Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * системни нарушения на трудовата дисциплина * свидетелски показания * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * неизпълнение на законните нареждания на работодателя

РЕШЕНИЕ


№ 136


София, 14.05.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6554/2014 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№97770/14.8.2014 г., подадена от адв. А. К. – процесуален представител на ищеца Ю. И. Д. от [населено място], област С., против въззивно решение №4708/27.6.2014 г. по гр.д.№15660/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 16.7.2013 г. по гр.д.№62446/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 59-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Ю. И. Д. от [населено място], област С., против Районно управление “Социално осигуряване” [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 - 3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че от доказателствата по делото се установява, че на ищеца е било вменено задължение от страна на работодателя да попълва колони от 1 до 3 на регистъра за издадените задължителни предписания. До този извод съдът е стигнал основавайки се на съдържанието на неоспорената от страните заповед №64/19.3.2008 г. на директора на Р.-Я., от която е видно, че в сектор “КР на ДОО” се създава регистър за въвеждане на издадените задължителни предписания от финансовите ревизори, като от извадката от заповедната книга при работодателя, също неоспорена отстраните, на 26.3.2008 г. ищецът е запознат срещу подпис с въпросната заповед. Изложени са изводи, че макар и на ищеца да не е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, е налице акт на работодателя, който определя конкретните задължения за ищеца, за което той дължи изпълнение на вменените му с нея задължения. Приети са неоснователни въведените с въззивната жалба оплаквания на ищеца, че с горепосочената заповед, не са му вменени задължения, тъй като неговата длъжност не фигурира в същата заповед, предвид обстоятелството, че работодателят не е сторил нужното са актуализира заповедта в течение на две години, тъй като преименуването на длъжността “началник сектор КР на ДОО” в “началник сектор администрация/КР на ДОО” само по себе си не може да повлияе на вменените със заповедта на работодателя задължения за ръководителя на сектора. За неоснователни за приети наведените с въззивната жалба възражения, че ищецът е запознат със заповед №64/19.3.2008 г., с оглед твърдението на ищеца, че не е имал достъп до регистъра предвид изложеното в писмените му обяснения до работодателя, както и обясненията на служителите В. Г., Ж. Д. и С.. Освен това Градския съд е приел, за доказано извършването на дисциплинарното нарушение, с оглед писмените обяснения на ищеца, вх.№В-35/07.10.2010 г., дадени в хода на дисциплинарното производство., с които Д. е оспорил нуждата от изпълнение на вменените му със заповед №64/2008 г. задължения, включително и с аргументите, че за издаването й директорът на Р.-Я., не му е поискал мнение, че заповедта е издадена, за да “угоди на разбиранията на едни и да не строши хатъра на други”, че регистърът дублира записванията в деловодната система, както и, че е препоръчвал да се дадат права на достъп за всички и всеки да си записва предписанията в регистъра. С оглед изложеното съдът е стигнал до краен извод, че ищецът изобщо не е изпълнявал вменените му със заповедта задължения, че е налице умишлено, предвид явното си несъгласие с издадената заповед и най-вече нежелание да се съобрази с указанията в същата, пълно не е изпълнявал задълженията си.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – “Допустимо доказателство в гражданския процес ли са “писмените свидетелски показания” и ако това е така, те имат ли “материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите на дисциплинарната отговорност на работник/служител при искове за незаконно уволнение ?, и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос – “Трябва ли съдържанието на задълженията на работника/служителя да е определено ясно и недвусмислено и той да е известен за него ?”
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси намира следното:
По процесуалноправния въпрос “Допустимо доказателство в гражданския процес ли са “писмените свидетелски показания” и ако това е така, те имат ли “материална доказателствена сила да докажат твърденията на работодателя по въпросите на дисциплинарната отговорност на работник/служител при искове за незаконно уволнение ?” е налице практика по чл.290 ГПК – решение №49/05.3.2012 г. по гр.д.№584/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., съгласно която “Докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни поводи, съставляват частни свидетелстващи документи. Доказателствената сила на документа се определя от закона – чл. 178, ал. 1 ГПК. Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото.”.
По материалноправния въпрос “Трябва ли съдържанието на задълженията на работника/служителя да е определено ясно и недвусмислено и той да е известен за него ?” посоченото от касационния жалбоподател решение №292/13.11.2012 г. по гр.д.№7/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия случай, тъй като същото засяга въпроса за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение. Поради това съдът намира, че следва да се даде отговор без да се съобразява с него, и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл.127, ал.1, т.4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му. Това се отнася и до допълнително определени от работодателя задължения.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно правните му изводи. Навеждат се оплаквания за неправилно кредитиране на писмени обяснения на служители на работодателя, извършени пред последния, без тези обяснения да са транспонирани в свидетелски показания по смисъла на ГПК. Навежда се и оплакване за липса на известяването на ищеца с всички актове на работодателя, които визират трудовите му задължения по длъжност.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление “Социално осигуряване” – [населено място], е депозирал писмена защита по пощата, за проведеното съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставените от касационния жалбоподател въпроси и събраните по делото доказателства, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното решение е неправилно. Ангажираните по спора писмени доказателства, изходящи от служители на работодателя представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила. Обстоятелствата и фактите, посочени в тях следва да бъдат доказани с други предвидени от процесуалния закон доказателствени средства, което обаче работодателят не е сторил. Действително доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, но в случая останалите събрани по делото доказателства не дават основание да се приеме, че извършеното прекратяване на трудовия договор между страните по дисциплинарен ред е доказано, тъй като работодателят не е доказал по несъмнен начин, запознаване на служителя с всички, изходящи от работодателят актове, визиращи трудовите му задължения. Точно обратното, липсват доказателства ищецът – касационен жалбоподател в настоящото производство, да е запознат с всички актове на работодателя, относими към длъжностните му задължения.
Това налага извод за основателност на касационната жалба, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени като основателни.
Досежно размера на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ същият се явява основателен за предявения размер от 5040 лева, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, извършена по делегация от Ямболския районен съд, приета от първоинстанционния съд.
С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 362, а по сметка на Ямболския районен съд разноски за вещо лице по делегация в размер на 180 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение №4708/27.6.2014 г. по гр.д.№15660/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №196/14.10.2010 г., издадена от НОИ – Районно управление “Социално осигуряване” – Я., с която е прекратено трудовото правоотношение между Ю. И. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С., [улица], и НОИ – Районно управление “Социално осигуряване” – Я., издадена на основание чл.190, ал.-1, т.3, чл.194, ал.1, чл.195, ал.1, във връзка с чл.187, т.7, и чл.188, т.3 КТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА Ю. И. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С., [улица], на длъжност “началник сектор”, администрация/Контрол по разходите на ДОО” в отдел “Краткосрочни плащания и контрол”, в НОИ – Районно управление “Социално осигуряване” – Я., [улица], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – Я., [улица], да заплати на Ю. И. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област С., [улица], сумата 5040/пет хиляди и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – Я., [улица], да заплати на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД – [населено място], [улица], държавна такса в размер на 362/триста шестдесет и два/ лева.
ОСЪЖДА НОИ – РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ” – Я., [улица], да заплати по сметка на ЯМБОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски за вещо лице по делегация в размер на 180/сто и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: