2 Върховен касационен съд на Р. България НК, І н.о. дело № 552/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 578 гр.София, 10 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ИВЕТА АНАДОЛСКА със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 552/2010 година Двама осъдени – К. Б. К. и И. П. К., чрез общия си процесуален представител са отправили по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което са били осъдени в Р. районен съд – като първа инстанция, и в Р. окръжен съд – като втора инстанция. С присъдата на районния съд - № 68 от 23 март 2010 год. по нохд № 2690/2009 год., К., К. и неподалият искане за възобновяване на делото Т. К. Р. са признати за отговорни по чл.195, ал.1, т.4 и 5, във връзка с чл.18 НК – за опита на 9 февруари 2009 год. да откраднат от [фирма]-гр.В., 152 кг. различни видове жива риба на обща стойност 924 лева, за което са наказани на лишаване от свобода в размер на 1 година за всеки. Наказанията освен това са условни с 3-годишен изпитателен срок, а лекият автомобил на К. е отнет в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК(като принадлежащ нему и послужил за извършване на престъплението). С решението на окръжния съд - № 190 от 28 юни 2010 год. по внохд № 351/2010 год., присъдата е потвърдена след обжалване пак от името на двамата подсъдими. Искането по реда на възобновяването съдържа позоваване на трите основания по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348 НПК(нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание), излагане на доводи, за които е сметнато, че ги подкрепят, и настояване за оправдаване на тримата осъдени и отмяна на приложението на чл.53 НК още във ВКС или за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция. В съдебното заседание на ВКС искането е поддържано присъствено само от осъдения К., а прокурорът в тази инстанция е отхвърлянето му като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Липсват основания за отменяне или изменяне на съдебния акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването (въззивното решение – по арг. от чл.426 НПК, а не-пряко-потвърдената с него присъда, както се твърди от името на осъдените). Искането за възобновяване не съдържа никакви доводи за явната несправедливост на наложените наказания по смисъла на това основание, във връзка с чл.348 НПК, което обяснява и защо не е поискано тяхното намаляване. За нарушение на закона, във връзка с последната разпоредба, строго погледнато, не може да се говори, когато се твърди, че нарушението е резултат от друго, процесуално нарушение – в такъв случай от значение за основанията за възобновяване е само последното (вж. Т.р. 51/1964-ОСНК, на което ВКС се е позовавал неведнъж, както напр. в р.4/02-І, Бюл. 4/02). Такива са неоснователните възражения, че са били нарушени чл.195, ал.1, т.4 и 5 и чл.53, ал.1, б.”а” НК, след като не било доказано използването на лекия автомобил, предварителния сговор между подсъдимите или собствеността върху рибарската мрежа. Възраженията в тази насока са неоснователни и от процесуална гледна точка, защото не държат сметка за възможностите на косвеното доказване, което не изисква например някой да е казал как тримата са се уговорили да отидат с кола на единия до чуждия рибарник, когато за същото може да се съди от мястото, където е намерен автомобилът, оборудването му за пренасяне на улова и от други подобни обстоятелства. Така в общи линии е постъпил и съдът, и е пресилено твърдението, че съдебният акт е без мотиви по спорните факти. Липсват процесуални нарушения и в насоките, в които те са поддържани с оглед единствено на конкретни процесуални правила. Още по-малко за такива нарушения би трябвало да се говори след отговора, който въззивният съд е дал по повод на възраженията, направени и пред него за недостатъците на протокола за оглед на лекия автомобил (относно датата на неговото съставяне) и на извършеното разпознаване на подсъдимия К. (относно участието и на негов защитник). Не е вярно, от друга страна, че липсата в НПК на изрична уредба за отстраняването на очевидни фактически грешки (по терминологията на ГПК) е пречка те да бъдат отчитани като такива (вж. напр. П. 9/1961 – Пл., т.6); или, че разпознаването е извършено в нарушение на чл.219, ал.7 НПК, когато в него К. е участвал не като обвиняем, а само като разпознавано лице. (Впрочем неубедителна е и лично заявената от И.К. пред ВКС защитна теза, че е бил „натопен” като съучастник в кражбата от обвиняемия Т.Р. – тезата е такава не само защото е заявена за първи път, но и защото съдът убедително е отхвърлил алибито на К. за вечерта на 9 февруари 2009 год.). Накрая трябва да бъде отбелязана незаконосъобразността на разбирането (всъщност то единствено може да бъде отнесено към нарушението на закона като самостоятелно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК), че приложението на чл.195, ал.1, т.4 и чл.53, ал.1, б.”а” НК по отношение на лекия автомобил на подсъдимия К. трябва да бъде свързано само с изпълнителното деяние на кражбата – част от цитираната съдебна практика на В(К)С е отпреди 1987 год. и очевидно не държи сметка за П. 6/1971-Пл., р.ІІ, т.11, изменена с П. 7/1987-Пл., според която освен за отнемане на вещите, МПС може да е послужило и „за превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението”. Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 190 от 28 юни 2010 год. по внохд № 351/2010 год. на Русенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ