Р Е Ш Е Н И Е № 560 гр. София, 15 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2871/ 2011 година Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите Г. Т. К., Д. С. Н. и И. Х. Ш. против въззивно решение № 195 от 25.10.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 214/2011г. на Бургаския апелативен съд. В касационните жалби се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК . В съдебното заседание се излагат съображения и поддържа основно оплакването за явна несправедливост на наказанието, като се иска определянето му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 195 от 25.10.2011г. по в.н.о.х.д.№ 214/ 2011г. е потвърдил присъда № 87 от 14.07.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 312/ 2011г. на Окръжен съд- Ямбол. С присъдата подсъдимите И. Х. Ш., Д. С. Н. и Г. Т. К. за виновни в това, че на 19.02.2011г. в село К., обл.Ям. от стопански двор на ЗПК „К.” , в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 1057,70лв от владението на Р. Г. Р., с намерение противозаконно да ги присвоят , като са употребили за това сила- удари със сап и лопата в главата на Р., като Д. Н. и И. Ш. са осъществили деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1 т.4 във вр. чл.20, ал.2 и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК за първите двама и чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, чл.58а, ал.1 във вр. чл.54 от НК наложил на И. Ш. и Д. Н. наказания от по шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор, а на Г. К. наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимите Д. Н. и И. Ш. са били с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Съображенията в касационните жалби на подсъдимите, касаещи основния довод за явна несправедливост на наказанията са че съдът неправилно е определил наказанията при условията на чл.54 от НК, макар реда, по който е разгледано делото да налага приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК.Освен това поддържа се и че и за тримата били налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Касаторът Д. Н. заявява и , че му били нарушени процесуалните права, тъй като съдът не му „позволил да направи споразумение” , както и не му е разяснено, че наказанието ще се наложи в размер надвишаващ минимума за извършеното престъпление. Касационните жалби са изцяло неоснователни. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие...”.Видно от протокола на съдебното заседание ,проведено на 14.07.2011г. искане за разглеждане на делото по този ред е направено от подсъдимите, чрез техните защитници и тъй като при наличието на условията по тази глава съдът не може да го отхвърли е прието и проведено производството по този ред.Съдът е изпълнил задължението си да им разясни правата, след което тримата подсъдими са признали изцяло фактите по обвинителния акт, съгласили са се да не се събират доказателства за тези факти. Съдът няма право да посочва на подсъдимите размера на наказанието, което ще наложи, поради което и неоснователно подсъдимия Н. възразява за незнанието си, че е възможно да му се наложи наказание по- голямо от минималното, предвидено за престъплението. Настоящият състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. Неоснователни са и възраженията относно размера на наложените и на тримата наказания.Производството е проведено при действието на чл.373, ал.2 от НПК/ ДВ бр.27/2009г./, който посочва определяне на наказанието при условията на чл.58а от НК.Именно в изпълнение на предвидения ред за определяне на наказанията съдът най- напред е преценил и дал отговор при какви обстоятелства, ще наложи наказанието, след което го е намалил с една трета.Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и определянето на наказанието следва да се извърши при условията на чл.54 от НК.Настоящият състав намира, че съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, посочил е и отегчаващите такива и при определяне относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е определил и наказанията за всеки един от тях.Не са налице обстоятелства, които да дават основание за по- голямо смекчаване на наказанията, тъй като подсъдимите очевидно от данните им за съдимост не са коригирали поведението се, въпреки даваните им многократно възможности, чрез налагане на наказания лишаване от свобода в по- малък размер. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 25.10.2011г. постановено по в.н.ох.д.№ 214/ 2011г. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: