Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр. София, 30 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 636/2014 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалби от двама защитници на подсъдимия К. Н. А.,адвокатите М.К. и Е..Н.,срещу решение № 21 от 14.ІІ.2014 год. по внохд № 311/2013 год. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията в двете жалби са за допуснато нарушение на материалния закон,за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.Защитникът К. иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия,или изменяване на решението с намаляване на по 1 година сроковете на лишаване от свобода,от правото да се управлява моторно превозно средство и наложената за времето на изпитателния срок пробационна мярка.Защитникът Н. също иска въззивното решение да се отмени,след което делото да се върне за ново разглеждане или на прокурора,или на първоинстанционния съд. В съдебно заседание А. се явява с трети защитник,адвокатът Х.М.,който поддържа направените оплаквания и искания,както и бележките по делото,които Х.М. и колегата му Т.Т. са представили. Частните обвинители А. М. М. и С. Р. М.,както и повереникът им, намират въззивното решение за правилно и искат оставянето му в сила. Представителят на ВКПр също не намира основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт и дава заключение за оставянето му в сила. ВКС установи: С присъда № 26 от 2.Х.2013 год. по нохд № 62/2013 год. на Ловешкия окръжен съд К. Н.А. е признат за виновен в това,че на 15.VІІІ.2012 год. около 23.30 ч. е управлявал между селата /населено място/ и /населено място/, е управлявал лек автомобил /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на чл. 21,ал.1 ЗДП- със скорост от около 120 км/ч,превишавайки максимално допустимата от 90 км/ч-при което е допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил смъртта на 17-годишния Р. С. М. от [населено място] извор, за което и на основание чл. 343,ал.1,б.”в” НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство.Лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 4 години,през което време е постановено А. да изпълнява пробационната мярка по чл. 42а,ал.2,т.2 НК. С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбите са неоснователни. Адвокатът М.К., правейки възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които, според него, са довели и до нарушаване на материалния закон, ги подкрепя с три довода-противоречивост между заключенията на „множеството автотехнически експертизи”, според които скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил „варира от граници от 114-115...до 157 км/ч”;липса на яснота относно механизма на пътнотранспортното произшествие /ПТП/;”основателните съмнения относно авторството на деянието”-нито един от които не е основателен. Първо, по делото са назначени и изслушани не „множество”, а две автoтехнически експертизи /АТЕ/.Първата експертиза, изготвена на досъдебното разследване от трима специалисти, дава подробно описание на механизма на ПТП и заключава, че скоростта на движение на лекия автомобил е била „равна и не по-ниска от 157 км/ч /л.92-93 от досъд. разсл./.Заключението е поддържано от тримата експерти в съдебното заседание, проведеното на 26.ІV.2013 год. пред първоинстанционния съд,като при изслушването им и в отговор на поставяните им въпроси не са проявили никакво колебание, нито са внесли някакви корекции в писмено изразеното си становище /л.144-149 от първ.д./.В същото съдебно заседание единият от двамата защитници на подсъдимия /различни от двамата,изготвили касационните жалби,и от другите двама,автори на изпратените до касационната инстанция писмени бележки/ е поискал да се назначи „повторна” експертиза с голословни твърдения за „множество противоречия” в изслушаната експертиза, необоснованост на същата и възникнало у защитата „съмнение за нейната правилност”.Направилият искането защитник е настоявал още за включване в повторната експертиза на посочен от страната на подсъдимия специалист.Съдът е уважил искането, без да излага мотиви ,защо го счита за основателно, и е назначил повторна АТЕ, която да бъде изготвена от 5-има експерти.В повторната експертиза е описан същият механизъм на ПТП /срв. отговорът на първата експертиза в т.4.4,л.93 от досъд.разсл. с този на втората експертиза в т.4 на л. 193 от първ.д./,но скоростта на движение на лекия автомобил е била сведена до „по-точно” определените /според експерта А..А. в с.з. на 22.VІІ.2013 год.,л.258 от първ.д./ 119.98 км/ч. Действително-и тук единствено защитникът М.К. е прав-буди недоумение изявлението на експерта А.,че не знае „точно на каква база...са се обосновали” колегите му от тройната експертиза при „оценката на кинетичната енергия”,когато тази обосновка е подробно дадена в отговор 4.3 на л.89-91 от първ.д.,но след като съдът е приел предложената от повторната АТЕ скорост на движение на управлявания от него автомобил, точно от страната на подсъдимия липсва интерес да се изтъкват недостатъци в заключението на тази експертиза. Не е основателно и последното твърдение, за наличието на непреодолени „основателни съмнения” относно авторството.Идеята да се породят такива съмнения е дошла от обясненията на подсъдимия, за първи път дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 22.VІІ.2013 год. съдебно заседание и целящи внушението, че преди и към момента на ПТП автомобилът е бил управляван от загиналия Р.М..За да провери възможната истинност на това твърдение съдът е назначил допълнителна съдебно-медицинска експертиза и тя категорично го е отхвърлила /л.275-280 от първ.д./ В жалбата от адв. Е..Н. са посочени две процесуални нарушения-липса на яснота в обвинителния акт относно датата на престъплението и ограничаване правото на подсъдимия да представя доказателства-които също, както дотук обсъжданите, са неоснователни. Макар да е вярно твърдението,че в обвинителния акт са посочени две дати като дата на извършване на престъплението,това по никакъв начин не би могло, нито е довело до ограничаване някое от процесуалните права на подсъдимия.На 21.І.2013 год. А. се е запознал, в присъствието на адв.В.Н. като негов защитник, с всички материали от досъдебното разследване и, в частност с тези, отнасящи се до датата на ПТП, която е и дата на извършване на престъплението.Проследяването на тези материали показва, че досъдебното производство е образувано на 16.VІІІ.2012 год. за извършено на същата дата престъпление, на която дата, в 00.45 ч, е извършен и първоначалният оглед на мястото на произшествието.Едва след разпита, в периода 20-30.VІІІ.,на лицата, преминали край мястото на ПТП, и на родителите на загиналия М., е могло да се уточни, че произшествието е станало преди полунощ на 15 срещу 16.VІІІ. и в постановлението от 19.ХІІ. /на л. 153 от досъд.разсл/ А. е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено на „15.08.2012 г. около 23.30 часа”.Информираността относно горните материали с неизменно точното описание на мястото на произшествието, което е едно и също и при образуването на дознанието, и при привличането като обвиняем, и в обвинителния акт, не позволяват създаването у А. на каквито и да било погрешни представи, че е обвинен и предаден на съд за деяние, различно от това, за което е бил привлечен като обвиняем, а оттук и оценката, дадена на допуснатата в обвинителния акт очевидна техническа грешка, на съществено процесуално нарушение. Такова нарушение не е допуснато и във връзка с правото на подсъдимия да представя доказателства.По повод на това твърдяно нарушение в обсъжданата жалба е заявено „абсолютно невярно”-то отразяване в протокола за проведеното на „03.03.2014 г.” съдебно заседание, че „защитата няма да сочи нови доказателства и да прави доказателствени искания”.Очевидно твърдението се отнася за съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция не на посочената дата, а един месец по-рано, на 3.ІІ.2014 год.,но не това е съществено, а липсата на възможност да се коментира твърдяното обстоятелство.Чл. 312,респ. 317 НПК позволяват на всяка страна да се запознае със съдържанието на съдебните протоколи, и в срок от 3 дни да поиска писмено тяхното допълване и/или поправка, а когато това не е сторено, възразяващият не може по-късно да се позовава на неправилности от такова естество и да черпи права от собственото си процесуално бездействие. Писмените бележки от адвокатите Х.М. и Д.Т.,след като не са представени по реда на чл. 351,ал.3 НПК като допълнение към подадените две касационни жалби, могат да се обсъждат единствено доколкото в тях са изложени съображения в подкрепа на вече направените в жалбите и дотук обсъждани оплаквания, каквито съображения не се констатираха. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е също неоснователно.Залегнало и в двете касационни жалби, оплакването се свежда до това,че пробационната мярка,която подсъдимият следва да изпълнява през 4-те години изпитателен срок ,надвишава максималния за пробацията срок, посочен в чл. 42а,ал.3 НК.Неоснователността на твърдението за нарушаване на материалния закон идва от незаконосъобразното разбиране на защитата за идентичност между пробацията по чл. 42а НК и пробационната мярка по чл. 67,ал.3 НК. Пробацията представлява вид наказание, включващо шест пробационни мерки, две от които, по чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 НК, задължително се налагат, но могат да бъдат допълнени с всички или с част от останалите.Отделните пробационни мерки освен това са обвързани и с различни срокове, за които могат да се налагат-чл. 42а,ал.3 НК.Пробационната мярка,която съдът може да наложи на осъдения през изпитателния срок, е сред изброените в чл. 42а,ал.2,т.1-4 НК ,но тъй като е винаги една,тази мярка не представлява наказание пробация и не се подчинява на правилата, предвидени за този вид наказание.Това ясно следва и от редакцията на чл. 67,ал.3 НК където се казва, че пробационната мярка се постановява „през изпитателния срок”,т.е. нейната продължителност зависи от продължителността на последния съгл. чл. 66,ал.1 НК, а не от продължителността на срока за съответната мярка съгл. чл. 42а,ал.3 НК. Не е основателно, накрая, и оплакването за явна несправедливост на наложената на А. кумулативна санкция.Свързано със сроковете-на лишаване от свобода, от правото да се управлява моторно превозно средство и с изпитателния срок-оплакването набляга върху смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, за да се иска намаляването им с по една година.Двете предходни инстанции, обаче, а въззивната-много подробно,са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието, включително изтъкнатите в жалбата на адв. М.К.,и ако оценъчната дейност на съдилищата по този въпрос допуска корекции, те не биха могли да се внесат без съответни протест и/или жалба от частните обвинители,каквито не са подадени. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК ВКС P E Ш И : Оставя в сила решение № 21 от 14.ІІ.2014 год. по внохд № 311/2013 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към решение № 232/2014 г. №………. Гр. София, 02 октомври 2014 година Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ САША РАДАНОВА наказателно дело № 636/2014 година Производството е по чл. 306, ал.1, т. 4 НПК, образувано по молбата на С. Р. М. и А. М. М. за присъждане на разноските, които двамата са направили при участието им в качеството на частни обвинители. Молбата е основателна. Присъждането на направените пред ВКС разноски – платено адвокатско възнаграждение от по 500 лв. – е поискано в проведеното пред ВКС на 27.V.2014 г. съдебно заседание от повереника на молителите, адв.Д. Д.Н., същите се дължат съгл. чл.189, ал. 3 НПК и затова ВКС О П Р Е Д Е Л И: ОСЪЖДА К. Н. А. да заплати на С. Р. М. и на А. М. М. по 500 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: