Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 17 септември 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и четвърти април………........... 2014 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ..................................
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев.................................
Лада Паунова ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ................................и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова .., като изслуша докладваното от съдията С. Мавров.......... КНОХД № 453/14 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба на адв. Б., служебен защитник на подсъдимия К. Ю. А., срещу въззивно решение № 41 от 27.01.14 год., постановено по ВНОХД № 435/13 год. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е изменена присъда № 38/07.10.2013 год. по НОХД № 412/13 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В подкрепа на тезата за явна несправедливост на наложеното наказание се навеждат съображения за наличието на основания за определяне наказанието на А. при условията на чл. 55 от НК: предвид начина на извършване на деянието; обстоятелството, че от подсъдимия не са осъществени заплахи по отношение на пострадалото лице и установената по категоричен начин липса на вредни последици от деянието за физическо и психическо развитие на пострадалата; ниската култура и процесуално поведение на подсъдимия, който е дал обяснения, признава се за виновен и изразява съжаление и разкаяние за извършеното деяние.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и назначения му за производството пред ВКС служебен защитник, който моли за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените с нея основания и становищата на страните, намира следното:
С присъда № 38 от 07.10.13 год., постановена по НОХД № 412/2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, К. Ю. А. е признат за виновен в това, че на 30.04.13 год. в [населено място], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на А. Т. М. от същото село, ненавършила 14-годишна възраст, като блудството е извършено чрез употреба на сила и заплашване и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена и подсъдимият К. Ю. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил блудствените действия чрез употребата на заплашване. Присъдата е изменена и по отношение наложеното наказание на подсъдимия, което е намалено на пет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Начинът на извършване на деянието, отсъствието на заплаха в действията на подсъдимия и липсата на вредни последици за физическото и психическо развитие на пострадалото дете, посочени в касационната жалба, са обстоятелства, отчетени от въззивния съд, който в рамките на законосъобразно приетата правна квалификация по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК е намалил наложеното наказание до минималния предвиден за това престъпление размер - пет години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието на А. от първоинстанционния съд като смекчаващо вината обстоятелство е било оценено и признанието на деянието. Останалите изброени по-горе обстоятелства, като ниска обща култура и проявено разкаяние, които защитникът твърди че не са взети предвид при определяне на наказанието, не биха могли да обусловят извод, различен от изведения от апелативния съд. Той законосъобразно е приел, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключителни такива, а съпоставени с възприетите отегчаващи, наказанието е справедливо.
Във връзка с посочените съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 41 от 27.01.2014 год., постановено по ВНОХД № 435/13 год. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..............................................
ЧЛЕНОВЕ:..............................................
................................................ |