2 Р Е Ш Е Н И Е № 570 София, 06 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора: Пенка Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1778 по описа за 2013 година Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 316/2013 г. на Окръжен съд-гр.Русе е подадена жалба от частния обвинител Д. Д., с оплаквания за нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник. Подсъдимият И. И. и защитника му, редовно призовани, не са взели участие по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище въззивната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде оставена в сила, а жалбата на частния обвинител като неоснователна, без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 04.07.2013 г., постановена по внохд № 316/2013 г. е отменена частично присъда по нохд № 473/2013 г. и подсъдимия И. И. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.183 НК за периода 01.03.2009 г. до м.май 2009 г., който период е част от периода м.март 2009 г. до м.септември 2010 г., за което подсъдимия е признат за виновен с първоинстанционната присъда. Отменена е и присъдата в оправдателната й част, за периода м.октомври 2010 г. до м.ноември 2012 г. и подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.183 НК, в периода 01.10.2010 г. до 30.11.2012 г. или за 26-месечни вноски по 50.00 лева - общо за 1300 лева. В останалата й част за периода м.юни 2009 г. до м.септември 2010 г. и относно наказанието три месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ. По отношения на оплакванията за нарушение на закона в жалбата се твърди - неправилно инстанционните съдилища са приели, че подсъдимият дължи за инкриминирания период по 50.00 лева, а не по 80.00 лева издръжка на детето си. Неправилен бил извода, че 80.00 лева не се дължат, тъй като подсъдимият не знаел за влязлото в сила решение по гр.д. № 7114/2009 г. на Районен съд-гр.Русе, с което е увеличен размера на издръжката от 50.00 лева на 80.00 лева. В същото време подсъдимият работел, бил му наложен запор и той от работодателя си разбрал, че дължи 80.00 лева, а не 50.00 лева. Възразява се и срещу неправилното частично оправдаване на подсъдимия за различни периоди от време, за което нямало основание. Иска се присъдата да бъде отменена в оправдателната й част и подсъдимия да бъде признат за виновен за целия период от време, фиксиран в обвинителния акт. Претендира се и явна несправедливост на наказанието, което произтичало от неправилното приложение на чл.66, ал.1 НК. Доводите са неоснователни. Правени са и пред въззивния съд и след като са обсъдени, законосъобразно са оставени без последици. Въззивният съд, при проверка на атакуваната пред него от частното обвинение първоинстанционна присъда е изяснил след съобразяване на доказателствата по делото правилно и безпротиворечиво всички обстоятелства от значение. Изчистил е всички спорни моменти по делото, като правилно е приел, че за периода след влизане в сила на решението на гражданския съд за увеличената от 50.00 лева на 80.00 лева издръжка, за което увеличение категорично е установено по делото, че подсъдимият не е знаел, то безспорно се дължат първоначалните 50.00 лева, а не както е приел първостепенният съд, че не се дължи нищо. В този смисъл жалбата на частното обвинение е взета предвид, а претендираното сега няма как да намери удовлетворение, тъй като това, че работодателят на подсъдимия е изпълнявал запор за дълг от 80.00 лева не значи, че подсъдимия знае за влязлото в сила решение по гражданското дело за увеличение на издръжка. Въззивният съд изключително подробно е мотивирал, кои периоди от време от инкриминирания с обвинителния акт период подсъдимият не е изпълнил задължението си, след като е бил осъден с влязло в сила на 29.01.2008 г. решение по гражданско дело № 3489/2007 г. на Русенския районен съд решение, да издържа свой низходящ - детето Д. И., в размер на повече от две месечни вноски. Преповтарянето на фактическите изводи е неоправдано в касационното решение, а и не се оспорват от повереника. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което не е и мотивирано достатъчно убедително. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е в предвидения в закона минимум, правилно с приложението на чл.66, ал.1 НК и е достатъчно и справедливо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна и правилна, при спазване на процесуалните правила, а жалбата на частния обвинител изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда, постановена по внохд № 316/2013 г. на Окръжен съд-гр.Русе, с която е отменена частично присъда по нохд № 473/2013 г. на Районен съд-гр.Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: