Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 27.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 315 по описа за 2017 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Л. Л. М. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 01.08.2012 г. присъда без номер от 16.07.2012 г. по н.о.х.д. № 4959/ 2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 18 състав и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения М. в наказателното производство. В съдебно заседание осъденият Л. Л. М. и неговият защитник адвокат Х. Б. поддържат искането по развитите в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, същото е проведено в негово отсъствие и осъденият не се е укривал. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда без номер от 16.07.2012 г. по н.о.х.д. № 4959/ 2011 г. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 18 състав признал осъдения Л. Л. М. за виновен в това, че на 20.12.2004 г., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Д. М. Х. и С. К. Д. (граждани на О. к. В. и С. И.), че ще им прехвърли собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], кв. Д., [улица], ет. ..., като пострадалите следвало да погасят ипотеката върху имота в размер на 42 728 евро и поддържал това заблуждение до 25.01.2005 г., когато сумата била преведена по негова сметка и с това им причинил имотна вреда в големи размери (83 568.70 лева), поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 от НК. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Присъдата влязла в сила на 01.08.2012 г. Наказанието лишаване от свобода е приведено в изпълнение от 17.10.2016 г. Искането на осъдения Л. Л. М. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е основателно. Наказателното производство срещу осъдения М. е протекло изцяло при условията на задочно производство. Досъдебното производство е било образувано на 31.07.2009 г., но М. не е бил намерен, за да бъде призован за участие. Призовките до него били връщани в цялост с отбелязване, че не живее на адрес в [населено място], кв. „Д., [улица], № .. и няма друга адресна регистрация. Обявен е за общодържавно издирване с бюлетин № 308/ 05.11.2010 г. на СДВР и телеграма № 48097 от 04.11.2010 на ГД КП-София. Привлечен е като обвиняем в негово отсъствие с постановление от 16.02.2011 г., по д.п. № ЗМ 5582/ 2009 г., по описа на СДВР (л. 116 от д.п.), с участието на служебен защитник. Осъденият Л. Л. М. не е взел лично участие в наказателното производство. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение, каквото нормативно изключение не е проявено по делото). Предвидената в закона хипотеза гарантира спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. „а” от ЕКЗПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, на разбираем за него език. Налице са процесуалните предпоставки по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения Л. М.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство (арг. от чл. 425, ал. 2 от НПК). Наведените от защитата аргументи, подкрепени с писмени документи, че на 06.09.2008 г. осъденият М. постъпил на доброволно лечение от наркоманна зависимост в асоциация „Р. а. л. е.“, провинция А., К. И., нямат решаващ принос в преценката за възобновяване на наказателното производство, но подкрепят извода за липсата на укриване от българските разследващи органи. Съобразно изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, задължаваща Върховния касационен съд при възобновяване на делото да се произнесе с решението и по мярката за неотклонение, отчитайки четирите предходни осъждания на молителя М., приема наличието на опасност от укриване, поради което мярката за неотклонение следва да бъде „задържане под стража”. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила на 01.08.2012 г. присъда без номер от 16.07.2012 г. по н.о.х.д. № 4959/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 18 състав и ВРЪЩА делото на фазата на досъдебното производство, от стадия на привличане на обвиняем. ВЗЕМА спрямо Л. Л. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.