О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 223   София, 27.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 194/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №1194/ 12.12.2008г. по ч.гр.д. №4999/2008г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на “Ч” АД – гр. С. против разпореждане от 29.04.2008г. по гр.д. 12088/08г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ЧЕЗ “ Е. България” АД- гр. С. за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. М. И.. Въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това,че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1 ГПК – не съдържа пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията, а тези обстоятелства, именно съставлявали и предмета на проверка на съда свързана със съществуването и дължимостта на вземането. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка е формулиран и съществения процесуалноправен въпрос- относно индивидуализацията на задължението при подаване на заявление по чл.410 ГПК. Поддържано е, че въпреки надлежното попълване на заявлението и всички посочени в него графи, съобразно указанията за попълване, съдът не издал заповед за изпълнение. Изложени са доводи относно тълкуването и приложението на чл.410 ГПК. Във връзка, с изложеното от страната, свързано с тълкуване от съда при процедирането му по чл. 410 и сл. ГПК, и приложението на тези разпоредби в заповедното производство при хипотеза на непълно индивидуализиране на вземането, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на недостатъчна индивидуализация на претенцията, както и възможността да бъдат приложени общите правила за отстраняване констатираните недостатъци. По същество частната жалба е неоснователна. Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – юрк. Топалова е развил оплакване за неправилност на изводите на съда за това, че не били посочени всички правноиндивидуализиращи белези на вземането, тъй като били посочени страните, размера, основанието и направените разноски. Поддържано е още, че ако бъде подадена искова молба, то тя би била с цена равна на претендираната по чл.410 ГПК, а и освен това длъжникът разполагал със регламентирана защита, тъй като всяко едно негово възражение било основание за обезсилване на заповедта. Оплакването е неоснователно. Жалбоподателят обосновава неправилно разбиране на функцията на изрично въведеното специфично съдържание на заявлението – образец по чл.410 ГПК,чиято цел е да обективира пълно и точно неговата претенция. Редовността на това заявление е поставена изцяло в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, към които е налице и законов бланкет с разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК. Следователно в тежест на заявителя, кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20. 02.2008г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение / чл.425 ГПК/. Издаването на тази заповед е поставена в пряка зависимост от съответствието на претенцията с посочените изисквания- арг. чл.411, ал.2 ГПК. Този извод произтича от наличието на специална уредба / чл.410 и сл. ГПК/, която дерогира общите правила. Съобразно регламента й, страната има задължение за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението – образец данни, поради което и не може да се счита по смисъла на нередовност на искова молба, тяхното неточно или непълно попълване, което като дължащо се единствено на процесуалното поведение на заявителя, има съответните правни последици, свързани с валидното сезиране на съда и обвързаността му с постановяване на целения от него правен резултат. По тази причина и разпоредбата на чл.101 ГПК не може да намери приложение. Фактически невярно е твърдението на жалбоподателя, за това че е спазил обсъжданите изисквания, тъй като той не е посочил периода, през който е доставяна ел. енергията, нито обекта, до който същата е била доставяна, нито основанието, на което е претендирана сумата в размер на 4170.31лв. – на договорно или извъндоговорно, въпреки изрично указаните в тази насока графи. От изложеното следва още, че правно ирелевантен е довода на жалбоподателя, за това че длъжника можел винаги да се осведоми като направи справка в центровете на дружеството / или на определени от него за това места/ за задълженията си, тъй като спецификата на производството изисква съдът, който издава заповед на основание на заявлението да изясни предмета на тази заповед – арг. чл.411, ал.2 ГПК, Правно необосновани са и доводите на жалбоподателя за това, че защитата на длъжника била достатъчна с оглед възможността му да направи възражение, обвързано с правните последици от това. Такова възражение не може да бъде направено валидно, ако липсва изясненост на предмета на претенцията, за която се иска принудително изпълнение чрез издаване заповед по реда на чл.410 и сл. ГПК. По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбите на чл.410 и сл. ГПК в заповедното производство в хипотеза на недостатъчна индивидуализация на претендираните задължения, поради което неговото определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение№1194/ 12.12.2008г. по ч.гр.д. №4999/2008г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №1194/ 12.12.2008г. по ч.гр.д. №4999/2008г. на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: