Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София, 08 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1428 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Бургаска апелативна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Бургаски апелативен съд № 110 от 19.06.2012 г, по ВНОХД № 97/12, с която е отменена осъдителна присъда на Ямболски окръжен съд № 104 от 13.09.2011 г, постановена по НОХД № 282/11, и подсъдимият С. М. К. е признат за невинен в това: на 3.05.2009 г, в [населено място], пред Общинска служба по земеделие „Т.-Ямбол”, [населено място], и ДФ „Земеделие”-Областна разплащателна агенция, [населено място], да е представил неверни сведения в нарушение на задължение да представи такива, в заявление по чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделски производители, като е получил средства, в размер на 6 916, 38 лв, предоставени от българската държава и от Европейския съюз, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 248 а, ал. 5 вр. ал. 2 и ал. 1 и чл. 2, ал. 2 НК. С първоинстанционната присъда, подсъдимият К. е признат за виновен и е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е оценил превратно събраните доказателства, че са игнорирани доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, че не е взето предвид наличието на договори за аренда, че не е съобразено двойното деклариране на едни и същи парцели, че е неправилна тезата, че подпомагането е насочено към собствениците на земята, а не към земеделските производители, че материалният закон е приложен неправилно / деянието съставлява престъпление по чл. 248 а НК /. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Защитата изразява становище за неоснователност на протеста. Подсъдимият моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 154 от 10.04.12 г, по н. д. № 164/12, ВКС е отменил решение на Бургаски апелативен съд № 224 от 14.12.11 г, по ВНОХД № 264/11, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В отменителното касационно решение са изложени разсъждения относно съставомерността на деянието, като е посочено, че от значение за отговорността на подсъдимия е обстоятелството дали процесните земеделски земи са били обработвани, от кого и въз основа на какво споразумение. Изложено е становището, че наличието на договореност между подсъдимия и трети лица да му обработват земите, като не му заплащат рента, респективно, не му предоставят земеделска продукция, представлява легален договор, който изключва наказателната отговорност за престъпление по чл. 248 а НК. С отменителното касационно решение са дадени подробни указания по приложението на материалния закон, които са изпълнени при новото разглеждане на делото. Съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК, указанията на касационната инстанция са задължителни относно прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения. При второто въззивно производство са възприети същите релевантни факти, по чиято съставомерност касационният съд се е произнесъл. При това положение, след като при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, които са задължителни за всички, включително и за настоящия състав, въпросът за съставомерността на деянието, каквито доводи се съдържат в протеста / при същите фактически положения / не може да бъде пререшаван, а въззивният акт следва да бъде оставен в сила / с оглед императивната разпоредба на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК и представителят на ВКП изрази позиция, че не поддържа протеста и счита, че следва да бъде оставен в сила въззивният акт /. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Бургаски апелативен съд № 110 от 19.06.12 г, по ВНОХД № 97/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: