1 Р Е Ш Е Н И Е № 610 София, 13 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 604 /2010 г. Делото е образувано по касационна жалба от адвокат Г. И. С. - упълномощен защитник на подсъдимия Х. А. К., против въззивно решение от 6 юли 2010 г. по внохд№ 236/2010 г. на Апелативен съд[населено място] с касационни основания по чл.348, ал.1 ,т.1 – 2 НПК, за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, изразени в следното: - неправилно съдът е приел, че подсъдимият като пълномощник на собственика на ТД е данъчен субект, той не е осъществявал търговската дейност на дружеството и не е водил счетоводството му; - неправилно съдът е приел, че дневникът за покупки – единият от инкриминираните документи, имал качеството на документ въобще, а вторият инкриминиран документ – месечната справка – декларация имала качеството на счетоводен документ; - в нарушение на чл.14,ал.1 НПК не са обсъдени част от доказателствата – протокол за предаване на счетоводната документация от подсъдимия на новия собственик на капитала на дружеството, както и не е взет предвид факта, че фактурите за извършените сделки не са открити; - не е доказан умисълът за извършване на престъплението. Иска оправдаване на подсъдимия Х. К. или връщане делото за ново разглеждане в стадия пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимият К. се явява лично и с адвокат В. М. – упълномощен защитник. Защитата на подсъдимия от предходната инстанция - адвокат С., както и адвокат Т. М. не се явяват, редовно призовани, без да са посочили уважителна причина за неявяването си. Постъпила е писмена защита от адвокатите М. и М., в която поддържат и развиват доводите в жалбата. Устно, в съдебното заседание защитата поддържа искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, тъй като той не е субект на данъчни задължения. Ревизиите са извършени извън срока, предвиден за тях, поради което актовете във връзка с тях са негодни доказателствени средства в наказателното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл.14 НПК. Присъдата и решението не почиват на предположения, а на годни и относими към предмета на доказване доказателствени средства. Липсата на фактурите, отразени в дневника за покупки и в справката-декларация, потвърждава, че тези данни не отразяват реални сделки и разкрива не само нередовно воденото счетоводство на фирмата. В последната си дума подсъдимият иска оправдаване или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция , тъй като обвинението е недоказано. Той не е осъществяват търговската дейност на дружеството и не следва да отговаря за данъчни задължение на дружеството. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като провери данните по делото и съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на касационна проверка, прие следното: Касационната жалба на защитата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 106 от 7.04.2010 г., постановена по НОХД №848/2009 г. на Старозагорския окръжен съд подсъдимият Х. А. К. е признат за виновен в това, че през периода 01.05.2005 г. - 14.06.2005 г., в гр.Стара Загора, като представляващ [фирма] –гр.Стара Загора, Б. 123564871, укрил данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 60 740,00 лева, като с тази цел е водил счетоводна отчетност на [фирма]-[населено място] и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание - месечна справка декларация по ЗДДС, съответния дневник за покупки, в който са описани фактури, в които невярно е документирано, че са получени доставки с описаните в тях стоки и услуги и е бил платен начисления ДДС, както следва: за данъчен период 01.05.2005 г.- 31.05.2005 г. е изготвил справка-декларация по ЗДДС вх.№ 906266/14.06.2005 г. и съответния дневник за покупки с фактури за покупки от доставчици, както следва: № 1384 от 11.05.2005г. от доставчик [фирма] с дан.основа в лева 32 000,00 лв. и ДДС 6 400 лв.; № 352/12.05.2005г. от доставчик [фирма] за 37 500,00лв. с ДДС 7 500 лв.; 353/13.05.2005 от същия доставчик [фирма] за 38 500,00лв.,с ДДС 7 700,00; №354/14.05.2005 от дост. [фирма] за 40 000,00 лв., с ДДС 8 000,00лв.; № 355/16.05.2005 от [фирма] за 39 500,00 лв., с ДДС 7 900,00лв.; №356/17.05.2005 от [фирма] за 38 200,00, с ДДС за 7 640,00 лв. ; № 357/ 18.05.2005г. от [фирма] за 39 000,00 лв., с ДДС за 7 800,00лв.; №362/ 24.05.2005, изд. от [фирма] за 39 000,00 лв. и ДДС в размер на 7 800,00 лв. , или общо доставки за 303 700,00лв. с ДДС в размер на 60 740,00 лв. в резултат на което приспаднал неследващ се данъчен кредит от недействителни сделки в размер на 60 740,00 лева, поради което и на основание чл. 257, ал.1, вр. с чл. 256, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 55, ал. З НК съдът не е наложил на подсъдимия Х. А. К. - кумулативно предвиденото в закона за престъплението наказание глоба. Съдът е отложил, съгласно чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ОСЪДИЛ го е основание чл.189 от НПК да заплати направените разноски по делото в размер на сумата от 2 125,18 лв. С въззивно решение от 6 юли 2010 г. по внохд № 236/2010 г. на Апелативен съд[населено място], образувано по жалба от защитата на подсъдимия, съдът е потвърдил изцяло присъдата. Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е възприета и от въззивната инстанция. Апелативният съд е отговорил изчерпателно, убедително и аргументирано на доводите и оплакванията във въззивната жалба и е извършил цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда. Както и пред П., защитата изтъква същите оплаквания пред ВКС, основно акцентиращи върху тезата за несъставомерност на инкриминираното деяние при така установените фактически обстоятелства на обвинението. Оспорва се качеството на подсъдимия, който не е субект на инкриминираното деяние, тъй като е пълномощник , а не собственик на фирмата и не е данъчно задължено лице. Оспорва се и правната природа на инкриминираните документи – дневника за покупки и справките-декларации. ВКС напълно споделя мотивите на П. в отговор на тези доводи. Същото се отнася и до другите две възражения в касационната жалба – относно недоказаност на умисъла и необсъждане на част от доказателствата по делото, вкл. факта на неоткриване на фактурите. Вярно е тъкмо обратното. Апелативният съд изключително задълбочено, прецизно, аргументирано и добросъвестно е проверил и оценил всички доказателства и в съответствие с фактическата и правна логика е приел за установено инкриминираното деяние и авторството му от подсъдимия. Правилни са изводите и за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за извършването именно на укриване на данъчни задължения. Поради което, възраженията в жалбата се явяват самоцелни, неподкрепени от доказателствата по делото и неоснователни. Фактическите обстоятелства, приети за установени сочат , че към м.май.2005 г.- т.е. инкриминирания период , както [фирма], така и [фирма] В. Т. и [фирма] В. Т., не са разполагали с материална и кадрова обезпеченост, необходима за извършване на сделките, осчетоводени с обсъжданите фактури. По делото от наличните счетоводни документи на [фирма] е прието за установено, че те не съдържат процесните фактури, както не съдържат и другите първични документи, които са свързани с основанието за съставянето на инкриминираните фактури. Установено е, че липсват съставени счетоводни регистри - хронологични и синтетични за съответния период, както и воденето на сметка 453 "Р. с ДДС". При тези данни, правилни са констатациите на инстанциите по фактите, че сделки с доставчик "Е. ЕООД и [фирма], каквито са отразени в дневника за покупки на фирма [фирма] за инкриминирания в обвинителния акт период- м.май.2005 г., реално не са осъществени от фирмата, представлявана от подсъдимия. Фактическите данни за съставените фактури, посочени в обвинителния акт, вписани в дневника за покупки на [фирма],[населено място], но не и в дневника за продажби на [фирма],[населено място], обективират воденето на счетоводство с невярно съдържание и ползването на документи с невярно съдържание каквито са справките - декларации по чл.100 от ЗДДС /отм/ и дневник за покупки. Неоснователно е възражението на защитата, че подсъдимият не може да бъде субект на данъчно престъпление, тъй като не е данъчно задължено лице. Извършването на инкриминираните действия е от подсъдимия в качеството му на пълномощник на свид. Е. З.- формален собственик на капитала и управител на [фирма]. Следователно тези действия ангажират само личността на подсъдимия. Наказателната отговорност е лична и се носи от дееца, който е осъществил избягването на плащане на данъчни задължения чрез процесните фактически действия от името на ТД, като данъчно задължен субект. Следва да се знае, че кръгът на данъчно задължените лица не е идентичен с кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Д. задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, които не носят наказателна отговорност. Корпоративната наказателна отговорност е чужда на националната ни правна система. Субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с платеца и вносителя на данъка . За да възникне отговорността за престъпление по чл.255/ изм./, чл.256/изм./, чл.257/отм./, както и според съставите след законодателната промяна от 2006 г., не е необходимо – а понякога това теоретично е и невъзможно – да съществува идентичност между дееца и данъчно задължения субект. Това е така, защото в престъпните състави по чл.255/ изм./, чл.256/изм./, чл.257/отм./ не се изисква субектът на престъплението да е непременно данъчно задълженото лице. С изразът “който”... се поставя изискването субектът на наказателната отговорност да е всяко наказателноотговорно лице, което осъществи описаното в диспозициите на цитираните състави деяние. С личните си действия, изпълнявайки представителните функции на основание на процесното пълномощно, макар и от името и за сметка на данъчно-задълженото лице, подсъдимият е осъществил действия, обективиращи използването на документи с невярно съдържание, съставени от него с цел за укриване на данъчни задължения на данъчно задълженото по ЗДДС ТД. Специалната цел, с която той е водил счетоводната отчетност на [фирма], е изразена в дейностите на подсъдимия по попълване на месечна справка декларация по ЗДДС и съответния дневник за покупки, в които са описани процесните фактури с невярно документирани сделки, които никога не са били извършвани, за получени доставки на стоки и услуги, за които невярно се твърди, че е бил платен начисленият ДДС за данъчен период 01.05.2005 г.- 31.05.2005г., в резултат на което е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за ТД в размер на 60 740,00 лв. Заявеното в жалбата, че ревизиите са извършени извън срока, поради което материалите по тях са негодно доказателствено средство не съответства на данните по делото и на съдебната практика на ВКС по тези дела, изразена в постановките на ТР№1/ 2009г. на ОСНК . На това възражение следва да се отговори , че първо, ревизионният акт е обжалван и е потвърден, т.е. влязъл е в сила. Второ, за наказателния процес актовете от административното производство нямат предварително установена или задължителна сила, а са само част от доказателствата, които се преценяват по реда на чл.107 НПК, наред с всички останали. Във връзка с направените възражения за липсата на фактурите следва да се има предвид, че съдилищата са положили усилия същите да бъдат издирени и установени. Проверката на доказателствените средства е извела фактите, че търговските дружества –вписани като доставчици не са били намерени на адресите, посочени като седалище и управление. Правилно съдилищата са приели, че не само невярното съдържание на фактурите, но и всички останали обстоятелства, а именно: прехвърлянето на собствеността на дяловете на ТД от подсъдимия на свид.З.; отделянето на собственика от лицето, в случая подсъдимият, извършващо като пълномощник всички правни и фактически действия от името на управителя на ТД ; конкретните действия на подсъдимия по повод на данъчното деклариране на фиктивна търговска дейност; обективната липса на материална и кадрова обезпеченост на конкретното ТД и на фирмите – доставчици, правилно са анализирани от съдилищата по фактите като прояви на целенасочена дейност на подсъдимия К. за укриване на данъчни задължения. Съдилищата са обсъдили всички установени факти, въз основа на които са направили своите аргументирани фактически констатации и правилни правни изводи за правната квалификация на инкриминираното деяние. Законосъобразно е прието и от двете предходни инстанции, че деянието на подсъдимия - изразено в подаването на месечна справка декларация по ЗДДС вх.№ 906266 /14.06.2005 г., за данъчен период 01.05.2005 г,- 31.05.2005 г. и приложения към нея дневник за покупки, в който са описани невярно документирани фактури за получени доставки на стоки и услуги, осъществява от обективна и субективна страна състава иа престъплението по чл. 257, ал.1/отм/ във връзка с чл. 256 от НК /в сила до изм. ДВ, бр. 75/2006г./.Установена е и специалната цел – укриването на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 60 740.00 лева, поради водената от подсъдимия счетоводна отчетност за извършени доставки на [фирма] -[населено място] с невярно съдържание . Правилно е приложен материалния закон и с оглед изискванията на нормата на чл.2 ал.1 и 2 от НК. Законосъобразно е преценено от съдилищата ,че деянието следва да се квалифицира по действащия към момента на извършване на деянието закон, който е по-благоприятният за дееца. Такъв по съдържание се явява чл.257НК /отм/ и чл.256НК в редакцията му преди изменението/ ДВ, бр.75 ,2006г./ . При тези изводи, и въз основа на чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение в настоящият състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 6 юли 2010 година по внохд№ 236/2010 г. на Апелативен съд гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :