определение по гр.д.№ 588 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147
София, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 588 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. ЮГ“ АД срещу решение № 189 от 08.11.2021 г. по в.гр.д.№ 492 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено решение № 260161 от 07.05.2021 г. по гр.д.№ 1063 от 2020 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са уважени следните предявени от Н. Б. Н. в качеството му на ЕТ „Фиат Дукато- Н. Н.“ срещу „Е. ЮГ“ АД искове:
1. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да присъедини към електроразпределителната мрежа чрез съществуващите на място инсталации и съоръжения на територията на „Е.-И.“ АД и да осигури електроподаването към притежаващия от ищеца недвижим имот, представляващ парцел VІ- производствена дейност в кв.1 по плана на [населено място], с площ от 1327,5 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от 330 кв.м., при съседи: парцел V- трафопост, парцел V- производствена дейност, вътрешен път и улица;
2. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв.- част от обезщетение за имуществена вреда, представляваща пропуснат наем за същия имот за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. в общ размер на 45 393 лв., поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в имота от страна на ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до плащането.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси:
1. Налице ли е нарушаване на правото на собственост в случаите, когато недвижимият имот не е присъединен към електроразпределителната мрежа директно, а чрез съоръжения на трето лице и третото лице отказва да предостави достъп до тях за присъединяване на имота към мрежата на мрежовия оператор ?
2. Основателен ли е иск по чл.109 ЗС в случаите, когато бездействието на ответника, с което съдът е приел, че е осъществено преченето, е резултат от нереализирането на облигационни отношения, с които не се е стигнало поради отказ на ищеца да приеме условията на договора ?
3. Допустимо ли е диспозитивът на решението по иск по чл.109 ЗС да съдържа осъждане на ответника да извърши действие в чужд имот- да прокарва линейни съоръжения и с чужди вещи да използва площадкови съоръжения, собственост на трето лице, което не е участвало като страна по делото ?
По поставените въпроси се твърди противоречие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос и с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата ЕТ „Фиат Дукато- Н. Н.“ оспорва същата. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Третото лице- помагач на страната на ответника ЗК „У.“ АД не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска, както и по облигационен иск с цена над 5 000 лв., което също подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.05.1999 г. ищецът ЕТ „Фиат Дукат- Н. Н.“ е придобил от „З.“ Е. /в ликвидация/ чрез покупко-продажба недвижим имот: парцел VI-производствена дейност, с площ от 1327,5 кв. м., в квартал 1 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в парцела двуетажна, масивна административна сграда на площ от 330 кв. м., с разгъната застроена площ от 660 кв. м., при съседи- парцел V- трафопост, парцел V- производствена дейност, вътрешен път и улица. Прието е за установено, че в поземления имот има четири сгради, които са били предмет на две съдебно-технически експертизи. В заключението на едната от експертизите- това на в.л.инж.С. Б.- е описано състоянието на сградите и е дадено заключение за размера на пазарния наем за всяка от тях за периода от 26.05.2015 г. до 26.05.2020 г.
От заключението на другата експертиза- тази на в.л.инж.И. С.- се установява, че след приватизацията на акумулаторен завод „Методи Ш.“- П. на неговата територия се оформят три самостоятелни стопански единици, като едната от тях е З. /Завод за инструменти и нестандартно оборудване/, чиято административно-битова сграда на 17.05.1999 г. е придобита от ищеца. Сградата се е захранвала с ел.енергия по начина, предвиден в плановете на акумулаторния завод- от трафопост, останал след подялбата на завода на територията на „Е. И.“ АД, и съществуващ подземен кабелен електропровод. Вещото лице е посочило, че с молба от 18.03.2002 г. до „Е. И.“ АД, „ЕР- П.“ ЕАД, клон П., е поискано разрешение за създаване в този трафопост на „поле мерене“ на страна ниско напрежение /н. н./, в което да се монтира електромер за мерене на потребяваната от ЕТ „Фиат Дукато- Н. Н.“ електроенергия. След като дружеството „Е. И.“ АД дава съгласие, е монтиран контролен електромер със срок на действие до 30.06.2003 г. Последвал е отказ от „Е. И.“ АД да продължи споразумението за второто полугодие с мотив, че самото дружество ще има нужда от по-голяма мощност и не може да предостави такава на други фирми.
Вещото лице посочва, че за периода 17.07.1999 г. до 12.12.2003 г. процесният имот е бил захранен чрез заводска подстанция на „Е. И.“ АД и е бил закупен от ищеца преди влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, поради което ищецът е имал положението на заварен потребител по смисъла на този закон. Експертът уточнява, че според ЗЕ „Е.- П.“ и „Е. ЮГ“ ЕАД са имали право на достъп до съоръженията за разпределение и пренос на ел.енергия, намиращи се на територията на „Е. И.“ АД, за профилактика, текущи и планови ремонти, комутации /включвания, изключвания, превключвания/, отчитане на електромери и други. Според експерта, електроразпределителното дружество е било длъжно да даде достъп до тези съоръжения и на други потребители с цел тяхното електроснабдяване, в това число и на ищеца, и при свързването на ищеца през съоръженията на „Е. И.“ АД, същият би трябвало да заплаща единствено ежемесечната стойност на ползваната от него ел.енергия. Цитиран е § 67 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./, според който до 16.07.2004 г. ответникът е можел да изкупи трафопоста и подстанцията, намиращи се в имота на „Е. И.“ АД, а според § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ това можело да стане и сега до 17.07.2024 г. Цитиран е и § 4, ал.11 от ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител, а тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда на предходните алинеи.
Вещото лице е констатирало, че „Е. България“ на два пъти е предлагало на ищеца сключване на предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, в който е посочено, че разходите за проекта, СМР и за съоръженията за присъединяването до границата на собственост /изходящите клеми на електромера/ се поемат от мрежовия оператор.
В о.с.з. вещото лице допълва, че на ищеца му е нужна мощност от 90 KW, като в единия вариант на проекто-договора дружеството предлага да построи трансформаторен пост от 400 KW, а в другия- от 800 KW. Според експерта, икономически най-целесъобразен за двете страни е вариант на свързване, както е било преди приватизацията, тоест през трафопоста на „Е. И.“ АД през съществуващия кабелен подземен електропровод.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Не се установявало виновно и противоправно поведение на ищеца, за да се постави в такова положение да не бъде електроснабден от ответника: неподписването на двата предварителни договора е предвид поставените от „Е. П.“ ЕАД финансови условия, които са несъответни на закона и водят до несъразмерно и неоправдано ангажиране на значителни по размер разходи и средства на ищеца за присъединяването- чрез възлагането им на потребителя, без последният да има вина за това. Прекъсването на електрозахранването на имота на ищеца е станало по вина на електроразпределителното дружество, което към 2003 г. не е изпълнило законовото си задължение да закупи процесния трафопост от собственика „Е. И.“ АД, след като законът го е задължавал да стори това, доколкото се касае за технически средства, без които не може да се осъществи пренос на електрическа енергия. Цитирана е съдебна практика на ВКС, съгласно която при спор относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в законодателството е, че същите трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката- чл.58, ал.1 ЗЕЕЕ /отм./. Съгласно § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Въззивният съд е анализирал разпоредбите на § 67, ал.2 и ал.9 ПЗР от ЗЕЕЕ /отм./ и § 4, ал.1 от ЗЕ и е стигнал до извода, че всички енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва безусловно да се изкупят от тях в съответен срок от влизане на закона в сила. Така и в хипотезата на § 4, ал.11 от ПЗР на ЗЕ при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия или природен газ повече от един потребител и тези обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда на предходните алинеи. Налице била промяна във формата на собственост, която следвало да се извърши по предписания от закона начин и затова нито собствениците, нито предприятията можели необосновано да отказват да изкупят, съответно да продадат енергийните обекти.
Предвид изложеното въззивният съд е направил заключение, че за времето от 1999 г. до момента, ответното електроразпределително дружество е имало правна и фактическа възможност не само да изкупи трафопоста, но и безпрепятствено чрез него да осигури електроснабдяването на обекта, собственост на ищеца. Бездействието на ответника в това отношение е довело до невъзможност на ищеца да използва обекта по неговото предназначение, за което безусловно е необходимо подаване на електрическа енергия. Въззивният съд е отчел, че няма пречка ищецът да бъде електроснабден и да стане не само потребител, но и абонат с изведена ИТН за обекта, тъй като процесните енергийни обекти и съоръжения съществуват и работят по предназначение, както е установило вещото лице от съдебно-техническата експертиза. При това положение явно неизгодно би било ищецът да бъде задължаван, за да получи електроенергия, да заплати на ответника еднократно сумата от 8 400 лв. или 7 400 лв. разходи по свързването с мрежата.
Тъй като от доказателствата по делото се установява бездействие от страна на доставчика на електроенергия и несъздаване на условия да бъде сключен коректен и взаимно изгоден предварителен договор, който да отчита не само интересите на потребителя, но и съществуващата електропреносна мрежа на място, която няма основание да не може да бъде използвана по предназначение, въззивният съд е приел, че следва да се уважат и двата предявени иска- иска по чл.109 ЗС и иска по чл.49 ЗЗД в размер, съобразно заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза.
За неоснователно е прието възражението на ответника, че ответното дружество не може да влезе в обект- чужда собственост /трафопоста/. Според съда, законът вменява в задължение на всички собственици на електрически съоръжения, в частност трафопостове, да осигуряват достъп на лицензираните дружества до мрежата и да продадат електроинсталациите си на тези дружества в изпълнение на разпореждания на закона.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на това решение не следва да бъде допуснато, поради следното: Не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените три въпроса:
1. Първият поставен въпрос /Налице ли е нарушаване на правото на собственост в случаите, когато недвижимият имот не е присъединен към електроразпределителната мрежа директно, а чрез съоръжения на трето лице и третото лице отказва да предостави достъп до тях за присъединяване на имота към мрежата на мрежовия оператор ?/ не е правен въпрос, който може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като няма отношение към конкретното дело, по което не се касае за първоначално /ново/ присъединяване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа чрез съоръжения на трето лице, а до възстановяване на заварено към 1999 г. и допустимо от закона положение- електроподаване към имота на ищеца чрез съществуващите на място и към настоящия момент инсталации и съоръжения на територията на „Е.-И.“ АД.
2. Вторият поставен въпрос /Основателен ли е иск по чл.109 ЗС в случаите, когато бездействието на ответника, с което съдът е приел, че е осъществено преченето, е резултат от нереализирането на облигационни отношения, с които не се е стигнало поради отказ на ищеца да приеме условията на договора ?/ също не е правен въпрос, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът е приел, че бездействието на ответника се дължи не на неосъществени облигационни отношения с ищеца, а на неизпълнение на вменени от закона задължения на ответното дружество по пар.67 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ и пар.4 от ПЗР на ЗЕ.
3. Третият поставен въпрос /Допустимо ли е диспозитивът на решението по иск по чл.109 ЗС да съдържа осъждане на ответника да извърши действие в чужд имот- да прокарва линейни съоръжения и с чужди вещи да използва площадкови съоръжения, собственост на трето лице, което не е участвало като страна по делото ?/ също не е правен въпрос, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът по същество не е осъдил ответника да прокарва нови линейни съоръжения в чужд имот, а да възстанови съществуващото до 1999 г. и допустимо от закона и към настоящия момент положение- електроподаване към имота на ищеца чрез съществуващите на място и към настоящия момент инсталации и съоръжения на територията на „Е.-И.“ АД.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД.
Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата ЕТ „Фиат Дукато- Н. Н.“ направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 08.11.2021 г. по в.гр.д.№ 492 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав.
ОСЪЖДА „Е. ЮГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Н. Б. Н. в качеството му на ЕТ „Фиат Дукато- Н. Н.“ със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.В, ет.4, на основание чл. 78 ГПК сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.