отмяна не е способ за поправяне процесуалните грешки на страните. Протоколи на т п с комисията не съдържат сведения за факти, които ако бяха известни на съда, биха обосновали различни правни изводи. От протокол № 6 от 4.10.1951 г. се установява, че Б. С. …„има 60 дка, а обработва 73.9 дка, поради което му се отнемат една нива от 6.4 дка в м. „К.” и 7.5 дка от друга в м. „Ш.”. Тези обстоятелства не обосновават извод дали „обработваните” земи от Б. С. са изключителна негова собственост или част от тях са собственост на съпругата му. Такъв извод не може да се направи и от документираната в другия протокол извършена замяна на земеделска земя. Представеното завещателно разпореждане също не съдържа преки сведения за принадлежност на правото на собственост върху земеделски земи и внасянето им в ТКЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Д. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 265 от 08.12.2006 г. по гр. д. № 233/2005 г. на Павликенски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: