Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр.София, 20 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1459/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия Т. М. П. срещу решение № 209 от 11.VІ.2012 год. по внохд № 299/2012 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания за отмяна или изменяване на обжалваното решение. Доводи са изложени във връзка с доказателствения анализ на двете съдебни инстанции и, в частност, на въззивния съд, както и във връзка със справедливостта на наложеното на П. наказание. Иска се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивното решение и заключението му е то да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 17.ІІ.2012 год. по нохд № 5070/2010 год. на Софийския градски съд, подсъдимият Т. М. П. е признат за виновен в това, че на 5.ХІ.2009 год. в дома си на [улица] в София е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-марихуана, амфетамин и хероин – с общо тегло 200.68 гр на обща стойност 2 739,18 лева, за което и на основание чл.354а, ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено за срок от 4 години. Със същата присъда и за същото деяние – държане с цел разпространение на 5.ХІ.2009 год. по [улица]в София на 11.49 гр марихуана на стойност 68,94 лева – е признат за виновен и Д. В. Г., който, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си, за което и на основание чл.354а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК е наказан с 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено за срок от 2 години. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Възраженията в касационната жалба срещу анализа на установените факти, направен от въззивния апелативен съд, не се различават от тези във въззивната жалба срещу направения от първоинстанционния анализ на същите факти. Солидаризирайки се изцяло с приетата от СГС фактическа обстановка, апелативният съд е направил и собствен анализ на установените факти, след което, следвайки изискването на чл.339, ал.2 НПК, подробно е отговорил на всички доводи във въззивната жалба за недоказаност на обвинението против жалбоподателя П.. На свой ред ВКС споделя съображенията на въззивния съд, подкрепящи тези на първоинстанционния, за виновността на П.-и на Г. – без да намира за необходимо да ги повтаря или да ги допълва с такива, изведени от приетите за установени факти. Възражението за незаконосъобразност на въззивното решение не е подкрепено с доводи, относими към касационното основание по чл.349, ал.2 НПК – неправилно прилагане на материалния закон или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетото за установено от фактическа страна. Неясно пък остава, какви доказателства и изведени от какви доказателствени средства – вън от признанието на подсъдимия, естествено - съдилищата е следвало да установят/съберат за субективната страна на извършеното от П., което възражение пак е относимо не към материалната, а процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Неоснователно, накрая, е възражението за явна несправедливост на наложеното на П. наказание лишаване от свобода за срок, равен на минималния, предвиден в специалната материалноправна норма, при това с прилагане на условното осъждане. Всички обстоятелства, изброени в касационната жалба, са съобразени от предходните две инстанции и правилно са преценени като недостатъчни да обосноват кумулативната даденост на две от предпоставките за прилагането на чл.55 НК – многобройни или изключителни /едно или повече/ обстоятелства плюс преценката, че и най-лекото, предвидено за съответното престъпление, наказание е несъразмерно по тежест с обществената опасност на конкретното деяние и неговия извършител. Липсва в случая именно несъразмерната тежест на наказанието с високата обществена опасност на деянието – предназначени за разпространение различни наркотични вещества в значителни количества и на значителна стойност – и достатъчно данни от обиска в дома на П. за извода,че престъпната му дейност съвсем не е инцидентна, което доста обезличава ефекта от каквито и да било положителни данни за личността му. С оглед на дотук изложеното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 от 11.VІ.2012 год. по внохд № 299/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/