4 гр. д. № 1605/09 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 616 София, 07.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА Бонка Дечева при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1605/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 192/2008 г. Багоевградски окръжен съд е оставил в сила решение от 08.08.2006 г. по гр. д. № 46/2005 г. на Р. РС, с което е прието за установено по отношение на М. И. В., А. Б. В., Л. Б. В., Г. Б. В. и Д. Б. В., че наследодателката на ищцата Я. Г. З. - М. Г. В. е била собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имоти в землището на гр. Б.: 1. нива от 4.5 дка в м. “Котечкото”; 2. нива с площ от 1.5 дка в м. “Конски гроб”; 3. ливада с площ от 1.00 дка в м. “Голяма ливада”; 4. ливада с площ от 2.00 дка в м. “Грамадето”; 5. нива с площ от 0.700 дка в м. “Ормане” и 6. нива с площ от 0.800 дка в м. “Студенчица”. Недоволни от решението са останали ответниците по иска М. И. В., Л. Б. В. и А. Б. В. и го обжалват с доводи за необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата – касационни основание чл. 281, т. 3 ГПК. С определение от 19.02.2010 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него процесуален въпрос за преценка на доказателствата, определяне на приложимия материален закон с оглед момента на настъпване на юридическо събитие смъртта на наследодателя Г. В., определяне правното значение на неформалното предоставяне на недвижими имоти като зестра и осъществяване елементите на фактическия състав на давностното владение при съобразяване и на закона за давността, действал към момента на установяването на владението. Ответницата по жалбата я намира за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Ищцата Я. Г. З. е предявила срещу касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за установяване на това, че шест от възстановените земеделски имота на наследниците на Г. Н. В., описани по-горе, са били индивидуална собственост на втората му съпруга и наследодателка на ищцата М. В., поради което неправилно са били възстановени на наследниците на нейния съпруг Г. Н. В., който ги е внесъл в ТКЗС. Обосновала е правния интерес от иска с това, че от брака си М. В. и Г. В. имат родени три деца: ищцата Я. В. и Н. и Х.. Г. В. има дете и от предходен брак - Б. Г. В.. След смъртта на Г. В. той е наследен от касаторите, наследниците на починалия му син от предходен брак Б. В., и от родените от втория му брак деца. Въз основа на установените по делото факти съдът е приел, че имотите, предмет на иска, са били предоставени на М. В. като зестра и на това основание съставляват нейна изключителна собственост, поради което неправилно са възстановени като бивша собственост на съпруга й Г. В.. Сведение за произхода на тези имоти се съдържа в декларацията, подадена от Г. В. при приемането му за член-кооператор. Правният извод е мотивиран и с разпоредбата на чл. 41 от ЗН от 1890 г. Касаторите се легитимират като наследници на Б. Г. В., син на Г. В. от първия му брак, но не са наследници на М. В., починала през 1973 г., която е втора съпруга на наследодателя Г. В.. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотите, предмет на иска, са принадлежали на М. Г. В. и тя ги е предоставила като зестра при сключването й на втори брак с Г. В. през 1930 г. Преки доказателства за това, че М. е придобила вещни права върху имотите, не са ангажирани. Съдът е приел за доказан този факт със записването в декларацията, съставена от Г. В. при приемането му за член на ТКЗС през 1949 г., където като основание за придобиването им е посочил, че имотите са зестра на съпругата му М.. Една част от разпитаните по делото свидетели установяват, че имотите са предоставени на М. от родителите й като зестра при сключване на първия й брак с Г. В., което е станало преди 1923 г. Този брак е прекратен поради смъртта на съпруга, но преки доказателства за това не са ангажирани. Друга група свидетели установяват, че тези имоти са предоставени от страна на съпругът й Г. В., но тези твърдения се опровергават от записаното от Г. В. в декларацията съставена при приемането му за член на ТКЗС и от показанията на останалите свидетели. След сключване на втория брак от М. през 1930 г. имотите са били обработвани от нея и съпругът Г. В. до внасянето им в ТКЗС. Въз основа на така събраните доказателства съдът е намерил за достоверни показанията на свидетелите, които установяват, че М. В. е родена в семейство Цигурини и е получила имотите като зестра от родителите й при сключване на първия й брак. Правното значение на този факт съдът определил като е извел аргументи от обичайно право и нормата на чл. 41 ЗН от 1889 г., която е повелявала, че в наследствената част на съпруга, който участвува в наследството заедно с други наследници, се прихваща всичко, което той е получил на основание на съпружеския договор и зестрата. Въз основа на това е приел, че имотите, предмет на иска, са били индивидуална собственост на М. В.. Наследниците на Г. В. не са се позовали на давностно владение. Намерил е за неприложим института на семейната имуществена общност, тъй като бракът между съпрузите е прекратен през 1964 г. със смъртта на съпругът Г. В., към който момент все още не е бил въведен институтът на семейната имуществена общност. Решението е правилно като краен резултат по отношение на част от имотите, но по съображения различни от изложените. Необоснован е изводът за основателност на иска по отношение на имотите нива с площ от 4.5 дка в м. “Котечкото” и ливада в м. “Грамадето” с площ от 2.00 дка. В приетото като доказателство удостоверение от 1996 г. издадено от ПК при гр. Б. въз основа на декларацията съставена от Г. В., се установява, че той е посочил, че нива с площ от 2.5 дка в м. “Котечкото” и нива с площ от 0.8 дка в м. “Грамадето” са били зестра на съпругата му М.. Възстановените на наследниците му имоти в същите местности са с различна по-голяма площ. С това непряко доказателство не се установява, че тези два имота са били индивидуална собственост на съпругата. На следващо място към момента на сключването и на двата брака от М. е действал ЗЗД от 1892 г. чл. 219, от който е повелявал, че договорите за прехвърляне право на собственост или друго вещно право е следвало да се извършва в нотариална форма, която е установено като форма за валидност на договора. По делото не е установен правният способ, на основание на който наследодателката М. В. е станала изключителен собственик на имотите. Неоснователно е изведен аргумент за принадлежността на правото на собственост на имотите, предоставени като зестра, от закона за наследството от 1889 г., който е отменен със ЗН от 1949 г. и не е бил приложим закон при откриване както на наследството на Г. В. така и на това на М. В., както и от обичайното право. Българското обичайно семейно право е било основен регулатор на отношенията между съпрузите в езическа България до приемане на християнството, а също и в периода до падането под османско робство през 1396 г. След Освобождението в България се установява нов обществен ред. Действащото турско гражданско законодателство и обичайното право не са били в състояние да уредят съществуващите обществени отношения и новите нужди. Необходимостта от нова уредба на гражданските отношения е удовлетворена с приемането през 1895 г. на нов Екзархийски устав, който отменя стария, но не съдържа правила за брака. Те са добавени към него със закон от 21.03.1897 г. и са в сила до 1945 г. и с тях са въведени правила относно имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака. Правните последици от предоставянето на имущество като зестра са уредени в Търговския закон от 19.05.1897 г. От разпоредбите на този отменен закон относно имотите, които се включват в масата на несъстоятелността, може да се направи извод за характера на имуществото, което съпрузите придобиват през време на брака. Лично имущество на съпругата са недвижимите имоти, които са й дадени като зестра или е придобила преди брака. Въпреки липсата на изрична уредба на имуществените отношения между съпрузите в периода от Освобождението до 09.09.1944 г., от анализа на действащите правни норми се установява, че е налице разделност в придобиванията на съпрузите през време на брака. На 12 май 1945 г. е обнародвана Наредбата-закон за брака (НЗБ), в който изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака. Съгласно чл. 16 НЗБ (отм.), всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението и ползването му. Волеизявлението за предоставяне на недвижимо имущество като зестра не е посочено между основанията за придобиване на вещни права, регламентирани с нормите на ЗН, отм. ЗЗД отм. и ЗД отм. и ЗИСС отм. С нормата на чл. 219 ЗЗД отм. е била установена нотариалната форма като условие за действителност на сделките за прехвърляне на вещни права. Приложимият придобивен способ в разглеждания случай е бил давностното владение, което съпругата е установила върху предоставените й като зестра имоти. Тя ги е владяла като свои, намерение за което е формирано у нея от момента на предоставянето им. Установеното от съпругът владение е било с цел придобиване на вещни права за другиго – за съпругата му. Той не е формирал намерение да свои имотът. Израз на това психологическо отношение към внесените в семейството като зестра имоти е записаното в декларацията, съставена от съпруга, че произходът на имотите е от зестра. По тези съображения изводът, че имотите нива с площ от 1.5 дка в м. “Конски гроб” (т. 2); ливада с площ от 1.00 дка в м. “Голяма ливада” (3.); нива с площ от 0.700 дка в м. “Ормане” ( т. 5.) и нива с площ от 0.800 дка в м. “Студенчица” (т. 6.) са индивидуална собственост на М. В., придобити преди брака е обоснован и законосъобразен. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил различието в площите на двата имота в м. “Грамадето” (т. 4) и в м. “Котечкото” (т. 1), които са декларирани от вносителя Г. В. и площите на имотите в същите местности, които са възстановени на наследниците и не е изложил мотиви за това дали те са идентични с предоставените на наследодателката М. В. като зестра. По отношение на тези имоти решението е постановено преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна, което обуславя основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му в тези части и връщане на същото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 192/2008 г. Благоевградски окръжен съд, в частите, с които исковете са уважени по отношение на имотите: имотите нива с площ от 1.5 дка в м. “Конски гроб” (т. 2); ливада с площ от 1.00 дка в м. “Голяма ливад” (3.); нива с площ от 0.700 дка в м. “Ормане” ( т. 5.) и нива с площ от 0.800 дка в м. “Студенчица” (т. 6.). ОТМЕНЯВА решение № 33 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 192/2008 г. Благоевградски окръжен съд, в частта с която исковете са уважени и за имотите ливада в м. “Грамадето” с площ от 2.00 дка ( т. 4) и нива с площ от 4.5 дка в м. “Котечкото ( т. 1). ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.