Ключови фрази


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 195

София, 16.12. 2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

при секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1126 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Г. чрез пълномощника й адвокат В. Д. против решение от 18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2577 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Б състав, с което е обезсилено решение от 16.11.2017 г. по гр.д. № 7881/2016 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд..
С. С. И. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационната жалба, евентуално поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С определение № 340 от 25.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: кой е надлежния съд да се произнесе по искане по чл.249 ГПК и какви са правомощията на въззивната инстанция при неприключило производство по чл.249 ГПК.
Въпросът е относим към настоящия спор, образуван по искова молба на С. С. И. против Р. Т. Г. за заплащане на сумата 6581.35 евро, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. на апартамент в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] за който страните са носители на вещното право на ползване, за периода 1.10.2009 г. – 17.03.2014 г. Искът е отхвърлен от районния съд с решение от 16.11.2017 г. С молба от 29.11.2017 г. С. И. и Р. Г. са заявили, че са се спогодили и са поискали да се прекрати производството по делото. С разпореждане от 4.12.2017 г. районният съд е приел, че искането следва да бъде разгледано от въззивния съд при евентуално обжалване на решението. Въззивното производство е образувано по жалба на С. И. от 5.12.2018 г. Софийски градски съд е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото, тъй като С. И. не поддържа изявлението си за прекратяване на делото, а изрично заявява, че поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Разглеждайки жалбата въззивният съд е счел, че районният съд е дал неправилна правна квалификация на спора /чл.31, ал.2 ЗС/, което е довело до постановяване на недопустимо решение и го е обезсилил и върнал делото за ново разглеждане при квалификация чл.59 ЗЗД.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В практиката на ВКС по определение № 280 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д. № 907/2016 г., IV г.о. е дадено следното тълкуване: След постановяване на съдебното решение, но преди то да влезе в сила, страните по спора, могат да заявят, че са се спогодили и желаят да се прекрати делото. За уважаването му са необходими следните предпоставките са: 1. невлязло в сила решение, а то е такова и, когато подлежи на обжалване и в срок е подадена жалба срещу него – тя поражда суспенсивен ефект и е пречка решението да влезе в сила и 2. заявление, изхождащо от всички страни по делото, че са се споразумели – касае се за извънсъдебна спогодба, същата не подлежи на одобрение от съда, поради което и ефекта от обезсилването на решението е като при отказ от иск. Компетентен да се произнесе по чл.249 ГПК е съдът, пред който се поставя разрешаваният въпрос - когато първоинстанционният съд остави въззивната жалба без движение с указания за поправянето й, висящността на делото вече е пренесена пред въззивната инстанция, но първоинстанционният съд разрешава въпроса за редовността на въззивната жалба, произнася се по молби за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, за предоставяне на правна помощ, за обезпечение на иска, за замяна на обезпечителна мярка по допуснато обезпечение. Ако искането за прекратяване на производството и обезсилване на решението поради спогодба е сторено пред по-горна инстанция, след администриране на редовна жалба и размяна на книжа и пренасяне на спора пред нея, втората инстанция е компетентна да се произнесе, но я разглежда като отказ от иска, сторен от ищеца по делото, без да се интересува от съображенията, поради които той десезира съда, или при постигната съдебна спогодба от страните, която съдът одобрява след преценка по чл.234 ГПК. По чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановено от него решение, в изключение от правилото по чл.246 ГПК за неотегляемост на решението от съда, който го е постановил, след като го е обявил.
Посоченото тълкуване се споделя и от настоящия съдебен състав и следва да намери приложение и по настоящото дело.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е процесуално недопустимо. При наличие на волеизявление на страните по чл.249 ГПК се погасява процесуалното правоотношение и отпадат правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Нормата на чл.249 ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/ съгласно което предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие се определя от страните. В случая страните по делото са десезирали първоинстанционния с молба по чл.249 ГПК. Районният съд е дължал произнасяне по молбата и ако я намери за основателна е следвало да обезсили решението си от 16.11.2017 г. Ако счете молбата за неоснователна и откаже да я уважи, следва да укаже на страните, че отказът му подлежи на самостоятелно обжалване /в този смисъл определение № 575/25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 347/2011 г. на I г.о. на ВКС/. Само ако отказът да се уважи молбата по чл.249 ГПК влезе в сила, подадената след молбата по чл.249 ГПК въззивна жалба би се явила процесуално допустима и би подлежала на разглеждане.
Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на Софийски районен съд за произнасяне по молбата на страните по чл.249 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство С. С. И. дължи възстановяване на направените от Р. Т. Г. разноски за касационното обжалване. Касаторката е заплатила 140.22 лв. държавна такса и възнаграждение на адвокат В.Д. в размер на 600.00 лв. с ДДС. В отговора на касационната жалба ответникът по нея е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно., тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и 100 лв. ДДС е под минималния размер от 600 лв. по чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от 9.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2577 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-Б състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 25-ти състав за произнасяне по молба вх. № 5179807 от 29.11.2017 г. на С. С. И. и Р. Т. Г. по чл.249 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН [ЕГН] с адрес за връчване на книжа: [населено място], [улица] да заплати на Р. Т. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес] разноски за касационното производство в размер на 740.22 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: