Р Е Ш Е Н И Е №25 С., 26.02. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5232 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Б., В. П. Б. и Й. Г. Г. /Г./ чрез пълномощника им адвокат В. С. В. против решение № 326 от 18.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2711 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, ХІV съдебен състав, с което е отменено решение № 613/20.02.2013 г. по гр.д. № 3470/2008 г. на Районен съд-Пловдив, ІV състав в частта, с която е определена квотата на съделителя Р. Г. Б. в размер на 1/87 ид.ч., като същата е изменена на 1/36 ид.ч. и същото решение е оставено в сила в останалата част. В касационната жалба са наведени доводи за нищожност на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Останалите съделители не са подали отговор на касационната жалба. П. решение в частта, с която е допусната делба на процесните ниви между Н. И. Д. /починала в хода на делото в чиито права е конституирана И. Д. Д./, Й. Н. А., Д. Н. К., В. Н. Т., С. В. Т., А. Т. Т., В. А. Б., Н. П. Т., П. И. Т., К. И. Т., М. Д. У., М. Г. Д., Т. Д. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., Т. Н. К., Л. М. Д., М. Г. Д., М. Г. Г., М. С. Г., Р. Г. Б., Й. Г. Г., С. В. А., В. С. А., М. С. А., В. Н. И., А. Т. В., Н. Т. Д., К. Т. В., П. П. Б. и В. П. Б., С. З. Д., С. Т. Д., М. Т. К., Е. А. Д., С. Й. Л., Т. Й. Х., Т. П. П. и Т. С. К. и в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на В. К. Д., В. Г. Т., Т. Г. С., П. С. Б., Н. С. Б., В. Н. С., Ц. Н. М., С. Н. Б., С. Х. м., А. П. Р., Н. П. З., Ц. И. К., Р. И. Д., В. Х. К., М. С. В., Г. С. Г., К. Г. Л., К. Г. Т. /починала в хода на делото на 14.07.2013 г. в чиито права са конституирани В. Д. Г., К. С. Т. и Д. С. Т./, С. Т. С., Й. Т. Р., М. В. Г., С. В. Д., А. П. К., М. П. В., И. С. К., Т. С. П., Х. Г. Л. и Г. Н. Л., е влязло в сила като необжалвано, тъй като Р. Г. Б. е подал въззивна жалба само в частта относно определените му права в съсобствеността. Разглеждайки въззивната му жалба, Пловдивският окръжен съд е приел за основателно твърдението му, че квотата му е 1/36 ид.ч. вместо определените с първоинстанционното решение 1/87 ид.ч., тъй като е един от наследниците на сестрата на С. П., чийто дял е бил 1/9 ид.ч. С определение № 388 от 5.11.2014 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 200 от 24.11.2014 постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител и 2. Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл.344, ал.1 ГПК /чл.282, ал.1 ГПК-отм./ задължава съда в решението, с което допуска делба да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви права е налице съсобственост, която ще се прекрати чрез делбата. Правата на всеки съделител зависят от основанието, на което е възникнала съсобствеността - ако съсобствеността е възникнала по волята на съсобствениците, то и дяловете им се определят по тяхна воля /напр. при договор/, а ако е възникнала независимо от волята, правата се определят от правните норми, уреждащи съответното придобивно основание /напр. при наследявяне, прекратена съпружеска имуществена общност/ - и в съдебното решение същите се отразяват чрез математически обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които е равен на единица. Изложеното следва от същността на съдебната делба като правен способ за прекратяване съсобствеността върху цялата вещ /недопустим е иск за делба на идеална част от вещ/. Математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица. Следователно ако делбените квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, то съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно е преценено какви права е придобил всеки съделител с оглед придобивното си основание. Тези изисквания към решението по допускане на делбата по отношение определяне правата на всеки от съделителите в съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти, тъй като при подадена дори от един от съсобствениците въззивна жалба, препятства влизане в сила на решението в тази част по отношение на всички съделители. В. съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази собствените си изводи чрез определяне квота в обикновена дроб на всяка от страните, между които е допусната делбата. По основателността на касационната жалба: Неоснователен е доводът на касаторите, че въззивното решение е нищожно, тъй като с него е променена квотата само на един съделител. Трайната съдебна практика приема, че нищожно е съдебно решение, което е отговаря на изискванията за валидност, постановено от ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано /в този смисъл и мотивите към ТР № 1/10.ІІ.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. В случая въззивното решение отговаря на изискванията за валидност, като ясно е изразена волята на съда да се произнесе относно правата на въззивника Р. Г. Б. и останалите съделители между, които е допусната делбата. Обстоятелството, че постановявайки решението си, Окръжен съд-Пловдив не е коригирал погрешните изчисления на квотите и неправилното им отразяване с различен знаменател от първоинстанционния съд обуславя неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, тъй като не е отчетено какви са правата на всеки от съделителите в зависимост от придобивното му основание и отразяването им чрез обикновени дроби с общ знаменател, чийто сбор да е единица. Поради изложеното атакуваното решение на Окръжен съд-Пловдив следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за определяне правата в съсобствеността на допуснатите до делба имоти с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение. Имотите са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Г. П., поч.28.08.1971 г., преки наследници на който се явяват съпругата му М. И. П., поч 19.12.1975 г., сестра му Н. Г. М., поч. 28.06.1991 г. и наследниците на починалите му сестри Ф. Г. К., поч.3.11.1951 г. и И. Г. Г., поч. 22.12.1948 г. Съпругата М. И. П. е придобила 2/3 от наследството. Тези права от процесните имоти въз основа на частно правоприемство с наследниците й са придобити от Т. П. П. с изключение на 1/45 от 2/3 ид.ч., за които спрямо него с влязло в сила решение по гр.д. № 2836/2008 г. на Районен съд-Пловдив, ХVІІ състав е признато за установено, че са собственост на Т. С. К.. Останалата 1/3 от наследството е преминала към правоприемниците на трите сестри на общия наследодател, които към настоящия момент се легитимират като съсобственици, както следва: И. Д. Д. – 1/18 ид.ч., Й. Н. А., Д. Н. К. и В. Н. Т. – по 1/216 ид.ч., С. В. Т. – 1/144 ид.ч., А. Т. Т. и В. А. Б. – по 1/288 ид.ч., Н. П. Т., П. И. Т. и К. И. Т. – по 1/216 ид.ч., М. Д. У. – 1/72 ид.ч., М. Г. Д., Т. Д. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д. и Т. Н. К. – по 1/144 ид.ч., Л. М. Д., М. Г. Д. и М. Г. Г. – по 1/432 ид.м., М. С. Г. – 1/144 ид.ч., Р. Г. Б. и Й. Г. Г. – по 1/36 ид.ч., С. В. А., В. С. А. и М. С. А. – по 1/108 ид.ч., В. Н. И. – 1/36 ид.ч., А. Т. В., Н. Т. Д. и К. Т. В. – по 1/108 ид.ч., П. П. Б. и В. П. Б. – по 1/72 ид.ч., С. З. Д., С. Т. Д., М. Т. К., Е. А. Д., С. Й. Л. и Т. Й. Х. – 1/864 ид.ч.. С оглед изложеното следва, че правата на съделителите в допуснатите до делба имоти са: И. Д. Д. – 2160/38880 ид.ч., Й. Н. А. – 180/38880 ид.ч., Д. Н. К. 180/38880 ид.ч., В. Н. Т. – 180/38880 ид.ч., С. В. Т. – 270/38880 ид.ч., А. Т. Т. – 135/38880 ид.ч., В. А. Б. – 135/38880 ид.ч., Н. П. Т. – 180/38880 ид.ч., П. И. Т. – 180/38880 ид.ч., К. И. Т. – 180/38880 ид.ч., М. Д. У. – 540/38880 ид.ч., М. Г. Д. – 270/38880 ид.ч., Т. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., М. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., Г. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., Т. Н. К. – 270/38880 ид.ч., Л. М. Д. – 90/38880 ид.ч., М. Г. Д. – 90/38880 ид.ч., М. Г. Г. – 90/38880 ид.ч., М. С. Г. – 270/38880 ид.ч., Р. Г. Б. – 1080/38880 ид.ч., Й. Г. Г. – 1080/38880 ид.ч., С. В. А. – 360/38880 ид.ч., В. С. А. – 360/38880 ид.ч., М. С. А. – 360/38880 ид.ч., В. Н. И. – 1080/38880 ид.ч., А. Т. В. – 360/38880 ид.ч., Н. Т. Д. – 360/38880 ид.ч., К. Т. В. – 360/38880 ид.ч., П. П. Б. – 540/38880 ид.ч., В. П. Б. – 540/38880 ид.ч., С. З. Д. – 45/38880 ид.ч., С. Т. Д. – 45/38880 ид.ч., М. Т. К. – 45/38880 ид.ч., Е. А. Д. – 45/38880 ид.ч., С. Й. Л. – 45/38880 ид.ч., Т. Й. Х. – 45/38880 ид.ч., Т. П. П. – 25056/38880 ид.ч., Т. С. К. –– 864/38880 ид.ч., По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ против решение № 326 от 18.02.2014 г., постановено по гр.д. № 2711 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, ХІV съдебен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатите до делба имоти с влязлото в сила решение № 613/20.02.2013 г. по гр.д. № 3470/2008 г. на Районен съд-Пловдив, ІV граждански състав както следва: И. Д. Д. – 2160/38880 ид.ч., Й. Н. А. – 180/38880 ид.ч., Д. Н. К. 180/38880 ид.ч., В. Н. Т. – 180/38880 ид.ч., С. В. Т. – 270/38880 ид.ч., А. Т. Т. – 135/38880 ид.ч., В. А. Б. – 135/38880 ид.ч., Н. П. Т. – 180/38880 ид.ч., П. И. Т. – 180/38880 ид.ч., К. И. Т. – 180/38880 ид.ч., М. Д. У. – 540/38880 ид.ч., М. Г. Д. – 270/38880 ид.ч., Т. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., М. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., Г. Д. Д. – 270/38880 ид.ч., Т. Н. К. – 270/38880 ид.ч., Л. М. Д. – 90/38880 ид.ч., М. Г. Д. – 90/38880 ид.ч., М. Г. Г. – 90/38880 ид.ч., М. С. Г. – 270/38880 ид.ч., Р. Г. Б. – 1080/38880 ид.ч., Й. Г. Г. – 1080/38880 ид.ч., С. В. А. – 360/38880 ид.ч., В. С. А. – 360/38880 ид.ч., М. С. А. – 360/38880 ид.ч., В. Н. И. – 1080/38880 ид.ч., А. Т. В. – 360/38880 ид.ч., Н. Т. Д. – 360/38880 ид.ч., К. Т. В. – 360/38880 ид.ч., П. П. Б. – 540/38880 ид.ч., В. П. Б. – 540/38880 ид.ч., С. З. Д. – 45/38880 ид.ч., С. Т. Д. – 45/38880 ид.ч., М. Т. К. – 45/38880 ид.ч., Е. А. Д. – 45/38880 ид.ч., С. Й. Л. – 45/38880 ид.ч., Т. Й. Х. – 45/38880 ид.ч., Т. П. П. – 25056/38880 ид.ч., Т. С. К. –– 864/38880 ид.ч Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: