4 Р Е Ш Е Н И Е № 825 София 25.01.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1355/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. д. г. –[населено място], [община], подадена от пълномощника и адвокат М. П. и на З. И. К.,[населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. Г., срещу въззивно решение №281 от 05.06.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №369/2009 г. С него е отменено решение №196 от 12.03.2009 г. по гр. дело №2521/2008 г. на Пазарджишкия районен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ за разликата от 950.56 лв. до 2 750.50 лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която са уважени предявените от З. И. К.,[населено място], срещу Ц. д. г. –[населено място], [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че не е налице основанието за уволнение – закриване на част от предприятието, тъй като детската група от[населено място] е пренасочена в[населено място]. По този начин групата не е закрита, а е променено мястото за извършване на дейността и. Обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се дължи само за периода от 29.09.2008 г. до 17.11.2008 г. поради това, че на 18.11.2008 г. макар и за шест дни ищцата е работила по нов трудов договор. Жалбоподателят Ц. д. г. –[населено място], [община], е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че в случая не е налице основанието за уволнение – закриване на част от предприятието, тъй като детската група от[населено място] е пренасочена в[населено място]. С решение на Общински съвет – Б. е преустановена дейността на звеното – полудневна детска група. Това преустановяване на дейност означава закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2, пр.1 КТ. Жалбоподателката З. И. К.,[населено място], е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ се дължи само до 17.11.2008 г. поради това, че на 18.11.2008 г. макар и за шест дни ищцата е работила по нов трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ. При положение, че когато незаконно уволнен работник работи на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата в заплатите, то не може работата само няколко дни за заместване да изключва правото на обезщетение за целия период от шест месеца по чл.225, ал.1 КТ. С определение №90 от 21.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №281 от 05.06.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №369/2009 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това има ли закриване на част от предприятието когато се премахва звеното, в което е работила ищцата и следва ли да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ по отношение на работник или служител, който е започнал работа по друг срочен трудов договор, но той също е прекратен в рамките на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ - закриване на част от предприятието трябва да има премахване на негово организационно обособено звено и преустановяване на дейността му. Това преустановяване на дейност обуславя и прекратяването на трудовите правоотношения с работниците и служителите в съответното звено. За да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е необходимо да има причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Тази причинна връзка не се прекъсва с работа по срочен трудов договор в рамките на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.225, ал.2 КТ когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, то той има право на разликата в заплатите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В разглеждания случай е безспорно установено, че с решение на компетентния орган – Общински съвет – Б. от 31.07.2008 г. е закрита полудневната детска група към Ц. –[населено място] с местонахождение[населено място]. Това е закриване на част от предприятието - Ц.–[населено място] клисура по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, тъй като има преустановяване на дейност на организационно и териториално обособено звено от нея. В същото решение е посочено, че задължителната подготовка на децата ще продължи да се извършва в[населено място] клисура. Това обаче не означава, че има само структурни промени без реално закриване на част от предприятието. Звеното на Ц. в Габровица реално е премахнато и дейността там е преустановена. Подбор по чл. 329 КТ не е бил необходим, тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. Подбор между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. Работодателят в случая не е бил длъжен да извършва сравнение между служителите, заемащи еднакви длъжности, по критериите на чл.329 КТ в организационно обособената структура полудневната детска група към Ц. –[населено място] клисура с местонахождение[населено място], тъй като цялата група е закрита. Ето защо уволнението на ищцата е законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Според изхода на спора на касатора Ц. д. г. –[населено място] к., [община], трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №281 от 05.06.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №369/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от З. И. К.,[населено място], срещу Ц. д. г. –[населено място] , [община], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №39/26.09.2008 г. на директора на Ц. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ поради закриване на част от предприятието, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “детски учител” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 3 433.60 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА З. И. К.,[населено място], да заплати на Ц. д. г. –[населено място], [община], 1 000 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.