Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. София, 17 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ, наказателно дело № 1017 по описа за 2014 г., при изготвяне на мотивите на решението на основание чл.33, ал.5, изр.2-ро от НПК съобразно становището на мнозинството от съдебния състав от съдия Николай Дърмонски, за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1120/2013 г. по описа на Районен съд – Шумен на главния прокурор на Републиката с наведено основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на постановената по него присъда № 135/29.11.2013 г. Изложени са доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – противоречие между диспозитив и мотивите на присъдата. Иска се на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, след отмяната, делото да се върне за ново разглеждане от районния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменена присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание осъденият К. Б., въпреки предоставената му от съда възможност, не се явява и не взема становище по така депозираното искане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането е направено от компетентния орган по чл.420, ал.1 от НПК и е постъпило в първоинстанционния съд в шестмесечния срок по чл.421, ал.1 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : С присъда № 135/29.11.2013 г. постановена по НОХД № 1120/2013 г. по описа на районен съд – Шумен, ХІ състав подсъдимият К. Р. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на „осем месеца лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. В мотивите на присъдата обаче е отразено, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание от „една година и шест месеца лишаване от свобода”, което съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК „съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода”. Константна е съдебната практика, че противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, когато не става ясно каква е действителната воля на съда, в случая на какво се дължи разликата от 4 месеца лишаване от свобода, която може да се дължи не само на неправилно изчисляване. Същевременно с това – съобразно разпоредбата на чл.348, ал.4 от НПК, констатирано съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на постановения съдебен акт само когато същото може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото. В настоящия случай, при връщане на делото за ново разглеждане, предвид липсата на искане от главния прокурор за утежняване на положението на осъдения чрез увеличаване на размера на наказанието му, районният съд не би могъл да наложи по-тежко наказание от определения в диспозитива на присъдата такъв, а именно - осем месеца лишаване от свобода, с оглед на забраната за влошаване на положението на подсъдимия при липса на съответен протест, в случая искане на оправомощения прокурор (чл.426 вр.чл.355, ал.2 вр.ал.1, т.2 и 3 от НПК). Ето защо, въпреки констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, при връщане на делото за ново разглеждане би се стигнало единствено до преповтаряне на съдопроизводствените действия, без постигане на какъвто и да било по-различен от настоящия резултат по отношение на вида и размера на дължимото се на осъдения наказание. Съществува, разбира се, възможността при новото разглеждане на делото осъденият да бъде наказан по-леко и дори – оправдан. За такъв изход на делото обаче ВКС не вижда никакво основание, още повече, ако го виждаше, би могъл и сам да извърши такава промяна (наличието на съществено нарушение на процесуалните правила не е непреодолима пречка ВКС да упражни такова правомощие – вж напр.р. 12/85 г.-ОСНК, Сб., стр.151, което е постановено при отменена, но сходна в обсъжданата насока със сегашната уредба; вж и р. 549/08-09-І, Бюл.8/09). Всъщност, от съображенията, изложени в искането на главния прокурор, но при липсата на доводи в подкрепа на основание и по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК за занижен размер на така посоченото в диспозитива на присъдата наказание от 8 месеца лишаване от свобода, оплакването се свежда само до неправилното приложение на предвидената в чл.58а, ал.1 от НК редукция на същото заради развилото се съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. То може да бъде изяснено, като на основата на постановеното в диспозитива на присъдата, търпяно и защитено от забраната за отежняване на положението на осъдения (чл.355, ал.2 от НПК - reformatio in pejus) се посочи тук, че е постигнато при намаляване с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК наказание от 1 година лишаване от свобода, което е минимумът на предвиденото в чл.206, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за това престъпление и е в синхрон със съображенията на районния съд за липсата на условията за определяне на наказанието на основание чл.55 от НК под този минимум. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав в неговото мнозинство да приеме, че искането на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 1120/2013 г. по описа на районен съд-Шумен и отмяна на постановената по него присъда следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното на основание чл.424, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 135/29.11.2013 г., постановена по НОХД № 1120/2013 г. по описа на районен съд – Шумен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Румен Петров Не съм съгласен с мнението на мнозинството от състава, че искането за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената присъда, макар да е допустимо, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК присъдата съставлява безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са последователни и логически свързани. Диспозитивът е логическо продължение на мотивите и между тях не може да съществува противоречие, включително и по отношение размера на наложената санкция. Когато в мотивите на присъдата са изложени съображения за един размер на наказанието, а с диспозитива е определен друг, изискването за логическа цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. Констатираното в случая несъответствие между диспозитив и мотиви на присъдата представлява класическо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 вр. с ал.1 т.2 от НПК. Същото е и отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на районния съд. В случая е без значение, че Главният прокурор не е поискал увеличаване размера на наложеното наказание. Това е негова, предоставена му от закона, възможност и след като не се е възползвал от нея, очевидно се е съгласил с размера на така определеното наказание. В конкретния казус целта е да бъде отстранено единствено противоречието между отделните части на присъдата, тъй като не може да се разбере действителната воля на съда. При новото разглеждане на делото съдът би следвало да се съобрази със забраната за утежняване положението на подсъдимия и максималният размер на наказанието би бил осем месеца, но съдът би могъл да достигне и до друг отговор на въпросите по чл.301 от НПК. Съдия: Румен Петров