Р Е Ш Е Н И Е № 514 град София, 01 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1802/2011 година. Касационното производство е образувано по жалба на тъжителя В. Т. Т. от с. Д., област Кюстендил, чрез неговия повереник – адвокат И. А., против въззивна присъда на Окръжен съд гр. Кюстендил, постановена по внчхд № 52/2011 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и че е неправилен. Искането е за неговата отмяна и оставяне в сила на първоинстанционната присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Подс. Г. К. М. и неговият защитник изразяват становище, че жалбата не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 11/13.04.2011 г., постановена по внчхд № 52/2011 г., на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия, е отменил присъда № 119/09.12.2010 г., постановена по нчхд № 1033/2010 г., на Кюстендилския районен съд, в частта с която подс. Г. К. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и в частта с която е осъден да заплати разноските по делото на В. Т. Т., като вместо нея го е признал за невиновен и го е оправдал по това обвинение. Осъдил е В. Т. Т. да заплати на Г. К. М. разноски в размер на 356 лв. Потвърдил е присъдата в отхвърлителната й гражданска част. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. На базата, на достатъчно убедителни доказателства събрани по делото, въззивната инстанция правилно и законосъобразно е приела, че изводите на Кюстендилския районен съд, са незаконосъобразни поради неправилно формиране на вътрешното му убеждение, вследствие на превратно и изопачено тълкуване на доказателствения материал. В тази връзка, извършвайки свой собствен прецизен анализ на същия точно е посочила, че престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна. Обосновано е дала вяра на показанията, на свидетелите Х., Д., З. К., Е. К., Т. З. и И., на преписка на КРП, както и на обясненията на подс. М., преценени при условията на чл. 115 НПК. Законосъобразни са изложените в мотивите разсъждения от второинстанционният съд, относно липсата в случая, на обективната и субективна страна на престъплението. Настоящата инстанция, възприемайки ги изцяло счита, че те представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на установените фактически положения от въззивната инстанция, които не подлежат на касационен контрол, съгласно ограничителните разпоредби на чл. 348 НПК, тя е направила законосъобразният извод, че извършеното от подс. М. е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Затова й правилно е отменила осъдителната присъда на районния съд по повдигнатото обвинение и оправдавайки го. Възраженията в касационната жалба се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно фактическата обстановка и неправилно според повереника кредитиране на част от събрания доказателствен материал. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за невиновността на подсъдимия са изцяло подкрепени от показанията на всички разпитани свидетели посочени по – горе, от обясненията му и приложената прокурорска преписка. Следователно вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било установено по несъмнен начин, че подс. М., не е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание за уважаване на искането по касационната жалба, за отмяна на въззивният съдебен акт. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което посоченото касационно основание се явява неоснователно. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения /неправилност на присъдата/: Възраженията в жалбата, във връзка с този довод – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се свеждат до твърдението, че второинстанционният съд е тълкувал доказателствата в противоречие с НПК. Същите са изцяло неоснователни. При касационната проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на тъжителя Т.. За да са на лице такива е необходимо въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Окръжният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверил правилността на първоинстанционната присъда и вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за устно отношение по изложените доводи. Както бе посочено и по – горе, при установяване на правно – релевантните факти, въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за невиновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на цитираните свидетели, обясненията му и приложените писмени доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази инстанция, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че не е осъществен от подсъдимия състава на това престъпление. Анализирана е подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. С оглед на изложеното касационната жалба се явява изцяло неоснователна. Подсъдимият М. е поискал присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски и с оглед на направения по – горе извод, такива следва му бъдат присъдени в размер на 150 лв., по договор от 23.11.2011 г., № .... Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2 наказателното отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11/13.04.2011 г., постановена внчхд № 52/2011 г., на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия. ОСЪЖДА В. Т. Т. от село Д., обл. Кюстендил, ЕГН......, да заплати на Г. К. М. от с.с., направените за настоящата инстанция разноски в размер на 150 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: