Р Е Ш Е Н
И Е
№ 298
София,09.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 474 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Ш. и по касационна жалба на О. слубжа “З”-гр. Ш. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 05.12.2008г. по гр.д. №621/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено по отношение на ОСЗ-гр. Ш. и О. Ш. правото на наследниците на И. Д. А. на възстановяване на собствеността върху 70 дка земеделски земи в землището на с. Т.,О. Ш. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С определение №435/17.06.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса наличието на кои релевантни факти следва да бъде установено в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ,за да се приеме,че са налице предпоставките за признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи на наследниците на лица,оземлени по реда на ЗТПС с оглед разпоредбата на чл.9 от У. за опрощаване на задълженията и за реда на събиране на банковите вземания /обн. Изв.бр.5/15.01.1957г./.
Касаторът О. Ш. поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е достатъчно в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да бъде установено,че едно лице е било оземлено по реда на ЗТПС и да липсват доказателства да е отземлено, за да се приеме,че наследниците му имат правото да искат възстановяване на собствеността. Поддържа,че неправилно е прието,че не следва да се установява придобиване на собствеността по реда на чл.46 ЗТПС. Изразява становище,че с оглед разпоредбата на чл.9 от У. за опрощаване на задълженията и за реда за събиране на банковите вземания доказателства за изплащане на дължимите вноски за имота не следва да бъдат представяни само ако е установено,че наследодателят е станал член-кооператор до 31.03.1957г.,което обстоятелство по делото не е доказано. Поддържа също така,че протоколът за оземляване сам по себе си не установява принадлежност на правото на собственост при липса на декларация от 1949г.,липса на отбелязвания за собствеността в емлячния регистър,респ. липса на доказателства имотите да са били внесени в ТКЗС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен,като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касаторът ОСЗ-Ш. поддържа,че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа,че представеният по делото протокол за оземляване на наследодателя И не е достатъчно доказателство за притежаване правото на собственост върху процесните земи,а доказва само правото на владение и ползуване,тъй като чл.46 ЗТПС предвижда да бъде издаден акт за поземлена собственост след изплащане на дължимата от оземления сума,с което се придобива собствеността. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба М. Х. И. и И. Х. М. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ М. Х. И. и И. Х. М. са предявили иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на И. Д. А.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представеният по делото протокол на ТПС комисия от 03.10.1947г.,с който на основание чл.33 и сл. ЗТПС наследодателят е оземлен в землището на с. Т. със 70 дка работна земя-парцел ****,кв.9 е достатъчно доказателство, за да бъде уважен предявеният иск. Прието е,че след като чл.10,ал.11 ЗСПЗЗ предвижда възстановяване правата на лицата,оземлени по ЗТПС,вкл. и на тези,които не са изплатили частично дължимите вноски,с изключение на отземлените,то законът не изисква оземленият стопанин да е придобил правото на собственост върху предоставената му земя с акт за поземлена собственост по чл.46 ЗТПС. С оглед на това и при липса на доказателства наследодателят И да е бил отземлен е прието,че в полза на наследниците му е възникнало правото на възстановяване на собствеността върху полски имот от 70 дка в землището на с. Т..
По въпроса наличието на кои факти следва да бъде установено,за да се приеме,че са налице предпоставките за признаване право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи на наследници на лица,оземлени по реда на ЗТПС,вкл. с оглед разпоредбата на чл.9 от У. за опрощаване на задълженията и за реда на събиране на банкови вземания /обн. Изв.бр.5/15.01.1957г./ настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.10,ал.1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи може да бъде възстановено само ако се установи,че лицето,което е заявило имотите за възстановяване или неговият наследодател са притежавали правото на собственост върху тези имоти преди образуване на ТКЗС или ДЗС. По реда на ЗСПЗЗ следователно се възстановява правото на собственост само на лицата,които са притежавали правото на собственост върху имотите към момента на образуване на ТКЗС,респ. на техните наследници. Предвидени са и изключения от това правило,но за да се приеме,че е налице някоя от специалните хипотези на възстановяване на собствеността,следва да се установи по категоричен начин наличието на всички предпоставки,които законът предвижда.
Разпоредбата на чл.10,ал.11 ЗСПЗЗ предвижда,че се възстановява правото на собственост и на лицата,оземлени по ЗТПС,включително и на тези,които частично не са изплатили дължимите вноски,с изключение на отземлените. Възстановяването на собствеността при наличие на протокол на ТПК-комисия за оземляване следователно не е безусловно,т.е. само по себе си наличието на такъв протокол не е достатъчно,за да се приеме,че са налице предпоставките за възстановяване на собствеността. Следва да се извърши преценка и на обема права,които оземленото лице е придобило с оглед разпоредбите на ЗТПС и У. за опрощаване на задълженията и за реда за събиране на банкови вземания /обн. Изв.бр.5/15.01.1957г./. Този извод се налага с оглед разпоредбите на ЗТПС,както и с оглед разпоредбата на чл.10,ал.11 ЗСПЗЗ съгласно която на лицата,които не са изплатили вноските при оземляване поне частично правото на собственост не може да бъде възстановено.
Разпоредбата на чл.43 ЗТПС предвижда,че оземлените заплащат дадените им земи по определени оценки,а след като изплатят напълно дадените им земи,от дирекция за земята им се издават актове за поземлена собственост по реда на чл.46 от същия закон. Правото на собственост оземлените лица придобиват с издаване на акт за поземлена собственост. Ако такъв акт е бил издаден,то оземленото лице е придобило правото на собственост върху земеделските земи,което следва да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ. При липса на такъв акт обаче правото на собственост може да бъде възстановено само ако се установи изплащане на вноските за оземляване поне частично,доколкото по реда на У. за опрощаване на задълженията и за реда за събиране на банкови вземания /обн. Изв.бр.5/15.01.1957г./ неплатените вноски са били опростени ако оземленото лице е станало член на ТКЗС до 31.03.1957г.,каквато възможност изрично е предвидена в чл.9 от указа. За да се приеме,че са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,с които едно лице е било оземлено по реда на ЗТПС,по делото следва да се установи не само фактът на оземляване,но и фактът на издаване на акт за поземлена собственост по реда на чл.46 ЗТПС или фактът,че това лице е станало член на ТКЗС преди 31.03.1957г.,в който случай неплатените вноски са опростени.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
След като по делото е установен само фактът,че наследодателят И е бил оземлен /протокол №11/03.10.1947г. на ТПС-комисия/,но липсват доказателства за посочените в протокола за оземляване 70 дка земеделски земи да е съставен акт за поземлена собственост,нито имотите да са били записани на негово име в емлячен регистър,нито е установено наследодателят да е станал член на ТКЗС преди 31.03.1957г. или да е изплатил поне частично вноските за земите,с които е бил оземлен,неправилно въззивният съд е приел,че неговите наследници имат правото да искат възстановяване на собствеността с оглед разпоредбата на чл.10,ал.11 ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано,тази разпоредба не предвижда безусловно възстановяване правото на собственост на лицата,които са били оземлени по реда на ЗТПС. При липса на доказателства за изплащане поне на част от вноските,определени по реда на чл.43 ЗТПС или на доказателства оземленото лице да е станало член на ТКЗС преди 31.03.1957г. не може да се приеме,че са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост. Постановеното от въззивния съд решение е неправилно. По реда на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това предявеният от М. Х. И. и И. Х. М. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ иск бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 05.12.2008г. по гр.д. № 621/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. И. и И. Х. М. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ срещу О. с. “З”-гр. Ш. и при участие в производството на О. Ш. иск за признаване за установено правото на възстановяване на собствеността на наследниците на И. Д. А. ,починал на 08.04.1962г. върху земеделска земя с площ от 70 дка, находяща се в землището на с. Т.,О. Ш. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Х. И. и И. Х. М. да заплатят на О. Ш. сумата 500лв. /петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: