Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * договор за управление * съкращаване на щата * връчване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр.София, 30.03.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5857/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1360/ 01.12.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело, по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 11822/ 2013 г. (допълнено с определение от 12.05.2014 г. и поправено с решение от 22.07.2014 г.), в частта му, с която след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 10177/ 2013 г., са уважени предявените от Н. Н. Н. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 08/ 07.01.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дирекция „Административни дейности” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 23 409,84 лв.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос може ли работодателят да упражни правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 КТ, ако работникът е възстановен с решение на ръководна длъжност, която междувременно е съкратена. За да се отговори на този въпрос, следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по прилагането на уволнителните основания по чл.328 ал.1 т.2 КТ и чл.328 ал.2 КТ. В първата хипотеза основанието за уволнение е съкращаване на щата от страна работодателя, а във втората – сключен договор за управление на предприятието, с който работодателят възлага на трето лице да осъществява ръководството му при условие да бъдат достигнати определени стопански резултати, като обичайно се учредява и представителна власт спрямо работодателя. Именно с оглед постигането на тези резултати, законодателят намира за разумно да предостави възможност на лицето, комуто управлението е възложено, да сформира свой екип, като за целта допуска прекратяване на трудовите правотоношения с досегашния ръководен екип (срв. решение № 76/ 27.03.2012 г. по гр.д.№ 937/ 2011 г., I. г.о., ВКС, решение № 481/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/ 2011 г. IV г.о., ВКС). Преценката на лицето, натоварено с управлението и представителстовто на работодателя, не подлежи на съдебен контрол и заповедта за увлонение не се мотивира. Не подлежи на съдебен контрол и решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието – това е въпрос на работодателска целесъобразност (решение № 265/ 28.09.2012 г. по гр.д.№ 1456/ 2011 г., I. г.о., ВКС). Съдът може да преценява единствено дали съкращаването на щата е реално. Преценката се извършва не само с оглед доказателствата за щатните бройки преди и след съкращаването, а като се съобразява дали е премахната щатната бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т. е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки (решение № 275/ 04.06.2012 г. по гр.д.№ 1369/ 2010 г., IV г.о., ВКС). Ако работникът е уволнен и оспори уволнението пред съда, работодателят не е ограничен, докато трае процеса за установяване законността на уволнението, да съкрати от щата си длъжността на уволнения. При уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, прекратеното трудово правоотношение се възстановява и в този случай и работодателят има задължение да допусне възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок. Той обаче няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия работодател, нито да бъде промени действащото щатно разписание, като възстанови длъжността, заемана преди уволнението (срв. решение № 327/ 14.11.2013 г. по гр.д. № 69/2013 г., ІV г.о.).
С оглед така установената практика, поставеният в настоящето производство въпрос следва получи положителен отговор. Работодателят е в провомощията си да съкрати щата, докато трае процесът за установяване законността на извършено уволнение. Решението му не подлежи на съдебен контрол, освен относно това, дали съкращаването на щата е реално. Ако уволнението бъде признато за незаконно и работникът бъде възстановен на заеманата преди извършването му длъжност, работодателят е длъжен да го допусне до работа, но не е длъжен да възстанови длъжността му в щата си, нито да му предложи друга работа. Той може да прекрати отново правоотношението поради съкращаване на щата. Ако междувременно работодателят е възложил с договор управлението на предприятието на трето лице и уволненият работник е заемал ръководна длъжност, в рамките на срока по чл.328 ал.2 изр.2 КТ възстановеното по силата на съдебно решение правоотношение може да бъде прекратено и при условията на чл.328 ал.1 изр.1 КТ. Двете уволнителни основания не са несъвместими и работодателят не е ограничен от закона в преценката си кое от тях да приложи. В такава хипотеза не може да бъде обявено за незаконно уволнението, извършено на основание чл.328 ал.2 КТ, по съображения, че работодателят е имал възможност, но не е приложил уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Точно обратното е приел въззивният съд в обжалваното решение, поради което същото се явява постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Ето защо то следва да бъде отменено, а тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
Установено е, че ищецът е работил в [фирма] въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 07.07.2009 г., на длъжността „директор на Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси”. За заемане на тази длъжност са изисквани отлични ръководни и организаторски способности, способности в областта на координирането и администрирането на работни процеси и дейности, умения за вземане на бързи мениджърски решения. В длъжностните задължения са включени ръководство, планиране, организация и контрол на дирекцията, контрол върху разработването и изпълнението на стратегии, планове и програми за развитие и управление на човешките ресурси на дружеството, ръководство и контрол върху изпълнението на всички дейности, свързани с администрирането на човешките ресурси, ръководство и координиране на дейността по правното обслужване на дружеството и други подобни. На подчинение на заемащият длъжността са били служителите в шест отдела на дирекцията, а неговата подчиненост е единствено пряко към изпълнителния директор. Съществуващото между ищеца и ответника трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на 02.03.2012 г., но извършеното уволнение е отменено от съда (решение по гр.д.№ 21574/ 2012 г. на Софийски районен съд, 52 състав) и ищецът е възстановен на заеманата преди това длъжност. На 15.10.2012 г. е проведено общо събрание на акционерите на [фирма], на което са избрани нови членове на Съвета на директорите на дружеството. Съветът на директорите, в новият си състав, е провел заседание на 16.10.2012 г., в което е избрал за изпълнителен директор и представляващ дружеството И. Б. Ф.. Решенията са вписани в търговския регистър на 24.10.2012 г., а на 01.11.2012 г. е сключен договор, с който на И. Ф. е възложено управлението на предприятието на [фирма]. Според текста на документа, изпълнението на договора е започнало от 24.10.2012 г. На 08.11.2012 г. Съветът на директорите взел решение за приемане на нова структура и ново длъжностно разписание на [фирма], считано от 19.11.2012 г. По новото щатно разписание Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси” не съществува, а е създадена Дирекция „Човешки ресурси и администрация” с три отдела. На 07.01.2013 г. Н. Н. е депозирал при ответника заявление с приложено съобщение по чл.345 ал.1 КТ по влязло в сила съдебно решение за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и поискал да бъде допуснат на работа. На следващия ден работодателят връчил на ищеца заповед за възстановяване на длъжността, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за прекратяване на това правоотношение поради сключване на договор за управление на [фирма]. Поредността на връчване на изявленията не е установена по делото.
Така извършеното уволнение е законно. Ищецът го е оспорил на следните основания: заповедта за уволнение му е връчена преди заповедта за възстановяване на работа въз основа на влязло в сила решение, с което предходното уволнение от същия работодател е признато за незаконно; заеманата от него длъжност не е ръководна, поради което е неприложимо уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ; в заповедта за уволнение не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си и такъв няма; не му е връчено предизвестие за прекратяването и не му е заплатено обезщетение за неспазване на срока за предизвестие. В първото съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е допълнил исковата молба в смисъл, че е използвано неправилно уволнително основание, тъй като междувременно длъжността е била съкратена от щата и служителят е трябвало да бъде освободен по чл.328 ал.1 т.2 КТ. Това са надлежно релевираните основания за незаконност на уволнението и други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда (срв. решение № 158/ 01.07.2013г. по гр.д.№ 1008/ 2012 г., ІV г.о., ВКС и цитираните там актове).
По съображения, изложени в отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, неоснователен е доводът за незаконност на уволнението поради извършено по време на висящия процес за установяване незаконността на предходно уволнение съкращаване на щата. От фактическа страна се установи, че работодателят е предприел, считано от 19.11.2012 г., промени в щатното разписание, без да е доказал какви са трудовите функции на новосъздадената длъжност директор на Дирекция „Човешки ресурси и администрация”. При липсата на данни за идентичност на трудовите функции, присъщи на новосъздадената длъжност и тези, които ищецът е имал на заеманата преди уволнението длъжност (директор на Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси”), следва да се приемат за установени твърденията на ищеца за съкращаване на щата. Независимо от това, работодателят не е длъжен да приложи това уволнително основание, щом като разполага с възможността да освободи ищеца от заеманата ръководна длъжност поради сключване на договор за възлагане на управлението. Основанията не са несъвместими.
Нямат отношение към законността на уволнението доводите на ищеца, че заповедта, с която то е извършено, му е връчена преди заповедта за възстановяване на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение. Упражняването на правото на възстановяване не се предпоставя от никакви действия на работодателя (срв. решение № 353/ 07.10.2011 г. по гр.д.№ 187/ 2011 г., ІV г.о., ВКС). При уважаване на иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ работникът има право да се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение. Поради това ищецът е възстановен на длъжността директор на Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси” въз основа на влязлото в сила съдебно решение от момента, в който се е явил на работа и не могат да бъдат уважени възраженията му, че докато работодателят не му връчи заповед за възстановяване, той не заема тази длъжност. Щом заповедта има само декларативно значение, няма никакво значение кога тя е връчена на ищеца – дори работодателят да не бе издал въпросната заповед, това би било без значение за спора относно законността на последващото уволнително изявление. Ищецът заема длъжността, от която е незаконно уволнен, без оглед обстоятелството, че същата е била съкратена междувременно. Съдебното решение го възстановява именно на тази длъжност, а работодателят суверенно решава дали да измени щатното разписание, да предложи друга длъжност на ищеца или да го уволни. Това той може да стори както поради съкращаване на длъжността, така и на друго основание, ако такова е налице.
Ирелевантно за спора за законността на уволнението е и обстоятелството, че на уволнения работник не е връчено предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение и не му е заплатено обезщетение за неспазване на срока за предизвестие. Съгласно установената практика, неотправянето на предизвестие е факт, който не опорочава уволнителното волеизявление. Този факт има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал. 1 КТ и работникът може да търси, включително по съдебен ред, дължимото, но не не и да оспорва уволнението с довод, че не му е връчено предизвестие или че обезщетението не е платено (срв. решение № 94/ 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1301/ 2012 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираната в него предходна практика по чл.291 ГПК).
Същото важи и по отношение на доводите, че в заповедта за уволнение не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си. Такова изискване към съдържанието на уволнителната заповед законът не поставя. В практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили (решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о., ВКС).
Що се касае до това, че според ищеца договор за възлагане на управлението въобще няма, то от доказателствата по делото се установи обратното. Договорът е сключен на 01.11.2012 г. и уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото на изпълнението му. Изложените пред касационната инстанция твърдения, че този договор не съдържа бизнес – задача и поради това не може да е елемент от състава по чл.328 ал.2 КТ, не са включени в предмета на делото. Такъв довод не е формулиран нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание по делото, съответно фактът не може да бъде обсъждан като основание, опорочаващо уволнителното волеизявление на работодателя. Без значение е и обстоятелството, че на 16.11.2012 г. в търговския регистър е вписана промяна в представителството, която не е последвана от изменение на договора за възлагане на управление. Вписванията в регистъра нямат нищо общо с договорните отношения между принципала и управителите, а уволнителното основание е сключването на договора.
Неоснователни са и доводите, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. По смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ в ръководството на предприятието са включени всички лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Ищецът е изпълнявал, като директор на Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси”, изцяло ръководни, контролни и координиращи дейности по отношение на служителите в шест отдела. Той е подчинен пряко на изпълнителния директор, представляващ работодателя. Длъжността е ръководна, защото заемащото я лице има правомощия да организира и планира трудовия процес, да разпределя задачи между работници и служители и да контролира изпълнението им (срв. решение 442/ 08.06.2010 г. по гр.д.№ 1621/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС). Що се касае до това, че според ищецът той не е възстановен точно на тази длъжност, защото същата е била съкратена междувременно, съдът вече изложи съображения. Уважаването на иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ възстановява ищеца по този иск именно на длъжността, заемана преди незаконното уволнение, без оглед дали работодателят междувременно е премахнал тази длъжност от щата.
Д., че уволнителното основание по чл.328 ал.2 КТ може да бъде приложено само спрямо служители, които новият управител заварва на ръководни длъжности, няма опора нито в закона, нито в съдебната практика. Изрично е прието обратното в постановеното за уеднаквяване на практиката решение № 537/ 07.07.2010 г. по гр.д.№ 218/ 2009 г., ІV г.о., ВКС.
Други основания за незаконност на уволнението ищецът не е релевирал надлежно, а доколкото релевираните не се установяват, искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 11822/ 2013 г. (допълнено с определение от 12.05.2014 г. и поправено с решение от 22.07.2014 г.), в частта, в която са уважени предявените от Н. Н. Н. против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 08/ 07.01.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Дирекция „Административни дейности”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 23 409,84 лв и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати 480,55 лв държавна такса, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. Н., Е. [ЕГН], [населено място], съдебен адресат адвокат С. Н., против [фирма], [населено място], [улица], искове: по чл.344 ал.1 т.1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 8/ 07.01.2013 г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност директор на Дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 23 409,84 лв.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. да заплати на И. о.” АД 3 208,80 лв (три хиляди двеста и осем лева, осемдесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение и разноски за производството в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: