О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 577 София, 15.09.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. дело № 176/2014 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. И. и М. А. И., [населено място] срещу определение № 2633 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. № 3310/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.08.2013 г. по гр. д. № 7330/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение като неоснователно искането на ищците за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. Частните жалбоподатели поддържат, че постановеното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният и въззивният съд неправилно са преценили предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени следните въпроси: 1. Необходимо ли е извършване на съпоставка и съобразяване от съда между доходите на лицето и дължимата държавна такса и 2. Размерът на държавната такса релевантен ли е при преценката на съдията за допускането на освобождаване от държавна такса, като се поддържа становище за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Представят съдебна практика в защита на своите твърдения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред Софийски градски съд е предявен от С. С. И. и М. А. И., и двамата от [населено място], иск за осъждане на „Г., П. и партньори” О., [населено място] да им заплати сумата от общо 939 386,48 лв., от които 801 890,30 лв. главница и 137 496,18 лв. лихва. В исковата молба ищците са поискали на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъдат освободени от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 02.08.2013 г. Софийски градски съд е оставил без уважение особеното искането на ищците за освобождаване от държавна такса, като е преценил въз основа на представените декларации, че ищците разполагат със средства, с които биха могли да заплатят дължимата държавна такса по делото. Въззивният съд е потвърдил така постановеното разпореждане, като също е счел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищците от държавна такса, тъй като е преценил, че С. И., самоопределящ се като „трайно безработен”, е в трудоспособна възраст и получава доходи от наем в размер на 5 099,64 лв. годишно, а М. И., въпреки представеното експертно решение за загубена работоспособност, получава доходи от наем в размер на 15 298,92 лв. годишно и пенсия 298 лв. месечно. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Предвид изложените от касатора доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане. По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса. В противоречие с трайноустановената практика, съдът независимо от представените доказателства е приел, че получаваните от ищците доходи не позволяват същите да бъдат освободени на основание чл.83, ал.2,т.1 ГПК от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 35 575.46 лв., която многократно надхвърля получаваните от тях годишни доходи. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по отношение на заявителите - частни жалбоподатели са налице основанията за освобождаването им от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следователно определението на Софийски апелатвине съд и разпореждането на Софийски градски съд следва да бъдат отменени и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2633 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. № 3310/2013 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2633 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. № 3310/2013 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява: ОСВОБОЖДАВА С. С. И. и М. А. И., [населено място] от внасяне на държавна такса по по гр.д..№ 7330/2013 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: