Р Е Ш Е Н И Е № 415 София, 16 февруари 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четвърти ноември ………........... 2014 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1378 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпило искане от осъдения С. П. за възобновяване на НОХД № 1465/13 год. по описа на Врачанския районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. След възобновяването се иска да се отмени присъда № 5 от 28.01.14 год., с която е осъден по чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и „б” НК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Искането се поддържа в съдебно заседание от упълномощени защитници. Осъденият не се явява, редовно призован. Изразил е нежелание да присъства в заседанието на ВКС. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановения съдебен акт, постъпилото искане, посоченото в него основание и доводи и становищата на явилите се страни, намира следното: С атакуваната присъда П. е признат за виновен в това, че на 21.09.13 год., в [населено място], при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди, причинил на П. Я. средна телесна повреда, довела до разстройство на здравето, временно опасна за живота, поради което и на осн. чл. 131а, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и „б” НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими при условията на чл. 60, ал. 1, и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. Произнесъл се е по направените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана или протестирана пред окръжния съд. Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Осъденият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Като процесуално нарушение в искането се твърди, че прокурорът е бил заинтересован от изхода на делото, тъй като е имал лични отношения към П. на базата на омраза, поради което е поискал да ръководи процеса. Такива данни по делото не са налични, а твърдението не е подкрепено с конкретни доводи. От друга страна, в проведеното съдебно заседание съдът е разяснил правата на П. като подсъдим. Той не е направил отвод на участващия в производството прокурор Р. К.. В искането се сочи, че след като П. е признал вината си на досъдебното производство, прокурорът незаконосъобразно е отказал на защитата да внесе в съда споразумение по глава ХХІХ за решаване на делото, с което са нарушени правата на осъдения. Такива данни по делото не са налице, доколкото такова искане устно или писмено по реда на чл. 229 НПК не е направено от П. или неговия защитник, видно от протокола за предявяване на разследването, приложен на л. 103 от досъдебното производство, поради което прокурорът не може да бъде винен, че не е внесъл предложение за споразумение за решаване на делото, съгласно чл. 242, ал. 1 НПК, а е повдигнал обвинение с обвинителния акт. За постигане на такова споразумение се изисква съвпадане на волята и на двете страни, каквото по делото явно не е постигнато. При това, прокурорът не е пренебрегнал задълженията си в производството, а правата на осъдения като обвиняем по чл. 55 НПК, съответно подсъдим, не са нарушени. Във връзка с посоченото, искането на С. П. е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради което не е реализирано основание за възобновяване на делото. Видим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Е. П. за възобновяване на НОХД № 1465/13 год. по описа на Врачанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................