Р Е Ш Е Н И Е № 386 Гр. София, 09 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора К. Иванов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1341/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационни жалби на защитниците на подсъдимите Г. С. С. и Б. М. Д. против въззивна присъда № 1629/17. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 402/2015 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. В жалбата на защитника на подс. С. са направени оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. В подкрепа на твърдението за нарушение на закона са изложени аргументи, отнасящи се до годността на доказателствените средства, върху които въззивният съд е основал изводите си за виновност на подсъдимия. Възраженията за наличието на съществени процесуални нарушения са свързани със съдържанието на мотивите и необсъждането на доказателствата, които оневиняват подс. С.. Наред с това е посочено, че наложената е санкция е явно несправедлива, тъй като не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на наказанието. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание. С жалбата на защитника на подс. Д. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Изложени са доводи, че въззивната присъда е немотивирана, основана върху негодни доказателства, които са интерпретирани превратно и едностранчиво. Твърди се, че обвинението е недоказано, а наложеното наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че присъдата следва да бъде отменена и подс. Д. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание защитникът на подс. С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. Г. С. моли да бъде оправдан. Защитникът на подс. Д. поддържа касационната жалба, солидаризира се с аргументите, изложени от защитника на другия подсъдим и пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подс. Б. Д. моли да бъде оправдан. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и пледира въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 376/15. 09. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 209/2014 год. Районният съд – гр. Разлог е признал подсъдимите Г. С. С. и Б. М. Д., последният като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, за невинни в това, че на 10. 08. 2013 год. в [населено място], на [улица]в района на дом №16 в съучастие помежду си, като съизвършители противозаконно отнели чуждо МПС, собственост на Д. Д. – л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 4 960,44 лева от владението на А. Л. без съгласието му, с намерение да го ползват, като е последвала повреда на автомобила в размер на 4 960,44 лева и той е оставен без надзор, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 пр. 1 и пр. 2І вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, а за подс. Д. – във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. По протест на прокурора е било образувано в. н. о. х. д. №402/2015 год. С присъда № 1629/17. 04. 2015 год. първоинстанционният съдебен акт е отменен и подсъдимите са признати за виновни по така повдигнатото им обвинение, като на всеки от тях е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Тъй като в касационните жалби на подсъдимите са изложени идентични аргументи, те следва да бъдат разгледани съвместно. Жалбите са основателни. Внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда води до извод, че окръжният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и не е спазил законовите изисквания, гарантиращи правилността на вътрешното му убеждение. В хода на въззивното съдебно следствие по искане на защитниците е допуснат разпит в качеството на свидетели на лицата М. Ч., И. Д. и К. П.. Наред с това е проведен и повторен разпит на пострадалия А. Л.. В качеството си на инстанция по фактите окръжният съд е бил длъжен да обсъди показанията на посочените свидетели, като извърши преценка както от гледна точка на собствената им последователност, логичност и вътрешна съгласуваност, така и с оглед съответствието им на останалите доказателства. Подобен коментар отсъства в мотивите на обжалваната присъда. В същото време е дадена вяра на показанията на свид. Ю., като липсва отговор на възраженията защитата за противоречието им на заявеното от свидетелите Л. и А. относно наличието на аудио уредба в автомобила – обстоятелство, послужило на първостепенния съд като едно от основанията за отхвърляне на това доказателствено средство. Безспорно, суверенно право на въззивната инстанция е да кредитира доказателствата и доказателствените средства или да се отнесе с недоверие към тях и касационният съд не може да и дава каквито и да било указания в тази насока. При всички случаи обаче в мотивите си съдът трябва да изложи аргументите си защо приема за достоверни или не едни или други доказателствени източници. Едва след обсъждането на всички доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност може да се приеме, че решението е взето по вътрешно убеждение, което е формирано съобразно всички процесуални изисквания. Отсъствието на каквито и да било съображения за част от тях означава, че съдът ги е игнорирал в нарушение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. Наред с това, за да приеме, че обвинението срещу двамата подсъдими е доказано по несъмнен и категоричен начин, въззивната инстанция се е позовала на протокола за оглед на местопроизшествие, при който са иззети дактилоскопни следи, принадлежащи на подс. Д.. Годността на доказателственото средство обаче е била оспорена от защитата още пред първостепенния съд и позицията за неспазване на правилата за извършване на посоченото действие по разследването е била защитавана последователно и пред въззивната инстанция. Това обстоятелство, както и фактът, че районният съд го е изключил от доказателствата, е задължавало втората инстанция да обсъди възраженията на защитника и да изложи съображения защо ги намира за неоснователни. Вместо това съдебният състав се е задоволил декларативно да отбележи, че протоколът за оглед е годно доказателствено средство. Липсата на отговор на възраженията на страните опорочава вътрешното убеждение на съда и пряко рефлектира върху правото на защита на подсъдимите. Най-сетне, с оглед процесуалното изискване за обективност при постановяването на осъдителната присъда съдът е бил длъжен да прецени дали доказателствата в подкрепа на обвинението са в един и същ обем за двамата подсъдими както и какво е естеството им – дали те са първични или производни, преки или косвени, а в последния случай дали изграждат единна и непрекъсната доказателствена верига и водят до един-единствено възможен извод. Отсъствието на подобни аргументи също представлява нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение, което в крайна сметка нарушава правото на защита на подсдимите. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. Ето защо въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 1629/17. 04. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 402/2015 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград. ВРЪЩА делото за на същия съд ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.