5 Р Е Ш Е Н И Е №. 45 София, 23 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова касационно наказателно дело № 1587/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Т. Х., подадена чрез защитника му – адв. В. В., срещу нова въззивна присъда от 26.10.2015 г. на Софийски окръжен съд/СОС/, първи въззивен състав, постановена по внохд № 369/2015 г. С жалбата и допълнението към нея са ангажирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В условията на алтернативност се правят искания за оправдаване на подсъдимия или за отмяна на присъдата и връщане делото на СОС за ново разглеждане от друг състав на съда, а като втора алтернатива, в случай че касационната инстанция намери подсъдимия за виновен – за намаляване по справедливост на наложеното му наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Гражданският ищец и частен обвинител Д. О. и повереникът й - адв. Н., редовно призовани, не се явяват. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде отменена постановената от окръжния съд присъда. Подсъдимият Х., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява. В последната си дума моли да бъде отменена присъдата на окръжния съд и да му бъде даден шанс да се развива. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 8 от 19.02.2015 г., постановена по нохд № 205/2014 г., Районен съд – Ботевград е признал подсъдимия В. Т. Х. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С въззивна присъда от 26.10.2015 г., постановена по внохд № 369/2015 г., ОС - София е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, вместо което е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. Т. Х. за виновен в това, че на 02.10.2012 г. в гр.Б., обл. Софийска, в съучастие като съизвършител, с неизвестен извършител, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил /марка/, /модел /, собственост на Д. Ц. О. от същия град, като счупил предно панорамно стъкло и задно стъкло на лек автомобил /марка/, /модел/ и срязал четири броя зимни автомобилни гуми с размер 15x185x55, марка „Ф.“, модел „Кристал“ - всичко на обща стойност 765 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на В. Х. наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Д. О. сумата от 765 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното му изплащане. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. Касационната жалба е неоснователна. На първо място следва да се обсъди твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл. 258 от НПК. Нарушаването на принципа за неизменност на състава на съда е сред процесуалните нарушения, обуславящи абсолютна отмяна на съответния съдебен акт. В настоящият случай, това оплакване е неоснователно. С определение от 20.08.2015г., постановено в закрито съдебно заседание по внохд №369/2015 г., СОС като въззивна инстанция, в състав: Л. К. /председател/ и членове – Я. Б./съдията-докладчик по делото/ и А. И., е приел, че за разкриване на обективната истина не се налага събирането на нови доказателства, респективно провеждане на въззивно съдебно следствие. В проведеното на 14.09.2015 г. съдебно заседание, съдът е заседавал в състав: председател – П. П. и членове: Н. Н. и Я. Б. /докладчик по делото/, като не е бил даден ход на делото. В съдебното заседание на 26.10.2015 г., което е второ и последно по въззивното производство, когато е постановена атакуваната с жалбата въззивна присъда, съдът е в състав: председател – П. П. и членове: Я. Б. /докладчик по делото/ и Д. П. Върховният касационен съд нееднократно е изразявал становище, че събирането, проверката и оценката на доказателствата е дейност, която съдът следва да извърши в непроменен състав. Описаната процесуална хронология на развитие на делото, както и съответните действия на съставите при СОС, дават основание на касационната инстанция да направи извод за това, че контролираната инстанция не е нарушила основния принцип за непосредственост, залегнал в чл. 18 от НПК, нито изискването за неизменност на съдебния състав, регламентирано в чл. 258 от процесуалния закон. Това е така, тъй като от една страна в закритото съдебно заседание и при първото открито съдебно заседание, не са били събирани доказателства, а от друга страна въззивната присъда е постановена от състава, който е дал ход на делото и го е разгледал по същество, при спазване на процесуалните правила, визирани в нормите на Глава двадесет и първа, раздел трети от НПК. По отношение на втория довод, свързан с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия. Той не е дал ход на делото в първото открито съдебно заседание на 14.09.2015г., с оглед нередовното призоваване на повереника на гражданския ищец и частен обвинител. Дори съдът да беше допуснал процесуално нарушение, то същото не би било основание за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не води до нарушаване правата на страните в процеса. Съдебното заседание, в което е даден ход на делото и същото е разгледано по същество, е проведено при спазване правилата на чл.329 от НПК, касаещи участието на страните в съдебното заседание пред въззивната инстанция. На следващо място, в допълнението към касационната жалба се релевират доводи във връзка с дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствата и в частност на показанията на свидетеля-очевидец – М. М., както и на св. М. О. – съпруг на гражданския ищец и частен обвинител О.. Твърди се, че показанията на горепосочения свидетел – очевидец са в противоречие с писменото доказателство по делото – писмо от общ. Б. относно режима на уличното осветление на 02.10.2012 г., както и с показанията на разпитаните по делото служители на РУ на МВР – Б., които не само не са кредитирани от въззивния съд, но и въобще не са споменати във въззивния съдебен акт. По отношение на св. О. е посочено, че едва три месеца след инцидента той е съобщил за наученото от св. М., при положение, че е бил посещаван на два пъти от служители на РУ на МВР – Б.. Не могат да бъдат споделени оплакванията за невярна оценка на доказателствата от страна на въззивния съд, с акцент върху събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите по делото. Приетата от контролираната инстанция нова фактическа обстановка е резултат от вярна оценка на данните, установени по надлежен ред, с годни доказателствени средства. На първо място, следва да се отбележи че всеки свидетел носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и е длъжен да депозира достоверни показания. Показанията на свидетеля-очевидец М. досежно участието на подс. Х. в инкриминираното му престъпление, дадени в съдебното заседание на 04.11.2014 г. пред първоинстанционния съд, както и на досъдебното производство пред съдия /л. 16/, които показания са били приобщени по надлежен ред към доказателствената съвкупност, са вътрешно последователни и кореспондират с наличните по делото косвени доказателства, а именно показанията на гражданския ищец и частен обвинител О. и на нейния съпруг, св. О.. Свидетелят М. категорично е разпознал подс. Х. като извършител на деянието, за което е предаден на съд, като е посочил, че подсъдимият е известно в района на гр.Б. лице по прякор /наименование/, а по отношение на втория участник в деянието/неустановен по делото/, добросъвестно е заявил, че не го е разпознал. При извършения самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд по отношение на свидетелите О. и О. е приел, че същите са разпитани в качеството им на свидетели на 10.01.2013г./три месеца след престъпното деяние/, когато органите на досъдебното производство са започнали събирането на гласни доказателства, чрез свидетелски показания, поради което О. не могат да търпят упрек, че едва няколко месеца след инцидента са разказали за наученото от св. М., техен съсед от друг блок. Въззивната инстанция, която освен контролна е и последна по фактите, е подложила на детайлна проверка възприетите от РС - Ботевград фактически положения и е приела нови такива, каквато възможност има по чл. 316 от НПК. Тя не се е съгласила с изводите на първата инстанция относно значението на писмото на общ. Б., касаещо режима на уличното осветление на 02.10.2012 г., който на тази дата бил вечер от стъмване до 01.00 часа и сутрин от 04.00 до разсъмване. Именно информацията в това писмо е в основата на оправдателната присъда на първата инстанция. Въззивният съд последователно и подробно се е мотивирал защо приема, че изложеното досежно осветлението в района не прегражда възможността на св. М. да види и разпознае подсъдимия /л. 50/. В допълнение следва да се отбележи, че принципно при преценката на показанията на свидетелите по едно дело, не може да бъде пренебрегнат факта, че всеки човек има индивидуални способности да възприеме, запомни и възпроизведе определени факти, в различна ситуация, касаеща както неговото конкретно емоционално състояние и концентрация, така и динамиката на случващото се. Действително въззивният съд в мотивите си не е обсъдил показанията на двамата свидетели полицейски служители - П. и П., но настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че това е сторено, за да бъде по-лесно обоснована обвинителната теза. Тези твърдения не почиват на обективните данни по делото, а и свидетелските показани не са в противовес на обвинението. В резултат на аналитичната си дейност въззивният съд е извел фактически положения, които са обусловили и правилно приложение на материалния закон. Оплакването на касатора за явна несправедливост на наказанието е декларативно и не е подкрепено от доводи, които да бъдат предмет на обсъждане в рамките на това производство. В рамките на индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. В. Х., контролираният съд е отчел релевантните обстоятелства по чл. 54 от НК, като законосъобразно и справедливо е отмерил наказание в близък до минималния размер, а именно шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 26.10.2015 г., постановена по внохд № 369/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, първи въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: