О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 97 София, 15.09.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов и след писмено становище на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 834 / 2016 г. Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд-гр. Пловдив и Районен съд-гр. Димитровград по повод разглеждане на жалба от [фирма], ЕИК:[ЕИК] срещу НП № 27 от 17.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР–гр. София. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е Районен съд-гр. Пловдив с оглед извършването на административното нарушение в района на същия съд. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и като съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Пред Районен съд - гр. Пловдив е било образувано а.н.д. № 4145/2016 г., по повод на жалба, депозирана от [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] против НП № 27 от 17.07.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР–гр. София, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. С разпореждане № 14344 от 08.07.2016 г., съдията-докладчик по а.н.д. № 4145/2016 г. на Районен съд-гр. Пловдив е прекратил съдебното производство и изпратил делото на Районен съд-гр. Димитровград, тъй като счел, че компетентен по правилата на местната подсъдност да го разгледа и реши е именно този съд, с оглед местоизвършването на административното нарушение. С протоколно определение № 132 от 29.07.2016 г. по а.н.д. № 327/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Димитровград, съдебното производство по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд–гр. Димитровград и Районен съд–гр. Пловдив и делото е изпратено на ВКС с искане за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Съдията-докладчик е приел, че мястото на осъществяване на административното нарушение, извършено чрез бездействие, се определя по седалището и адреса на управление на електроразпределителното дружество, което е в [населено място]. От гореизложеното е видно, че спорът относно подсъдността между съдилищата е предпоставен от спор по въпроса за това къде е извършено административното нарушение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира, че съдът, на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване е Районен съд-гр. Димитровград, предвид следните съображения: Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, като наред с това с оглед на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 36, ал. 1 от НПК, при определяне подсъдността по наказателно-административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, при отчитане на посочените в него факти и обстоятелства относно местоизвършване на нарушението. С атакуваното наказателно постановление е санкционирано бездействието в срок на електроразпределително дружество във връзка със задължението му да отговори на постъпила жалба на потребител. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че на 11.03.2013 г. в клиентски енергиен център /КЕЦ/ на дружеството-жалбоподател в [населено място] е подадена жалба с вх. № 938679 от Я. Н. Г., живущ в [населено място], [улица], както и че „дружеството не е изпратило отговор на подадената жалба в срок от един месец от получаването и....“. По-нататък в обстоятелствената част на НП е отбелязано, че като не е изпратило отговор на жалбата електроразпределителното дружество е нарушило т. 3.3.6 от лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № КРС-40 от 05.06.2014 г., в който е пресъздадена същата фактология. Компетентният съд се определя от фактите, които очертават изпълнителното деяние на административното нарушение. Поради изложените в наказателното постановление факти, настоящият състав намира, че дължимото действие е следвало да бъде извършено по адресната регистрация на потребителя. Във второто изречение на т. 3.3.6. от горепосочената лицензия се казва, че „[з]а решението по съответната жалба лицензиантът уведомява писмено потребителя“. Поради това и мястото на извършване на административното нарушение, в случая извършено чрез бездействие, изразяващо се в неуведомяване в срок на потребителя, от страна на електроразпределителното дружество - жалбоподател е в съдебния район, в който попада този адрес. В конкретния случай, отговорът на жалбоподателя е трябвало да постъпи по адреса на потребителя - клиент, а именно в [населено място]. С оглед на това, Районен съд-гр. Димитровград се явява местно компетентен да разгледа и реши делото, по чиято подсъдност се спори. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното а.н.д. № 327/2016 г. по описа на Районен съд–гр. Димитровград по компетентност на същия съд, за разглеждане и решаване по същество. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд– гр. Пловдив за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.