Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 31 май 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1273/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационни жалби на подс.Р. В., чрез защитника - адв. С. Г. и на адв.Н. З., защитник на подс.А. П., срещу въззивна присъда №3655 от 05.07.2017г., постановена по внохд № 271/17г. на Окръжен съд - Благоевград. В двете касационни жалби се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, и т.2 от НПК. Заявени са данни предимно в подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Нарушение на материалния закон се изтъква като последица от неправилна интерпретация на доказателствените източници. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв.З., защитник на подсъдимия П. поддържа касационната жалба по изложените в нея и допълнението съображения, като моли за нейното уважаване. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подзащитния й, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимите П. и В., редовно призовани, не се явяват.Не се явява и защитникът на подс.В. - адв. С.. Представителят на държавното обвинение изразява становище за неоснователност на касационните жалби, поради което претендира атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С присъда № 430 от 05.03.2015г., постановена по нохд №961/13г., Районен съд – Сандански е признал подсъдимите Р. В. и А. П. за виновни в извършването на престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на подсъдимата В. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, а на подс.П. лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 от НК е постановено подс.П. да изтърпи и наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено по нохд №212/09г. на ОС – Благоевград, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 1437 от 12.03.2016г., постановено по внохд № 162/15г., Окръжен съд – Благоевград е изменил първоинстанционната присъда в частта, досежно наложените на подсъдимите наказания, като ги е намалил на три месеца лишаване от свобода за подс.В. и шест месеца лишаване от свобода за подс.П.. В останалата част присъдата е била потвърдена. С решение № 194 от 18.05.2016г., постановено по н.д. №347/16г., Софийски апелативен съд е възобновил производството по внохд № 162/15г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, отменил е постановеното по него въззивно решение, както и присъдата, постановена по нохд №961/13г. на Районен съд – Сандански и е върнал делото за ново разглеждане на РС-Сандански. С присъда № 660 от 10.03.2017г., постановена по нохд № 369/16г. по описа на РС- Сандански подсъдимите Р. В. и А. П. на основание чл.304 от НПК са били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. С въззивна присъда № 3655 от 05.07.2017г., постановена по внохд № 271/17г., Окръжен съд – Благоевград е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил: признал е подсъдимите Р. П. В. и А. Г. П. за виновни в това, че на 05.11.2013г., в [населено място], общ.Сандански в съучастие като съизвършители, държали акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон –цигари, на обща стойност 1 335лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК им е наложил наказания от по три месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. На основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на наложеното на подс.В. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На основание чл.41 и чл.57 от ЗИНС, съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подс.П. наказание лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.5 от НК е постановил да не бъде изтърпявано наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на подс.П. по нохд № 212/09г. по описа на ОС – Благоевград. На основани чл.234, ал.3 от НК предметът на престъплението – акцизни стоки, е отнет в полза на държавата. Касационните жалби са допустими, но неоснователни. Касационните основания, които се поддържат и в двете жалби са за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Аргументите, изложени в допълненията към жалбите дават основание да се приеме, че оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е досежно липсата на мотиви и нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Въззивната присъда е съответна от към съдържание на изискванията, визирани в посочените по-горе текстове. В случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Въззивният съд е могъл да бъде по-задълбочен и прецизен в изложението си, а не да се ограничи до екзистенциалния минимум, макар и в рамките на законовите изисквания. Това се отнася както досежно аналитичната дейност по оценка на доказателствата, така и относно правните изводи. Сред доказателствените материали са били приобщени три протокола - за извършена проверка по чл.71 от ЗМВР, протокол за доброволно предаване и протокол за оглед на местопроизшествие. Въззивният съд е приел, че същите допринасят за установяване вида и количеството на акцизните стоки - цигари без бандерол. В хронологически аспект, първо е била извършена проверката по чл.71 от ЗМВР/отм./. Тази разпоредба регламентира правомощия на полицейските органи да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя в тях. Изрично са предвидени хипотезите, при които могат да бъдат предприети тези проверки, както и реда за осъществяването им. На основание ал.5 от цитирания текст, полицейските служители са длъжни незабавно да уведомят съответния прокурор за извършената проверка. Тази необходимост е породена от факта, че проверката по чл.71 от ЗМВР не е действие по разследването по смисъла на НПК, с което могат да бъдат събрани годни за нуждите на едно наказателно производство доказателства и няма изискване да е извършена от разследващ орган. Това от своя страна изисква резултатите, отразени в съответния протокол да бъдат преценени от компетентен орган/прокурор/ и при данни, обосноваващи предположение за извършено престъпление да се предприемат необходимите действия по разследване, което е гаранция за събирането на доказателства, чрез използване на предвидените в НПК доказателствени средства и способи за доказване. Конкретиката на настоящия случай сочи на незаконосъобразност на извършената по чл.71 от ЗМВР /отм./ проверка, но не с оглед на доказателствената й стойност по НПК, а предвид липсата на предпоставките, при които би могла да бъде предприета/посочени в ал.1, т.1-3 на цитирания текст/. След действията по ЗМВР, подсъдимият П. е предал доброволно различни по количество и марка цигари без бандерол/описани в протокола за доброволно предаване/, като единственото възражение, което е направил е относно собствеността им – посочил е, че са на съпругата му. Протоколът за доброволно предаване, може да служи за доказателствена основа при формиране на изводите по фактите, като е необходимо той обективно да отразява, че приобщаването на съответните предмети е доброволен акт на лицето, което ги е предало. В случая подсъдимият в нито един момент не е оспорил, че действието по предаване на цигарите не е извършено от него доброволно, оспорвал е единствено тяхната собственост. Третият протокол е за извършен оглед на местопроизшествие. Всички доводи на защитата, относно незаконосъобразността на това следствено действие е безпредметно да бъдат обсъждани, тъй като то би имало доказателствен принос, само ако беше извършено след законосъобразна проверка по чл.71 от ЗМВР /отм./ и преди вещите да бъдат предадени доброволно. Касационната инстанция по правило не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена да извърши проверка единствено относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. В рамките на тази проверка, настоящият състав намира, че не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, независимо от направените по- горе констатации, тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения, не водят до неправилност на установените фактически констатации. Цигарите без бандерол, предмет на инкриминираното обвинение са индивидуализирани от въззивния съд по вид, марка, количество, място на намиране, пазарна стойност и размер на акциза, след преценка на данните от протокола за доброволно предаване, свидетелските показания на полицейските служители, присъствали при предаването им от подсъдимия и експертните заключения. Различният подход при описването на акцизните стоки – протокола за доброволно предаване по стекове, а в приемателно-предавателния протокол по кутии, не променя изводите за установеност на предмета на престъплението. Впрочем подсъдимата В., при предявяване на веществените доказателства не оспорва, че това са намерените в жилището й цигари, като в депозираните обяснения единствено твърди, че същите са били нейна собственост. При установените от въззивния съд фактически положения, изводът за дейността на подсъдимите В. и П., а именно, че с действията си на 05.11.2013г. в [населено място] са осъществили състава на престъпление по чл. 234, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, е правилен. Конкретното инкриминирано изпълнително деяние на престъплението по чл.234, ал. 1 от НК е „държане“ на акцизни стоки без бандерол, какъвто е изискуем по силата на закона. То се изразява в осъществяване на фактическа власт върху инкриминираната вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент да се разпореди с нея, в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия. Настоящият състав не счита, че липсата на аргументация относно един от съставомерните признаци на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен – „случаят да не е маловажен”, сочи на неяснота относно волята на съда по правото, и не налага отмяна на въззивния съдебен акт. За да е маловажен един случай е необходимо извършеното престъпление с оглед липсата или незначителност на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпления от съответния вид, каквато хипотеза не е налице, предвид конкретиката на настоящия казус – подсъдимите в съучастие са държали различни по вид и количество цигари без бандерол, укрити на различни места, чиято пазарна им стойност е 1 335лв. и общо дължимия акциз е 717,11лева. В обобщение, не се констатират процесуални нарушения, които да притежават характеристиките на съществени такива, да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимите и да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3655 от 05.07.2017г., постановена по внохд № 271/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: