Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр.София, 12 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1024/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на защитниците на подсъдимите Й. С. Й. и Б. А. Н. срещу присъда № 7/30.03.2015 год. по въззивно нохд № 1109/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав. В първата жалба се поддържа, че съдебният акт е необоснован, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила при оценка на доказателствените източници и конкретно на показанията на св.М., че е нарушен закона с осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване. Във втората жалба също се съдържа искане за отмяна и оправдаване на подс.Н. по повдигнатото му обвинение. Изложени са съображения за допуснати нарушения при оценка на показанията на свидетеля М. и при вземане на решението да бъдат възприети за неверни фактически и правни изводи, което е довело до неправилното осъждане поради липса на съставомерни признаци. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Развитите доводи за необоснованост не подлежат на обсъждане в това производство, а не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилно формиране на вътрешното убеждение при решаване на въпроса за съставомерността на деянието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347 от НПК намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 29 състав с присъда № 168/17.06.2014 год. по нохд № 1659/2013 год. признал подсъдимите Н. и Й. за невиновни в това на 03.05.2012 год. в [населено място] в качеството си на полицейски орган в съучастие като съизвършители да са поискали и приели дар-банкнота от 10 евро, който не им се следва, за да извършат действия по служба. Оправдал ги по обвинението по чл.302, т.1, п р.6 вр.чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.20, ал.2 НК. Софийският апелативен съд с присъдата по въззивно нохд № 1109/2014 год. отменил присъдата на Софийския градски съд и признал подсъдимия Й. за виновен в това, че на 03.05.2012 год. в качеството си на полицейски служител поискал в съучастие като съизвършител с подс.Н. дар и приел дар-банкнота от 10 евро, който не му се следва, за да извърши действия по служба – да не констатира административно нарушение на св.М.. На основание чл.302, т.1, пр.6 вр.чл.301, ал.1, пр.1 и пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата. Оправдал го по обвинението да е приел дар в съучастие с подсъдимия Н.. Признал подсъдимия Н. за виновен в това, че на 03.05.2012 год. в [населено място] в качеството на полицейски орган в съучастие като съизвършител с подс.Й. поискал дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба – да не констатира административно нарушение по ЗДвП на св.М.. На основание чл.302, т.1, пр.6 вр.чл.301, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го по обвинението да е приел дар в съучастие с подсъдимия Й.. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Доводите в жалбите за постановяване на осъдителната присъда при съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съдът, видно от съдържанието на обжалвания акт, е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 НПК при упражняване на правомощията да постанови нова присъда съгласно изискванията по чл.339, ал.3 НПК. Подробно е изложил приетата за установена фактическа обстановка, посочил е доказателствените източници, които поотделно и в съвкупност подробно е обсъдил и оценил с оглед действителния им смисъл, изложил е убедителни съображения за доказателствената им стойност, обосновал е правните си изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението. В жалбите вниманието е насочено към неправилна оценка на показанията на св.М. и решението да бъдат възприети, въпреки противоречията и непълнотите за относими обстоятелства. Възраженията са неоснователни. От подробните съображения, които съставът изцяло споделя следва, че съдът не е допуснал нарушение на чл.107, ал.3 НПК както по отношение оценката на тези показания, така и за другите доказателствени източници, защото не е едностранна във вреда на подсъдимия и в подкрепа единствено на обвинителната теза. За да мотивира извода, че св.М. е последователен и логичен при установяване на относими обстоятелства, съдът е обсъдил подробно и задълбочено всичко, казано от него. Направил е извод, че са пряк източник на доказателства, че не са изолирани и са във взаимна връзка с останалия доказателствен материал и тяхната достоверност се подкрепя по убедителен начин. Констатирал е действително наличие на непълноти, подробно ги е посочил и е обсъдил доколко липсата на разпознаване и причината за това може да се отрази на изводите за виновност. Въз основа на анализ и цялостна оценка на наличната доказателствена съвкупност се е мотивирал убедително, че може да се изведат относими данни за авторството, за степента и вида на участие на всеки един от подсъдимите. Непълнотите е обсъдил във връзка с показанията на св.Ч., които с оглед съдържанието им, независимо че не са пряк източник на доказателства, не са лишени от доказателствена стойност. Затова съдът ги е използвал както при проверката на показанията на св.М., така и като самостоятелен източник за допълване и доуточняване на показанията на отделните им части – верен подход да преодолее непълнотата относно индивидуализация на поведението на всеки един от подсъдимите. Съпоставката с останалите доказателствени източници е дала възможност на съда да установи, че показанията на тази свидетелка са достоверни, не съдържат данни за проява на заинтересованост, преднамереност. Затова им се е доверил в пълна степен, обосновавайки се с оценката и на показанията на свидетелите – служители от дирекция Инспекторат, участвали на място пи извършване на проверката по повод сигнала, с данните, съдържащи се в аудиозаписа от подадения сигнал, фоноскопската експертиза. Съдът подробно е обсъдил и доказателствените източници, на които са основани твърденията за невиновност – показанията на св.М. и данните по дело № 17589/2012 год., образувано по акт, съставен на същата дата, на същото място, но на друго лице. След подробен и задълбочен анализ и съпоставката с останалите доказателствен източници съдът е мотивирал обоснован отказ да ги постави в основата на оправдателна присъда. Основание за това е намерил в данните, че свидетелят не е могъл по едно и също време да бъде на две различни отдалечени едно от друго места, че съвпадението на номера на две банкноти при конкретните условия не е основано на случайност, а на очевидна манипулация чрез получаване на информация, поради което за намерената в подс.Н. не може да се направи извод, че е негова лична, както и че сигнала от М. е подаден по време преди проверката на другото лице предвид съдържанието на акта, приложен по посоченото дело. Като е приел, че данните в тези доказателствени източници са изолирани и опровергани от останалите, съдът ги е приел за негодни да подкрепят по убедителен начин твърденията за невиновност и не е допуснал нарушение на процесуалните правила. С оглед на изложеното съставът намира, че не са нарушени правилата за проверка и оценка на доказателствените източници, че съдът не е проявил едностранчивост или предпочитание към тези, които подкрепят тезата на обвинителната власт и във вреда на подсъдимите. Неоснователни са доводите за нарушение на закона с осъждането на подсъдимите при условията на съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 НК. Съдът подробно е изследвал данните за конкретното поведение на всеки един, за тяхното качество като длъжностни лица, за вида на действията им по служба, включително и относно тези, които не е следвало да извършат в замяна на неследващ се дар, който са поискали – неизпълнение на задълженията им по съставяне на акт за административно нарушение. Цялостната обоснована оценка на обективното им поведение е дало основание да се приеме, че са действали като екип, че има връзка между искането и последващото получаване на дара и неизвършването на действията по служба като длъжностни лица, поради което е направен верен извод, че са осъществили състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, но строго индивидуализирано за всеки един. Този извод съдът подкрепил с убедителни правни съображения, основани на данните за наличие на всички обективни и субективни признаци на престъпленията, които съставът възприема изцяло, без да се налага да ги повтаря. Въз основа на приетите за установени фактически положения съдът е направил верен правен извод, че изпълнителното деяние е извършено и от двамата при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК и при условията на съизвършителство, защото са действали при общност на умисъла. Съзнавали са, че действат съвместно и целенасочено при искането на неследващ им се дар от св.М., за да не извършат установените по делото действия по служба. Затова и в съответствие с конкретното обективирано поведение на всеки един съдът ги е признал за виновни, осъдил ги е и им е наложил съответните наказания, с което не е допуснал нарушение на закона. В жалбите се съдържат и доводи за необоснованост, която според чл.348, ал.1 НПК не е предвидена като касационно основание за проверка. Не подлежат на проверка и обсъждане приетите за установени фактически положения, за да се преценява дали от събраните по делото доказателства не може да се направи този извод, който е направил съдът по същество и да преценява дали фактическите положения съответстват на събраните и проверени доказателства по делото, за да се определи оценката им като неправилна. Доколкото по изложените съображения съставът намира, че няма допуснати съществени нарушения както от поддържаните от страните, така и от вида на тези, които могат да бъдат определени като абсолютни основания за отмяна, доводите за необоснованост не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното за липса на поддържаните в жалбите доводи за нарушения на процесуалните правила и на закона новата присъда следва да бъде оставена в сила. На основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 7/30.03.2015 год. по въззивно нохд № 1109/2014 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ