4 гр. д. № 2392/2017 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 50 София, 11.06.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2392/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 32 от 25.01.2018 г. е допусната касационна проверка на решение № 66 от 10.03.2017 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 23 от 29.07.2016 г. по гр. д № 42/2015 г. на Районен съд – Брезник, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на Л. С. С., че А. Б. А. е собственик по наследство от Б. А. К. на 14 бр. земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място] и [населено място], [община] и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 52/22.07.2013 г., том II, рег. № 1107, дело № 108/2013 г. на нотариус И. М. с № 602 в НК, съставен по реда на обстоятелствeната проверка, с който Л. С. е признат за собственик на същите земи на основание давностно владение. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите: -как следва да се определят наследниците – на основание оспорено удостоверение за наследници, издадено въз основа на клетвена декларация на заинтересованото лице или на основание свидетелски показания или следва наследниците да се определят от съда на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН и според актовете за гражданско състояние по ЗГР въз основа на удостоверение за наследници, издадено на основание чл. 9 Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението; - може ли по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено, че един от наследниците е собственик изцяло на процесните имоти, възстановени на основание земеделска реституция на наследници на общ наследодател, а не само на наследствената му част. В касационната жалба се поддържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: А. Б. А. е предявил срещу Л. С. С. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е собственик на 14 бр. земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място] и [населено място], [община], на основание наследяване и земеделска реституция. От представените решения на ОСЗ (Поземлена комисия) в [населено място] № 67/27.05.1999 г., № 62/27.07.1999 г., и № 62-1/27.01.1998 г. се установява, че на наследниците на Б. А. К. е възстановено правото на собственост върху процесните ниви и ливади. По делото е представеното удостоверение за наследници (л. 28 от т. 2 по гр. д. № 42/2915 г. на Брезнишки РС) от което се установява, че ищецът А. Б. А. е единствен наследник на Б. А. К.. Този факт съдът е приел за установен и въз основа на представена справка за физическо лице от февруари 2015 г., преписките на Общинска служба по земеделие – [населено място], както и от показанията на свидетелите Н. К. и Т. М.. Съдът не е обсъдил представеното удостоверение за наследници от 17.11.2015 г., в което се съдържат данни и за починалите деца на наследодателя от първия му брак – З. Б. А. и А. Б. А.. Въз основа на събраните гласни доказателства е прието за установено, че наследодателят на ищеца е владял и стопанисвал процесните поземлени имоти, от което съдът съдът е формирал извод, че нивите и ливадите, описани в исковата молба, са били собственост на Б. А. К. – наследодател на ищеца, включени са в ТКЗС, заявени са за възстановяване пред ОСЗ и по реда на ЗСПЗЗ са възстановени, поради което ищецът А. Б. А. се легитимира като техен собственик. По отношение на насрещните искове за собственост на същите имоти, съдът е намерил за недоказан и неосъществен фактическия състав на придобивната давност. Посочил е, че не се доказва Л. С. С. да е владял имотите и да е придобил вещни права върху тях на оригинерно основание. Сключването на договори за наем за два от имоти с ЗП „Г. А. и ЗП „С. А.” за периода от 2002 до 2011 г. не дава основание да се приеме, че ответникът е завладял всичките спорни имоти за себе си и ги е владял в продължение да десет години без противопоставянето на собствениците. Твърденията на касатора са опровергани от установеното с другите събрани доказателства по делото. С гласни доказателства е установено, че ищецът е обработвал земите като ги е предоставял за обработване и на Т. М. в периода от 1999 г. до 2005 г., както и че той лично, а Т. М. като негов пълномощник, са сключвали договори за предоставяне на земята за обработване на арендатори през 2005 или 2007. От приложените писмени доказателства е намерил за установено, че А. Б. А. също е сключвал договори за наем на спорните имоти, чрез пълномощника си Т. М. и че в периода от 1998 г. до 2013 г. процесните земи са били обработвани от ищеца А. А. и пълномощника му Т. М.. През 2013 г. Л. С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, т. е. към момента на съставянето му в полза на С. не е бил изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС десетгодишен давностен срок за придобиване правото на собственост. Тези мотиви са обусловили крайните изводи на съда, обективирани в обжалваното решение. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил представеното второ удостоверение за наследниците, съставено при спазване чл. 9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и съставените актове за гражданско състояние. По данни от него наследодателят Б. К. е оставил за наследници четири деца А. А., С. Х., М. А. и З. Б. А.. Първите трима са били починали преди възстановяване на земеделските земи, поради което възстановяването е настъпило по отношение на техните наследници както следва: А. Б. А. починал 1987 г. е оставил за наследници внук В. Т. С. от починала дъщеря С. и правнучка от починал син В. Г. В. Д.. Дъщерята С. Б. Х. е починала 1990 г. и е оставила за наследници ищецът А. Б. А.. Синът Методи Б. А. е починал 1992 г. и е наследен от съпруга Д. А., която е починала 2006 г. и е оставила за наследници внуци от починал син П. Г. М. – Д. П. М. и М. П. М. и снаха З. П. Ш.. За дъщеря З. Б. А. в удостоверението е отразено, че е починала, но не са нанесени данни за годината на смъртта и дали е оставила наследници. Ако съдът беше обсъдил това доказателство следваше да достигне до извода, че ищецът не се легитимира като единствен собственик на възстановените земеделски земи на основание наследяване и реституция, а само на идеална част от тях. За определяне на правата му върху имотите е било необходимо да се извършат допълнителни процесуални действия за установяване дали дъщерята на наследодателя З. Б. А. е починала през 2006 г., както е заявил ищецът в съдебно заседание от 02.12.2015 г. и дали е оставила наследници. Постановеното решение преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна относно обема на правата на ищеца върху имотите, предмет на иска, е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да пристъпи към решаване на правния спор след като делото е напълно изяснено – чл. 149, ал. 2 ГПК. На следващо място решението е постановено и в нарушения на материалния закон. При предявен иск за установяване на вещни права, придобити по наследство от един от наследниците, предмет на иска е неговия дял в съсобствеността. Като е приел, че ищецът А. А. се легитимира като изключителен собственик на възстановените земеделски земи на основание наследствено правоприемство, съдът е формирал незаконосъобразен извод относно обема на придобитите права от ищеца на посочените от него правопораждащи факти. Неправилно е прието, че следва да се отмени изцяло нотариалния акт съставен в полза на касатора, след като твърдението му, че е изключителен собственик на имотите, е разколебаното от установеното, че общия наследодател е оставил и други наследници. Тези нарушения обуславят основанието по чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяната му. Поради това, че следва да бъдат извършени допълнителни съдопроизводствени действия за установяване дали дъщерята на наследодателя Б. А. К., З. Б. е починала и дали е оставила наследници, делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 66 от 10.03.2017 г. по гр. д. № 646/2016 г. на Окръжен съд – Перник. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При постановяване на решението следва да се вземат предвид и направените разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: