Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 17.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 417 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Ч. С. П. и Т. К. К. срещу присъда № 17/ 07.12.2017 г. по внохд № 53/17 г. на Варненския апелативен съд. В жалбите са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на закона и явна несправедливост на наказанията. Подсъдимият П. прави искане да бъде оправдан или делото да се върне на досъдебното производство за доразследване, а подсъдимият К.- да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Гражданският ищец, Министърът на финансите, не изпраща представител и не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 106/ 25.11.2016 г. по нохд № 1411/15 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите Ч. П. и Т. К. за виновни, че в периода 05.03.2013 г.- 14.06.2013 г., като представляващи търговските дружества [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], в съучастие като съизвършители избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за четири данъчни периода- ДДС в особено големи размери, като затаили истина и потвърдили неистина в подадени 18 бр- справки декларации по чл. 125 ал.1 от ЗДДС и приспаднали неследващ се данъчен кредит в размер на 573 709.68 лв., поради което и на основание чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2 и т.7, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК ги осъдил както следва : подс. П. на пет години лишаване от свобода и конфискация на ½ ид. част от апартамент в [населено място], а подс. К. на три години лишаване от свобода. Признал подсъдимия К. за виновен и в това, че на 31.05.2013 г. извършил финансови операции с имущество, за което знаел, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 255 ал.3 от НК и на основание чл. 253 ал.4, вр. ал.3 т.2, вр. ал.1 пр.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 хиляди лева. Признал го за виновен и в държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение и на основание чл. 339 ал.1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Съдът определил на подс. К. общо наказание по чл. 23 от НК- лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален „общ режим” на изтърпяване, към което присъединил наказанието глоба в размер на 20 хиляди лева. Осъдил подсъдимите да заплатят на Министъра на финансите, като представляващ Държавата, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 573 709.68 лв. С присъдата е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 253 ал.4, вр. ал.2, вр. чл.18 от НК и подсъдимият П. А. А.. С въззивната присъда Варненският апелативен съд признал за невиновен и оправдал подсъдимия А.. Признал подсъдимите П. и К. за невиновни да са осъществили престъплението по чл. 255 от НК чрез затаяване на истина в подадените справки- декларации по ЗДДС. На осн. чл. 253 ал.6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението- сумата от 49 хиляди лева. В останалата част потвърдил присъдата. По жалбите на подсъдимите, касаещи данъчното престъпление. На първо място, в жалбата на подс. П. са развити съображения за допуснати от прокурора, а след това и от съдилищата, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на подсъдимия да разбере в какво точно се състои обвинението и кои са доказателства, на които то се базира. Твърди се, че в нарушение на чл. 246 ал.2 от НПК прокурорът е внесъл за разглеждане неясен, лишен от конкретност и вътрешно противоречив обвинителен акт. Неясно и неточно формулираното обвинение, както и липсата на яснота кои доказателства за кое обвинение се отнасят са задължавали съда да върне делото за доразследване, което той не е сторил и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Варненският апелативен съд не е обсъдил възражението за нарушено право на защита, не е оправдал подсъдимия поради липса на доказателства, нито е върнал делото на прокурора, поради което също е нарушил съществено процесуалния закон. Оплакването е неоснователно. В обвинителния акт, въз основа на който е инициирано съдебното производство са изложени достатъчни по обем фактически твърдения относно параметрите на повдигнатото обвинение. Описани са обстоятелствата по регистрацията, собствениците, управителите и пълномощниците на шестте търговски дружества през инкриминирания период, посочени са справките-декларации по ЗДДС, от кого са подадени и кои са включените в тях фактури за доставка на стоки и/или услуги от различните доставчици, които не са реално осъществени. Изброени са доказателствените материали- свидетелски показания и писмени доказателства, върху които са основават твърдяните факти и обстоятелства, обуславящи по мнение на прокурора съставомерността на повдигнатото обвинение. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, а въззивният съд се е съгласил със заключението, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона, посочени в разпоредбата на чл. 246 от НПК и не затруднява реализирането на правото на защита. Лишени от фактическо основание са твърденията в жалбите на подсъдимите за липса на доказателства по обвинението за данъчното престъпление. Варненският апелативен съд е извършил цялостна и всеобхватна проверка на първоинстанционния съдебен акт и е изложил подробни съображения защо счита, че фактическата обстановка е правилно установена. Върховният касационен съд не установи при постановяване на въззивната присъда, контролираната инстанция да е допуснала съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, които да са основания за нейната отмяна. Варненският апелативен съд е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност всички гласни доказателствени източници, които е съпоставил с писмените доказателства и експертните заключения. Изследвал е с нужното внимание дейността на шестте търговски дружества, за които подсъдимите са подавали справки- декларации по ЗДДС и въз основа на данните за техните собственици и управители /съдържащи се в справките от Търговския регистър и показанията на част от свидетелите/ е мотивирал извода, че всички тези фирми са регистрирани на името на безимотни, неграмотни и скитащи лица, издирени и „наети” от подсъдимите, на които те заплащали различни минимални суми. Установени са периодите, в които подсъдимите са били управители на част от дружествата, след което управлението им е поемано формално от същите маргинализирани лица, които от своя страна упълномощавали касаторите да представляват конкретното дружество пред НАП, НОИ, НСИ и т.н., включително да подават справки- декларации от ЗДДС. Въз основа на приложените по делото Заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставени от НАП съдът е изследвал и установил номерата, сертификатите и титулярите на различните квалифицирани електронни подписи /КЕП/, с които по електронен път подсъдимите са подавали инкриминираните справки-декларации. Съдът е дал убедителен отговор на възраженията, че не е възможно да се установи по технически път кое физическо лице подава документи чрез прокси-сървър от динамичен IP адрес, който се споделя от касационния състав. Заключението, че именно подсъдимите са подавали справките-декларации по електронен път от IP- адреси на шведски прокси-сървър е изведено от обстоятелството, че настройките за тези адреси са установени в иззетия от подс. П. компютър, както се сочи в заключението на съдебно-техническата експертиза. Подкрепен от доказателствата по делото, установени по реда на НПК с допустими доказателствени средства е и изводът, че в подадените от подсъдимите справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС са декларирани доставки на стоки и услуги, които не са реално извършени, поради което не може да възникне право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС. В тази насока са категоричните показания на разпитаните свидетели- собственици на фирмите, чиито фактури са вписани в справките-декларации, подкрепени от съдържанието на дневниците за продажби на тези фирми. Внимателният анализ на посочените доказателствени източници е мотивирал съдебното заключение, че сделките, за които са издадени фактури от т.нар доставчици на шестте, контролирани от подсъдимите търговски дружества са привидни и не са осъществени. Несъгласието на защитата с фактическите констатации на въззивния съд, базирано на декларативни твърдения за липса на доказателствена обезпеченост на тези изводи, без посочване на конкретни нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото разкриват оплакване за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Варненският апелативен съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал инкриминираната дейност на двамата касатори като престъпление по чл. 255 от НК. Отхвърлил е с убедителни съображения направеното и в касационната жалба възражение за обективна и субективна несъставомерност на извършеното, тъй като подсъдимите не са данъчно задължени лица, не са извършвали търговска дейност и не са отговорни за дейността на търговските дружества. Фактите по престъпната дейност обаче сочат друго- че в различните инкриминирани периоди от време, всеки от тях е бил управител или пълномощник на шестте фирми, че формалните им собствениците са били малограмотни и водещи скитнически начин на живот лица, които никога не са осъществявали търговска дейност на фирмите, а са подписвали документи, изготвени от подсъдимите. Установената тясна свързаност между шестте търговски дружества, управлявани и/или представлявани от касатори, изводима и от активното им участие в банковите трансфери и операции на дружествата, както и от начина на подаване на справките- декларации / по електронен път, от компютъра на П., чрез КЕП на подсъдимите/ правилно са квалифицирани като обстоятелства, сочещи на задружна престъпна дейност и общност на умисъла. Правните съображения на Варненския апелативен съд са подробни и убедителни, съобразени са с ТР № 4/16 г. на ОСНК на ВКС и не е нужно да се преповтарят. Не са налице основания за оправдаване на жалбоподателите. По жалбата на подс. Т. К., касаеща престъпленията по чл. 253 ал.3 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК. С жалбата се оспорва осъждането на подс. К. за престъплението по чл. 253 от НК с доводите, че е налице обективна несъставомерност, тъй като е оправдан за предикатното престъпление по чл. 255 от НК. Оспорва се и субективната съставомерност на деянието, защото той извършвал само посредническа дейност и е изтеглил инкриминираната сума за да я предаде на друго лице. Възраженията са неоснователни. Подсъдимият К. не е оправдан за предикатното престъпление, доколкото оправдателният диспозитив на присъдата касае само една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 ал.1 т.2 от НК- затаяване на истина в подадената справка-декларация. Както вече бе посочено, въззивният съд е изяснил фактите, относими към дейността на шестте търговски дружества, които са управлявали и/или представлявани от двамата подсъдими и чрез които се е имитирала търговска дейност с цел приспадане на неследващ се данъчен кредит. Тези факти не подлежат на преоценка от касационната инстанция, тъй като са изяснени въз основа на доказателствата, събрани и оценени от съда при спазване на процесуалните изисквания. Безспорно е установено, че и двамата касатори са извършвали действия от името на търговските дружества и са подавали справките- декларации по ЗДДС, в които са включили несъществуващи търговски сделки /доставки на стоки или услуги/, които променят финансовия резултат на фирмата и водят до начисляване на неследващ се данъчен кредит. Затова изводът на съда, че подс. К. е имал познание за престъпния характер на средствата, предмет на финансовите операция, извършени от него на 30.05.2013 г. почива на вярна интерпретация на установените фактически положения. На л.55 и 56 от решението съдът е изложил убедителни съображения по правото и правилно е приел, че подс. К. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 253 ал. 4, вр. ал.1 от НК. Липсват основания за оправдаване на касатора. По отношение на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК в жалбата е направено искане за приложение на чл. 9 ал.2 от НК, алтернативно- за намаляването размера на наложеното наказание. Идентични по съдържание искания са отправени и във въззивната жалба. Те са обсъдени от Варненския апелативен съд, който ги е отхвърлил като неоснователни. За да се приеме, че осъщественото от подс. К. деяние не е престъпно, макар формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК следва да са налице обстоятелства, сочещи на неговата малозначителност. Тя от своя страна е в зависимост от обществената опасност на извършеното, която или изобщо не е налице или е явно незначителна. Съдът законосъобразно е преценил, че като специалист в областта на оръжията подс. К. е бил наясно с техническите възможности на държания пистолет, направената по него преработка и превръщането му бойно оръжие. Тези обстоятелства сочат наличие на обществена опасност на деянието, която не е явно незначителна и изключват възможност за оправдаване на касатора на основание чл. 9 ал.2 от НК. Що се отнася до размера на наложеното наказание, той е отмерен в рамките на минимума, предвиден в закона, след съобразяване с всички обстоятелства, относими към неговата индивидуализация. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определянето на санкцията при основанията по чл. 55 от НК. Касационният състав също приема, че реализирането на целите на наказанието по чл. 36 от НК не би се постигнало чрез института на условното осъждане, поради което намери атакуваното решение за законосъобразно и в тази му част. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354 ал1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17/ 07.12.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановена по внохд № 53/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.