О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 618 София, 27.10.2017 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2086/2017 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на Ц. П. В. от [населено място] и Стойка С. В. от [населено място], [община] против определение № 125 от 22.03.2017г. по ч. т. д. № 81/2017 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 1338 от 15.12.2016 г. по т. д. № 476/2014 г., с което са оставени без уважение депозираните от същите лица молби от 01.12.2016 г. за освобождаване от държавна такса по подадените от тях въззивни жалби. Частните касаторки твърдят неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Според тях, въззивният съд е счел за недоказани предпоставките за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса, без да обсъди задълбочено данните от подписаните от тях под страх от наказателна отговорност декларации и без да извърши съпоставка на декларираните от страните доходи с размера на държавната такса, като същевременно е направил изводите си относно възможността за заплащане на същата на базата на предположения – че Ц. В. получава доходи от заеманата от нея длъжност „управител” на няколко търговски дружества, а Стойка В. – че получава доходи като съдружник в няколко търговски дружества, както и че би могла да реализира доходи и от недвижимия имот, в който е съсобственик. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, частните касаторки поставят следните въпроси: „1. Качеството управител/съдружник в търговско дружество презюмира ли наличието на доходи за това лице вследствие на осъществяваната от дружеството търговска дейност; 2. С какви доказателствени средства се удостоверява имотното състояние на ищеца и към кой момент това имотно състояние е от значение с оглед преценката на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК; 3. Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса”. В подкрепа на заявеното основание са представени множество определения на касационната инстанция, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответникът по частните касационни жалби – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частните касационни жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд, с което е отказано освобождаване на Ц. П. В. и Стойка С. В. от заплащане на държавна такса по подадените от тях въззивни жалби, Бургаски апелативен съд е споделил извода на първата инстанция, че материалната обезпеченост на същите е достатъчна, за да позволи заплащането на дължимата държавна такса. В тази връзка решаващият състав е взел предвид данните, съдържащи се в представените от молителките декларации за гражданско и имуществено състояние, установяващи, че: жалбоподателката Ц. В. е на 39 години, неомъжена, има дете на 4 години, получава месечен доход 420 лв. като управител на [фирма], а жалбоподателката Стойка В. е на 64 години, разведена от 2002 г., получава пенсия в размер на 410 лв., притежава ѕ ид. части от недвижим имот – къща в [населено място]. Като недоказано съдът е счел твърдението на последната, че се грижи за дъщеря Х. П. В., която е инвалид и получава 120 лв. социална пенсия. От служебна справка в Търговския регистър решаващият състав е установил, че Ц. В. е управител не само на посоченото от нея търговско дружество, но и на още две други дружества, които не са в производство по несъстоятелност – [фирма] и [фирма] и че Стойка В., освен в [фирма] (в несъстоятелност), има участие и в още едно дружество – [фирма], което не е в производство по несъстоятелност. При посочените данни въззивният съд е направил предположение, че жалбоподателките получават и други, освен декларираните от тях доходи, съответно – Ц. В. получава възнаграждение като управител на още две търговски дружества, а Стойка В. – доходи от [фирма], за което липсват данни да е неплатежоспособно, както и доход от съсобствения й имот в [населено място]. Настоящият състав намира, че по отношение на поставените от частните касаторки втори и трети въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато, доколкото същите са относими към правилността на въззивния акт, но следва да бъде допуснато по първия въпрос, по отношение на който е осъществено както общото изискване да е обусловил изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 534 от 04.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. Според посочената практика, без да са изяснени обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, участието на молителя в търговски дружества не е основание за отказ същият да бъде освободен от заплащане на държавна такса. В случая решаващият състав се е отклонил от тази практика, като е направил предположение, че жалбоподателката Ц. В. получава доходи като управител и на още две търговски дружества – [фирма] и [фирма], а жалбоподателката Стойка В. – че получава доходи от дружеството, в което е съдружник – [фирма]. Следователно, съдът е приел за установени обстоятелства, имащи значение при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, които не са установени със съответните доказателства. Освен това, решаващият състав е счел за недоказано твърдението на жалбоподателката Ц. В., че получава издръжка от бащата на своето дете, а жалбоподателката Стойка В. – че се грижи за дъщеря-инвалид, която получава социална пенсия в размер на 120 лв. и че притежаваният от нея съсобствен недвижим имот в [населено място] е възбранен, без да им даде указания за установяване на тези техни твърдения. Същевременно, въззивният съд не е взел предвид и представения пред него протокол от 16.04.2015 г. по изп. д. № 793/2013 г. на ЧСИ М. С.-Ц., с район на действие Поморийски районен съд, от който е видно, че срещу жалбоподателката Стойка В. е висящо изпълнително дело за събиране на вземания на [фирма], [фирма] и ТД НАП – Б., възлизащи на значителни суми, по което е постъпила сума за разпределение 1 120.40 лв. от наложен запор върху пенсията на лицето. С оглед на всички данни по делото относно гражданското и имуществено състояние на двете жалбоподателки, настоящият състав приема, че същите не са в състояние да заплатят дължимата по подадената от тях въззивна жалба държавна такса в размер на 8 631.94 лв. Доколкото получаването на издръжка от Ц. В. за малолетното й дете и полагането на грижи от Стойка В. за дъщеря-инвалид, респ. размерът на получаваната от същата социална пенсия, са обстоятелства, които не могат да се отразят на извода за финансовите възможности на жалбоподателките, липсва необходимост от връщане на делото на въззивния съд за събиране на доказателства в тази насока. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 125 от 22.03.2017г. по ч. т. д. № 81/2017 г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение № 1338 от 15.12.2016 г. по т. д. № 476/2014 г. на Бургаски окръжен съд. ОСВОБОЖДАВА Ц. П. В. от [населено място] и Стойка С. В. от [населено място], [община] от заплащане на държавна такса по подадените от същите въззивни жалби срещу решение № 398 от 29.09.2016 г. по т. д. № 476/2014 г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за администриране на въззивните жалби. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: