О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60281

гр. София, 24.06.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3231 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Свиста” ЕООД, [населено място], срещу определение № 1420 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. № 2012/2015г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 8697 от 24.04.2015г. по гр.д. № 546/2015г. на СГС, I ГО, 9 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск по чл.4, пар.3 ДЕС, поради невнасяне на пропорционална държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, с оглед на което иска отмяната му. Прави се искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса : „Следва ли чл.47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на равностойност и ефективност, установени в практиката на СЕС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, според която държавна такса, събрана по иск за обезщетение за вреди, причинени от държава членка в резултат на нарушение на правото на ЕС, е в пропорционален размер от цената на претендираното обезщетение, докато за исковете за обезщетяване на вреди с вътрешноправен характер, причинени от правораздавателен орган, националното законодателство, в съответствие с практиката на ЕС по правата на човека, предвижда плащането единствено на проста държавна такса?“.
Ответникът по жалбата, Върховен административен съд, поддържа, че същата е недопустима, съответно неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност /внесена е и държавната такса/, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт - чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК.
С определение № 32/22.01.2016г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз“.
С определение № 1/25.03.2021 г. е отклонено искането за приемане на тълкувателно постановление по поставения въпрос, с оглед на това, че в хода на разглеждането на тълкувателното дело, в ДВ, бр.94/29.11.2019 г. е обнародван ЗИД на ЗОДОВ, като с новоприетата разпоредба на чл. 2в ЗОДОВ законодателят е регламентирал реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определил е компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Предвид отклоняването на искането за приемане на тълкувателно постановление, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде за възобновено.
Не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по посочения от касатора въпрос, тъй като с решение от 04.10.2018г. по дело С-517/2016г. /Кантарев/ СЕС вече се е произнесъл, като е приел, че чл.4, пар.3 ДЕС и принципите на равностойност и ефективност следва да се тълкуват, че е допуска национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие, че плащането на таксата не противоречи на принципа на ефективност, което следва да се прецени, като се вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея. С оглед на това, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото по предявения от жалбоподателя иск по чл.4, пар.3 ДЕС срещу Върховния административен съд за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 37 707,28 лева, причинени при нарушаване на правото на ЕС и изразяващи се в неприсъждане на данъчен кредит, въззивният съд е счел, че дължимата държавна такса по иска е пропорционална – по чл.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, а не проста такса по чл.2а от същата тарифа, и поради неизпълнение на указанията на съда за внасянето й е налице основание за прилагане на неблагоприятните последици на чл.129, ал.3 ГПК. Аргументирано е, че в ЗОДОВ изчерпателно са изброени обезщетенията, като в нито една от разпоредбите на закона не се предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от съд в резултат на нарушение на правото на ЕС, поради което нормата на чл.2а от тарифата за държавните такси, относима за искове по ЗОДОВ, в случая не намира приложение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за изхода на спора правен въпрос: „Какъв е размерът на държавната такса по иск за обезщетение за вреди, причинени от съд в резултат на нарушение на правото на ЕС: пропорционален на цената на иска, съгласно чл.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, или се събира проста такса по чл.2а от същата тарифа?“. Частният касатор се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос е обусловил изхода на спора, а даденото от апелативния съд разрешение не съответства на практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, обективирана в определение № 269/08.05.2015г. по ч. гр .д. № 1867/ 2015 г., ІІІ г.о., определение № 185/08.04.2021 г. по ч. т. д. № 3147/2015 г., ІІ т. о., определение № 496/29.12.2020г. по ч. гр. д. № 4049/2020г., ІІІ г. о., определение № 129/08.04.2021г. по ч. гр. д. № 4171/2019 г., IV г. о., определение № 507/30.12.2020г. по ч. гр. д. № 3079/2020 г., IV г. о, определение № 170/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 4133/2017г., ІІІ г. о, определение № 64/20.05.2021г. по ч. гр. д. № 5862/2015г., ІІ г. о, определение № 60223/03.06.2021г. по ч. гр. д. № 2929/2020г., IІІ г. о, определение № 161/20.04.2021г. по ч. гр. д. № 565/2016г. на III г. о. и други. Според посочената практика, която се споделя напълно от настоящия състав, исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и по делата, заварени от изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.94/2019г., се разглеждат по реда на ЗОДОВ, като съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Посочено е, че с приемането на ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 2019г. се указва по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ /нов/ искови молби, подадени след влизането му в сила, а според изричната норма на § 6, ал.2 ЗИДЗОДОВ, която е преходно правило, неприключилите до влизането в сила на този закон производства - каквото е и производството по настоящата искова молба, се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. След като с иска се търси обезщетение за вреди от държавата за нарушаване правото на ЕС /по чл.4, § 3 ДЕС/ и делото попада в обхвата на § 6, ал.2 ЗИДЗОДОВ, вече никое правило в общ закон не може да бъде противопоставено на по-благоприятно за ищеца правило в ЗОДОВ по отношение размера на дължимата държавна такса. Това би накърнило в подлежаща на отчитане степен принципа на равностойност, в по-малка степен и принципа на ефективност, но и двата принципа, разяснени в практиката на СЕС, следва да намерят приложение при крайното разрешение, свързано с преценката каква държавна такса се дължи. Преценката обхваща всички аспекти на процедурните правила, предвид упражненото с иска материално право, което е за обезщетение на вредите, произтекли от правонарушения, за които Държавата носи обективна отговорност. Процесуалният ред за упражняване на това материално право законодателят е уредил в ЗОДОВ. Нормите са процесуални и намират приложение и за заварените дела при отчитане правилото на § 6, ал.2 ПЗР ЗОДОВ и следователно дължимата държавна такса по исковете се определя съгласно чл.9а ЗОДОВ. Посочено е, че неприлагането на еднакъв процесуален ред и правила по отношение на еднакви искове, респ. евентуалното им разграничаване само в зависимост от датата на предявяването им, би поставила в неравностойно положение и би затруднило достъпа до правосъдие на една група ищци спрямо друга група.
Предвид изложеното, въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение следва да бъдат отменени като неправилни, тъй като ищецът – касатор е внесъл дължимата по делото проста такса по чл.2а от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което не е налице порок на исковата молба, изразяващ се в невнасяне на дължимата държавна такса.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3231/2015г. на II т. о. на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставения от жалбоподателя въпрос.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1420 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. № 2012/2015г. на Апелативен съд – София.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1420 от 26.05.2015г. по ч.гр.д. № 2012/2015г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него определение № 8697 от 24.04.2015г. по гр.д. № 546/2015г. на СГС, I ГО, 9 състав.
ВРЪЩА делото Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.