Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от такси и разноски


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 432

гр.София, 04.07.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли, две хиляди и тринадесета година в състав:


Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4231 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 30.10.2012г. по гр.д.№2753/2012г. на Софийски АС за потвърждаване разпореждане за отказ да бъде освободена Ц. С. К. от заплащане на разноски за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК.
Жалбоподателката – Ц. С. К., чрез процесуалния си представител, моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, да се отмени същото като бъде освободена от заплащане на разноски.
Ответникът Д. Х. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С молба от 05.04.2012г. частната жалбоподателка е поискала да бъде освободена от внасяне на разноски за възнаграждение за особен представител определени на основание чл.47, ал.6 ГПК. С разпореждане от 06.04.2012г. РС София е оставил без уважение искането като неоснователно.
С определение от 30.10.2012г. по гр.д.№2753/2012г. Софийски АС е потвърдил разпореждането за отказ да бъде освободена Ц. К. от заплащане на разноски за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК. Приел е, че искането по чл.83, ал.2 ГПК е неоснователно, когато предявеният иск, във връзка с който се дължат разноските, е недопустим, какъвто в случая е предявения срещу С. К. иск за прогласяване нищожност на договор за продажба от 11.02.2003г.,сключен с нот.акт №25/2003г. на нотариус с район на действие РС София, тъй като последният не е страна по договора. По отношение на иск срещу И. К. съдът е приел, че в производството по него ищцата – частен жалбоподател в настоящето производство, вече е направила разноски свързани с вписване на исковата молба и гаранция по допуснато обезпечение, поради което има възможност да заплати и разноските по чл.47, ал.6 ГПК в размер на сумата 2040 лева, представляваща възнаграждение за особените представители на И. и С. К. от по 1020 лева.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за спора и е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, е за това релевантен ли е за преценката относно освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК въпросът за направен по вече по делото разход и за допустимостта на предявения иск. Представя определения на състав на ВКС, които не са относими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице установена съдебна практика в противоречие с която е даден отговор на поставения от жалбоподателя въпрос. В съответствие със същата, намерила израз и в определение от 29.10.2009 г. по ч. гр. д. № 547/2009 г. на ВКС и определение от 10. 05. 2013г. по гр.д.№ 2665/2013г.,І во г.о. на ВКС, съдът е следвало да извърши преценката само за това налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото й състояние, семейното й положение, здравословното състояние, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на разноски по чл.47, ал.6 ГПК, т.е. да формира изводите си въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на ищеца да заплати дължимите се разноски. Приема се, че правилото на чл.83, ал.2 ГПК задължава съда да прецени дали задълженото за такси и разноски по производството на делото физическо лице притежава средства да ги заплати, като преценката следва да бъде извършена към момента на подаване на молба за освобождаване от такси и разноски и съдът съобрази изрично посочени обстоятелства въз основа на доказателства които, имат значение за извода за имущественото състояние на задълженото физическо лице (молителя).
Настоящият състав намира, че разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по поставения за разглеждане процесуалноправен въпрос, като не е взел предвид, че следва да следи за общото материално състояние на ищцата към момента на искането за освобождаване от разноски, за което следва да и даде възможност да представи и доказателства. В случая съдът не е изпълнил и своите процесуални задължения посочени в разпоредбите на чл.47, ал.4 и ал.5 ГПК – да укаже на ищцата да представи справка за адресната регистрация на ответниците /от ЕСГРАОН/ независимо от залепването на уведомлението и да направи преценка за изтичането на срока за получаването на съобщенията, като едва след това може да назначи особени представители на ответниците. При тези данни следва да се приеме, че задължаването на ищцата да внесе разноски за заплащане особени представители на ответниците И. и С. К., е преждевременно постановено. Обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, като се отмени и потвърденото с него разпореждане, а делото следва да се върне на районния съд за изпълнение на задълженията по чл.47, ал.4 и 5 ГПК и едва след това, ако е необходимо, ще следва да назначи особени представители на ответниците И. и С. К. и да определи дължат ли се разноски за възнаграждението им по чл.47, ал.6 ГПК от ищцата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :


ОТМЕНЯ определение от 30.10.2012г. по гр.д.№2753/2012г. на Софийски АС и потвърденото с него разпореждане от 06.04.2012г. РС София за отказ да бъде освободена Ц. С. К. от заплащане на разноски за особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС София за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: