О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60855
София, 03.12.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2123/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. М., срещу решение №460 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. №2573/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3548 от 29.07.2020 год. по гр.д. № 19499/2019 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че ищецът Л. М. В. не дължи сумата от 11348.74лв. по фактура № 0287391177/18.11.2019г., претендирана поради извършена корекция на сметка на клиентски № 13000735999 и абонатен № 0702804144 за периода от 30.01.2018г. до 29.01.2019г. за обект на потребление с адрес: [населено място], [улица]. Според въззивния съд дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл. 183 ЗЗД. Не е установена консумацията на ел.енергия в размер на 58854.9кВтч от клиента без заплащането и. Сумата в посочения размер от 11348.74лв. не е ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. СТЕ е посочила, че сумата от 11348.74 лв. е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 14.11.2019 г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от КЕВР за дневна, нощна и върхова. Изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях липсват по делото. Не се установява и при какви данни в тарифа 1.8.4. е монтиран процесният електромер 1114171463591506 на 14.11.2014г., видно от протокол № 1204523, като предположенията на вещото лице са, че е монтиран при нулеви такива за Т4, като нов, след като останалите видими регистри Т1, Т2 и Т3 са с нулеви показания. Няма данни за сумарния регистър 1.8.0 нито в цитирания протокол, нито в протокола на БИМ и дали отчетените показания в Т4, сумирани с тези от Т1, Т2 и Т3 дават стойността по сумарния регистър, както следва да е при електромер от този тип-„Искра“, МТ 174. Следва да се има предвид, че процесният електромер не е бил в метрологична годност към датата на проверката-29.01.2019г., както поддържа вещото лице, доколкото не е била извършена последваща проверка след първоначалната при монтажа му на 14.11.2014г., а е следвало такава в 4-годишен срок, изтекъл в края на 2018г. Не може да се очаква, че показанията му изобщо отразяват вярно премивалата ел.енергия и консумацията в обекта. Вярно, че в КП № 2596/04.11.2019г. на БИМ е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване, но това заключение се отнася, както обяснява и служителя на „ЕРП Север“ за проверките при измерване с еталонен уред на точността на електромера и дали измерва в границите на точност, отчитайки процента на грешка, което не е достатъчно да се приеме, че направеното от БИМ изследване може да замести последващата проверка за метрологична годност, която е следвало да се направи задължително в определения срок, но не е. Уредът не е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия от метрологична гледна точка, както заявява вещото лице.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни и 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД – сочи се противоречие с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по жалбата Л. М. В., съдебен адрес - [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория повдигнат въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 226.97 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №460 от 02.03.2021 г. по в.гр.д. №2573/2020 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 226.97 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |