О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186 София, 09.05.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………………………………………..……..……. и с участието на прокурора…………..…………………..…………..., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2703 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната жалба (с вх. № 66725 от 9.ІХ.2021 г.) на А. А. Ч. от [населено място], подадена против необжалваемото определение № 73 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.ІІІ.2021 г., постановено по т. дело № 1876/2020 г., с което е била оставена без уважение негова молба за освобождаване от внасянето на държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева) по подадена от същото физическо лице частна жалба. Оплакванията на частния жалбоподател Ч. са както за нищожност /заради „произнасяне по непредявено искане“/, така и за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС: поради неговата необоснованост и незаконосъобразност. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че тази частна жалба на А. Ат. Ч. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: С предходно определение № 249/14.ХІІ.2020 г. по същото дело, постановено в извънинстанционното производство по чл. 307, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила определение на друг състав на ВКС, е била оставена без разглеждане съвместната на Ч. с лицата Г. Хр. М., Ю. С. П., Д. Мих. Б. и Б. Мих. Б. молба за отмяна на този съдебен акт, различен по процесуалноправното си естество от тези, посочени в Гл. ХХІV на сега действащия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Срещу това прекратително определение на ВКС Ч. е подал частна жалба, но без да е приложил към нея доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 15 лв., дължима съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Причина за това е било формулираното от подателя особено искане във финалната част от петитума на тази ЧЖ, а именно да бъдел освободен от заплащането на държавна такса „на основание чл. 5, б. „е“ от ЗДТ и „неотменената“ Инструкция № 6 по ЗДТ, издадена от министъра на финансите през месец февруари 1953 г. Доколкото с атакуваното определение на Ч. е била предоставена „последна възможност в едномесечен срок от съобщението“ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева за разглеждане на частната му жалба, ще следва да се счита, че той е узнал за съдебния акт, който сега обжалва, на датата 28 юни 2021 г., когато препис от същия надлежно му е бил връчен. Във финалната част от диспозитива на атакувания съдебен акт изрично е било посочено, че той е от категорията на неподлежащите на инстанционен контрол. Според генералното съдопроизводствено правило на чл. 275, ал. 1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок „от съобщаването на определението“, което се атакува. В процесния случай този срок е изтекъл на датата 5 юли 2021 г. /присъствен ден, понеделник/. Поради това настоящата частна жалба, освен, че е насочена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, се явява и просрочена. Тя е просрочена дори и при съобразяване на бонифициращото правило на чл. 62, ал. 3 ГПК, в който случай меродавната дата би била 28.VІІ.2021 г. /присъствен ден, сряда/. Докато настоящата частна жалба е подадена по пощата едва на 7.ІХ.2021 г. В заключение, единствено за пълнота на настоящето изложение ще следва да се отбележи, че Инструкция № 6 от 27.ІІ.1953 г. към ЗДТ, на която Ч. се е позовал в предходната си частна жалба, е била изрично отменена с § единствен от Заключителните разпоредби на Наредба № 4 за отчитане на касовото изпълнение на държавния бюджет от 12.ІІ.1980 г., а последния подзаконов нормативен акт на свой ред е бил отменен на 6 август 1996 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба (с вх. № 66725/9.ІХ.2021 г. по описа на ВКС), подадена от А. А. Ч. от [населено място] против определение № 73 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.ІІІ.2021 г., постановено по т. д. № 1876/2020 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2