Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр.София, 21 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1985/2012 година Производството е образувано по молба от Е. А. М.,изразяващ недоволство „от размера на присъдата” и желание да му „бъде намален престоя”.Въпросната присъда,непосочена в молбата,с оказва постановената по нохд № 495/2011 год. на Тетевенския районен съд,потвърдена с решението на Ловешкия окръжен съд по внохд № 257/2012 год.,при което молбата на М. се определя като искане за възобновяване на наказателното производство,предмет на посочените дела,основано на чл. 422,ал.1,т.5 във вр. с чл. 348,ал.1,т.3 НПК. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от служебен защитник на осъдения.Устно и в писмената си защита,процесуалният представител на М. иска изменяване присъдата на първоинстанционния съд и прилагане на условното осъждане. Прокурорът не намира за основателно искането на М. и предлага оставянето му без уважение. ВКС установи: С присъда № 37 от 16.V.2012 год. по нохд № 495/2011 год. на Тетевенския районен съд,потвърдена с решение № 89 от 17.VІІ.2012 год. по внохд № 257/2012 год. на Ловешкия окръжен съд,Е. А. М. е признат за виновен в това,че в съучастие като съизвършител с осъдените със същата присъда М. К. Б.,М. А. М. и М. М. М.,както и с неосъдения с тази присъда Ю. А. Ю. / обявен за общодържавно издирване с телеграма от 3.ХІ.2011 год. и ненамерен до внасянето на обвинителния акт,по който делото е образувано/,е извършил за времето от м.VІІ.2010 год. до 10.ІV.2011 год. кражби на движими вещи с обща стойност 1916.10 лв.,собственост на М. Н. К. и М. М. С.,част от които вещи /130 кг алуминиев проводник ,собственост на ЧЕЗ Разпределение България АД / не са били под постоянен надзор, и за кражбите са използвани техническо средство и лек автомобил Ф.С. с рег. [рег.номер на МПС] ,за което и на основание чл. 195,ал.1,т.2 и 4 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода,която да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Искането за възобновяване е неоснователно.Не е налице соченото касационно основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК,тъй като наложеното на М. наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо нито по размер,нито е допусната несправедливост с отказа на двете съдебни инстанции да приложат условното осъждане. По размер,равняващ се на минималния,предвиден в специалната материалноправна норма,наказанието е правилно определено,макар съображенията на първоинстанционния съд по този въпрос,повторени в мотивите към решението на окръжния съд, да сочат по-скоро на баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността на М. обстоятелства,отколкото на подчертан превес на първите.Правилен е и отказът да бъде отложено от изтърпяване лишаването от свобода,което би било в разрез с целите на специалната превенция.Вярно е,че последните две осъждания на М. за кражби,квалифицирани по чл. 195,ал.1 НК,са през 1997 год. и то за деяния,извършени през 1994 год.Вярно е и твърдението на защитника,че с групирането на наказанията за извършените в реална съвкупност кражби,всички квалифицирани по чл. 195,ал.1 НК,санкционирани с лишаване от свобода без прилагане на условното осъждане по нохд №№ 81/95 год.,80/95 год.,двете на Тетевенския районен съд и по нохд № 86/97 год. на Троянския районен съд,М. се явява към 1.ХІ.2007 год. /информация за изтърпяни наказания към справката за съдимост на л.29 от възз.д./ реабилитиран за тези осъждания по силата на чл. 88а,ал.4 във вр. с ал. 2 и 1 и чл. 82,ал.1,т.3 НК.М. е реабилитиран и за 3 от останалите 4 осъждания:по чл. 86,ал.1,т.1 НК за осъждането като непълнолетен по нохд № 11/83 год. на Тетевенския районен съд и по чл. 88а,ал.4 във вр. с ал.3 НК за осъжданията с отложено изтърпяване на лишаването от свобода по нохд № 49/94 год. на Тетевенския районен съд и по нохд № 358/97 год. на Плевенския районен съд.По делото няма данни,кога /и дали/ М. е изтърпял наказанието от 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК,наложено му по нохд № 59/2002 год. на Тетевенския районен съд,за което осъждане,с голяма степен на вероятност, може да се предполага също настъпила реабилитация по силата на чл. 88а,ал.4 във вр. с ал.1 и чл. 82,ал.1,т.4 НК. Независимо от липсата на пълни данни за изтърпяване наложените на осъдения М. наказания по предходните осъждания, настоящият състав намира, че дори и да е настъпила реабилитация по право, не следва да се прилага института на условното осъждане. Искане за приложението на чл.66 от НК е било отправено и към въззивната инстанция, която аргументирано го е отхвърлила. Правилна е преценката, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца, е необходимо той да бъде изолиран от обществото. Този извод се обуславя от начина на извършване на отделните деяния в рамките на продължаваното престъпление, ролята на подсъдимия в съучастническата престъпна дейност, стойността на предмета на престъплението, наличието на два квалифициращи признака, лошите характеристични данни. При тези обстоятелства, настоящият състав намира, че без оглед на съдебното минало, осъденият М. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. Ето защо ВКС, като съобрази до тук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 във връзка с чл.426 НПК Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на Е. А. М. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 495/2011 год. на Тетевенския районен съд и внохд № 257/2012 год. на Ловешкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: